Заха Хадид - абсолютният визионер
Заха Хадид за тези, които я обичат, е най-големият талант на актуалната архитектура. Други не я харесват, тъй като я мислят за антипатична снобка, закрепена върху концепцията за нереална архитектура. И до момента в който възкликнем „ Е, не, това не може да е постройка! ”, и чуем „ Ами не е, това е идея. ”, тя към този момент се е трансформирала в действителност.
Заха Хадид е мъртва. Нейната загуба е като тази на Дейвид Боуи. Шокираща, сюрреалистична. Някак си не чакаме този вид хора да умират. Колко персони в историята са имали живот, в който са трансформирали парадигмите на своето изкуство – освен пренареждайки фигурите в полето, а създавайки изцяло ново поле за играта? Затова ми се коства, че безсмъртието се подразбира като част от нещата, които могат със своите супер сили. В случая на Заха Хадид полето е концепцията за пространството, в което съществуваме.
„ Лейди Гага на архитектурата ”, „ Kралицата на извивките ”... Заха Хадид насочва тези изключителни флуидни форми и футуристични, плавни извивки, които я характеризират, към бъдещето – галактическо, безпределно, женско.
Tя е абсолютният визионер. Нейната персона обаче е толкоз мощна, че огромната част от нейните огромни визии е осъществена! Това е, което ме впечатлява най-вече – по какъв начин един човек съумява да трансформира нещо, което съществува единствено като концепция, и то толкоз нереално, че въобще не знам по какъв начин е допустимо да съществува в света на физическите закони, в нещо действително. Олимпийски стадион, гара, изложба, пристанище, търговски център, опера...
Когато хората видят нещо фантастично, първото нещо, което мислят, е, че е невероятно. А в действителност не е правилно – ние сме способни да сътворяваме прелестни неща.
Родена е в Ирак. Произхожда от богато демократично семейство, само че това не значи, че пътят ѝ е бил безпрепятствено павиран („ Като жена нямаш достъп до всеки свят. ”). Идва от онази част на света, в която дамата е кодирана по различен метод, само че има вселенски живот от дребна, задоволителен, с цел да развие този голям мащаб на свободното мислене, който се среща доста рядко. Учи в Бейрут, след това се реалокира в Лондон, където всичко, което е, става допустимо. Днес студиото ѝ, където работят 360 души, е марката на марките в архитектурата. Изпълнили са 37 плана и сега са в ход още 45 – от пожарната във Витра (Германия) до моста Шейх Зайед в Абу Даби. Заха Хадид е носителка на най-престижната архитектурна премия Pritzker. Царствена жена, огромен обожател на Issey Miyake. Казват, че взимането на изявление от нея е като преследването на белия заек от Алиса в страната на чудесата. Появява се тук, там, до момента в който я гониш и викаш, и не е несъмнено дали въобще вижда, че си там, тъй като часовникът в ръката ѝ тиктака „ Късно е, късно е! ”. Призовава ни да се отървем от това да сме „ милички ”, слави се като пряма с една крачка оттатък възпитанието и счита, че учтивостта е объркваща.
Нейното кредо е архитектурата, работата и задачата ѝ да сочи напред във времето, реализирайки бъдещето в този момент, през днешния ден, без оправдания и със схващане, че цената на жертвите, които прави, си заслужава.
Има цели 360 градуса, за какво да сe придържаме към един?
Заха Хадид е мъртва. Нейната загуба е като тази на Дейвид Боуи. Шокираща, сюрреалистична. Някак си не чакаме този вид хора да умират. Колко персони в историята са имали живот, в който са трансформирали парадигмите на своето изкуство – освен пренареждайки фигурите в полето, а създавайки изцяло ново поле за играта? Затова ми се коства, че безсмъртието се подразбира като част от нещата, които могат със своите супер сили. В случая на Заха Хадид полето е концепцията за пространството, в което съществуваме.
„ Лейди Гага на архитектурата ”, „ Kралицата на извивките ”... Заха Хадид насочва тези изключителни флуидни форми и футуристични, плавни извивки, които я характеризират, към бъдещето – галактическо, безпределно, женско.
Tя е абсолютният визионер. Нейната персона обаче е толкоз мощна, че огромната част от нейните огромни визии е осъществена! Това е, което ме впечатлява най-вече – по какъв начин един човек съумява да трансформира нещо, което съществува единствено като концепция, и то толкоз нереално, че въобще не знам по какъв начин е допустимо да съществува в света на физическите закони, в нещо действително. Олимпийски стадион, гара, изложба, пристанище, търговски център, опера...
Когато хората видят нещо фантастично, първото нещо, което мислят, е, че е невероятно. А в действителност не е правилно – ние сме способни да сътворяваме прелестни неща.
Родена е в Ирак. Произхожда от богато демократично семейство, само че това не значи, че пътят ѝ е бил безпрепятствено павиран („ Като жена нямаш достъп до всеки свят. ”). Идва от онази част на света, в която дамата е кодирана по различен метод, само че има вселенски живот от дребна, задоволителен, с цел да развие този голям мащаб на свободното мислене, който се среща доста рядко. Учи в Бейрут, след това се реалокира в Лондон, където всичко, което е, става допустимо. Днес студиото ѝ, където работят 360 души, е марката на марките в архитектурата. Изпълнили са 37 плана и сега са в ход още 45 – от пожарната във Витра (Германия) до моста Шейх Зайед в Абу Даби. Заха Хадид е носителка на най-престижната архитектурна премия Pritzker. Царствена жена, огромен обожател на Issey Miyake. Казват, че взимането на изявление от нея е като преследването на белия заек от Алиса в страната на чудесата. Появява се тук, там, до момента в който я гониш и викаш, и не е несъмнено дали въобще вижда, че си там, тъй като часовникът в ръката ѝ тиктака „ Късно е, късно е! ”. Призовава ни да се отървем от това да сме „ милички ”, слави се като пряма с една крачка оттатък възпитанието и счита, че учтивостта е объркваща.
Нейното кредо е архитектурата, работата и задачата ѝ да сочи напред във времето, реализирайки бъдещето в този момент, през днешния ден, без оправдания и със схващане, че цената на жертвите, които прави, си заслужава.
Има цели 360 градуса, за какво да сe придържаме към един?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ