Законът в България предоставя равен достъп до българския пазар на

Законът в България дава еднакъв достъп до българския пазар на труда и равно отнасяне на жителите на друга страна - членка на Европейски Съюз, на страна - страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, само че слага избрани условия и ограничавания за достъп до пазара на труда за жители на трети страни.

Гражданите на друга страна - членка на Европейски Съюз, на страна - страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, които са упражнили правото си на свободно придвижване, при пребиваването им в Република България имат всички права и отговорности съгласно българските закони и интернационалните контракти, по които Република България е страна , като се изключи тези, за които се изисква българско поданство. Как стои този въпрос с жителите на трети страни, дава отговор Тодор Капитанов.

Гражданите на трети страни могат да правят активност на територията на Република България единствено в случай че обитават на законно съображение на територията на страната, което се удостоверява със надлежно позволение за престояване, издадено от Министерството на вътрешните работи, и/или след издаване на надлежно позволение от изпълнителния шеф на Агенцията по заетостта за достъп до българския пазар на труда.  

istock
В закона са планувани разнообразни режими и процедури за достъп до пазара на труда, според от качеството на служащите и чиновниците и заетостта, която желаят да упражняват на територията на страната.

Достъпът до българския пазар на труда на жители на трети страни по предписание се обезпечава след издаване на надлежно позволение от изпълнителния шеф на Агенцията по заетостта. За издаване на такова позволение законът слага следните общи условия :

1. Достъпът се позволява за длъжности, за които не се изисква българско поданство ;

2. Характерна специфичност за разрешаване на достъп на жители на трети страни до българския пазар на труда е осъществяването на по този начин наречения „ пазарен тест “, т.е. разрешението се издава след вземане предвид на положението, развиването и потребностите на пазара на труда. Проучването следва да бъде направено авансово от работодателя;

3. В предходните 12 месеца общият брой на жителите на трети страни, работещи за локалния шеф, не би трябвало да надвишава 10 на 100 от средносписъчната бройка на наетите по трудово правно отношение български жители, жители на други страни - членки на Европейски Съюз, на страни - страни по Споразумението за ЕИП или на Конфедерация Швейцария и лицата по чл. 9, алинея 1, т. 2-6 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност;

4. Предлаганите условия на труд и възнаграждение да не са по-неблагоприятни от изискванията за българските жители за съответната категория труд ;

5. Гражданинът на трета страна следва да има профилирани познания, умения и професионален опит, нужни за съответната служба .

При някои от характерните процедури за достъп до пазара на труда някои от посочените условия не се ползват.

Справка:

Чл. 7 и член 49 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност