Законите, ограничаващи правата на ЛГБТИ хората в Унгария,стават все по-строги.

Законите, ограничаващи правата на ЛГБТИ хората в Унгария,стават все по-строги. Мнозина са принудени да изоставен страната, с цел да живеят умерено. Голяма част от тях избират за собствен нов дом Берлин.

Унгарците Габор и Янош за първи път си разрешават да се държат за ръце по улиците, когато се местят да живеят в Берлин.

В доста европейски страни ситуацията на ЛГБТИ хората се е подобрило през последните години, въпреки и постоянно тази смяна да е неуверена. Унгария обаче е изцяло друг случай. Там хомофобията и трансфобията са От края на 2020 година конституцията съдържа - в допълнение към косвено хомофобските пасажи - и изречението: " Майката е жена, бащата е мъж ". А осиновяването на деца от хомосексуални двойки на процедура е неразрешено.

Билборд, част от предизборната акция на Виктор Орбан, на който е изписан апела " Да защитим децата! ".

В същия закон съзнателно се смесват определенията за педофилия с и транссексуалността. Дъждовни води приказва с унгарци, които са част от ЛГБТИ общността и са се преместили да живеят в Берлин.

Да останеш или да си тръгнеш?

" Беше като ритник в лицето, когато Законът за ограничение на информацията за хомосексуалността и транссексуалността влезе в действие ", споделя хомосексуалният Габор*, който е сценарист. 47-годишният мъж се мести в Берлин с 37-годишния си сътрудник Ендре през юни 2022 година с вярата да стартират нов живот.

" На доста хора с друга полова ориентировка са им нужни години, с цел да се освободят от омразата към себе си, след което още време се борят да развият свои лични тактики за оцеляване. Когато най-сетне стигат досега, в който могат да живеят умерено, получават още един удар. Тогава би трябвало да се направи избор. ", споделя Габор.

Ново начало в Берлин

Когато 43-годишната унгарска транс жена Бланка Вай напуска Будапеща през 2014 година, тя към момента е мъж. Преди това е била представител на Зелената партия в Унгария и управител връзки в " Грийнпийс ". В Берлин за нея най-голямото предизвикателство не е немската администрация или неналичието на обществени познанства.

Транссексуалната Бланка Вай показва книгата си в Будапеща.

" Причината за ненадейно сложното начало на новия ми живот несъмнено беше моята транссексуална еднаквост ", спомня си тя. " Берлин е положително място за всевъзможен тип полово многообразие. Но даже и тук. Преди шест години, когато се разкрих като транссексуална жена, към този момент говорех свободно немски и имах сериозен професионален опит. И все пак не можах да си намеря работа в продължение на година и половина. След това още година и половина едвам се справях, работейки като пощальон с велосипед ", изяснява Вай.

Днес тя работи като шеф на кооператив и макар всички компликации е признателна, че живее в толерантния Берлин. " Дори да бях част от интелектуалния и честен хайлайф на страната в Унгария, хората към мен нямаше да съумеят да ме защитят. Бях ужасена да видя по какъв начин унгарците непринудено се разпознават с най-ужасяващите злодеяния на политиката и се отхвърлят от обикновения интелектуален надзор, през който минава рационалния човек преди да схване дадена концепция. "

Игра с човешкия живот

Габор счита, че хомофобската и трансфобската политика на Орбан е случка с човешкия живот. Той е умел сценарист и откакто приключи следдипломното си образование в Германската кино и телевизионна академия, евентуално ще успее да си откри работа в.

Протест в Будапеща против закона, забраняващ " демонстрирането " на хомосексуализъм.

Съпругът на Габор - Ендре - има доста търсена специалност. Той е продуктов дизайнер и незабавно си намира работа. Това разрешава на двойката да си разреши апартамент чартърен. Но по какъв метод Габор, 47-годишен сценарист без професионална или персонална мрежа от контакти, може да се интегрира в немското общество, към този момент остава въпрос с неразбираем отговор.

Напълно изоставени

Подобна е обстановката и при друга унгарска двойка. Виктор и учителя по музика Янош се местят в Берлин едва преди три месеца. 48-годишният Виктор е един от хилядите маджарски. Той освен оставя дома и фамилията си, само че и се откъсва от унгарските среди на изкуствоведи, които са му опора в страната. Дори се отхвърля от сигурна работа в културна институция в Будапеща.

" Чувствах се изцяло зарязан в Унгария. Това, което ме изплаши най-вече, беше равнището на политическата изразителност. Например на парламентарните избори тази пролет един от най-примитивните лозунги на ръководещата партия по адрес на опозицията беше: " Те са рискови. Да ги спрем! ". Това е връзка на равнище детска градина ", разяснява Виктор.

" Джендърите " - по-голям проблем от войната

Последната капка за Виктор бил " хомофобският " закон, прокарващ връзка сред половата ориентировка, транссексуалната еднаквост и педофилията. Той споделя също, че намира за гротескно публичните медии да пропагандират непрестанно едно и също обръщение: Унгарските деца би трябвало да бъдат предпазени от така наречен " джендърско " лоби.

Контрапротест в поддръжка на противоречивия закон. Посланието на плаката е " Да си друг е непоносимо ".

Премиерът даже съобщи наскоро в своя тирада, че най-голямата опасност за не е войната в прилежаща Украйна, а мигрантите и " джендър " хората.

Разочарованието на Виктор от родната му страна не съумяват да опетнят новия му живот в Берлин, където с колегата му Янош постоянно се разхождат. " Заедно сме от 19 години и за първи път си разрешаваме да се държим за ръце на улицата. В Будапеща биха ни пребили за такова нещо ".

* Имената на четирима от общо петимата събеседници са изменени по тяхно предпочитание.