Социолози: По-евтин ток и обществен транспорт ще намалят смога
Замърсяването мощно зависи от степента на урбанизация на съответното обитаемо място. Чистотата на въздуха се утежнява надалеч по-малко в селата (15%), до момента в който този дял обгръща 48% от жителите на огромните градове (57% в София) и 36% на дребните.
Въздушното замърсяване е по-силен дразнител за хората от по-високите подоходни групи. Например, тези с над 1000 лева приход на член на семейството установяват замърсяване в 64% от случаите.
Помолени да посочат две ограничения, които биха съдействали най-вече за по-чист въздух в тяхното обитаемо място, интервюираните най-често показват по-ниска цена на електричеството (56%), следвано от понижение на придвижването с коли (39%), прекъсване на пушек от индустриално произвеждане (23%), домашно отопление с газ (20%). Централното топлоснабдяване, газификацията и електрическото отопление понижават потребността от отопление с дърва и въглища.
Другите отговори в действителност са свързани с изброените дотук – по-достъпният публичен превоз е ефикасна опция на персоналните коли. Вярно е и противоположното – по-слабото придвижване на персонални коли в градовете облекчава трафика и форсира развиването на публичния превоз.
Отговорите мощно зависят от съответната обстановка в обитаемо място. Специално в групата, при която доминира оценката за по-силно замърсяване през последните години, казусът с колите мощно се приближава до този с цената на електричеството (съответно 50 и 53%). Това подсказва, че най-силно настоящият фактор през последните години е все по-силната доминация на персоналния автомобил над публичния превоз.
Може да се заключи, че от относително чист в мащабите на континента въздух в огромните градове, градска България доближи до върхове по замърсеност и породена от това смъртност в Европейски Съюз заради повсеместен отвод от дейна урбанистична политика.
Подобна абдикация е типична за Източна Европа, тъй че близо до България се подреждат Унгария, Румъния, Гърция. Чертите й са:
Изравняване на цените на публичния превоз с тези на самостоятелния, макар че всеобщият превоз е по-ефективен в енергийно и екологично отношение;
Намаление на линиите на рейсовете, трамваите и тролейбусите;
Повишение на цената на електричеството за семействата, което тласка към отопление с твърдо гориво;
Отказ от централно топлоснабдяване, следвайки „ пазарни “ критерии;
Допускане на безграничен импорт на коли „ втора употреба “ от страни, в които те са неразрешени за придвижване, тъй като замърсяват;
Отказ от уредба, стимулираща газификацията на градовете;
Растящото обществено неравноправие, което прави отоплението с ток непостижимо за част от популацията в градовете.
В тази връзка, опитите напоследък да се лимитират замърсяващите коли посредством общонационални екологични налози целят по-скоро фискален резултат, в сравнение с екологичен, тъй като не са диференцирани съгласно с размера на обитаемото място. Те в действителност поставят спирачка на междуградската подвижност, която замърсява въздуха за най-малко хора, а в това време не понижават трафика в градовете.
Въздушното замърсяване е по-силен дразнител за хората от по-високите подоходни групи. Например, тези с над 1000 лева приход на член на семейството установяват замърсяване в 64% от случаите.
Помолени да посочат две ограничения, които биха съдействали най-вече за по-чист въздух в тяхното обитаемо място, интервюираните най-често показват по-ниска цена на електричеството (56%), следвано от понижение на придвижването с коли (39%), прекъсване на пушек от индустриално произвеждане (23%), домашно отопление с газ (20%). Централното топлоснабдяване, газификацията и електрическото отопление понижават потребността от отопление с дърва и въглища.
Другите отговори в действителност са свързани с изброените дотук – по-достъпният публичен превоз е ефикасна опция на персоналните коли. Вярно е и противоположното – по-слабото придвижване на персонални коли в градовете облекчава трафика и форсира развиването на публичния превоз.
Отговорите мощно зависят от съответната обстановка в обитаемо място. Специално в групата, при която доминира оценката за по-силно замърсяване през последните години, казусът с колите мощно се приближава до този с цената на електричеството (съответно 50 и 53%). Това подсказва, че най-силно настоящият фактор през последните години е все по-силната доминация на персоналния автомобил над публичния превоз.
Може да се заключи, че от относително чист в мащабите на континента въздух в огромните градове, градска България доближи до върхове по замърсеност и породена от това смъртност в Европейски Съюз заради повсеместен отвод от дейна урбанистична политика.
Подобна абдикация е типична за Източна Европа, тъй че близо до България се подреждат Унгария, Румъния, Гърция. Чертите й са:
Изравняване на цените на публичния превоз с тези на самостоятелния, макар че всеобщият превоз е по-ефективен в енергийно и екологично отношение;
Намаление на линиите на рейсовете, трамваите и тролейбусите;
Повишение на цената на електричеството за семействата, което тласка към отопление с твърдо гориво;
Отказ от централно топлоснабдяване, следвайки „ пазарни “ критерии;
Допускане на безграничен импорт на коли „ втора употреба “ от страни, в които те са неразрешени за придвижване, тъй като замърсяват;
Отказ от уредба, стимулираща газификацията на градовете;
Растящото обществено неравноправие, което прави отоплението с ток непостижимо за част от популацията в градовете.
В тази връзка, опитите напоследък да се лимитират замърсяващите коли посредством общонационални екологични налози целят по-скоро фискален резултат, в сравнение с екологичен, тъй като не са диференцирани съгласно с размера на обитаемото място. Те в действителност поставят спирачка на междуградската подвижност, която замърсява въздуха за най-малко хора, а в това време не понижават трафика в градовете.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ