Вот 2022: Пак сме в патова ситуация с електорат за заложник
Загубата на " Продължаваме промяната " не значи автоматизирано кабинет на Борисов
" Продължаваме промяната " загуби в неделя и с това всички вести към завършилите парламентарни избори би трябвало да се изчерпят. Това се случи, друго няма. Тези, които заслужено ще отбележат триумфа на " Възраждане ", не помнят, че българските патриоти/националисти имаха доста по-добър резултат и в изборите за 40-ото Народно събрание и във вота за 44-ото Народно събрание, написа Петьо Цеков във вестник.
През идващите дни сигурно ще чуете Бойко Борисов и гербери с надути бузи да възхваляват неповторимата си победа, само че това не е реалност, който си коства да се разяснява повече от минута. ГЕРБ не помръдва - това е най-важната победа за Борисов. Дали ще е първа партия, както в неделя или през април м.г., дали ще е втора - както през юли и ноември 2021 година - все едно, партията демонстрира удивително неизменност в изборните резултати, тя гравитира към 650 хиляди гласа. Независимо от ударите, Борисов спря да губи електорат - ето това е значимото за ГЕРБ. Днес първото място нищо не значи, значимото е в тази сеизмична интензивност планината ти да не изчезне.
Върху това би трябвало да се замислят и от Политическа партия
През 2021 година - 2022 година огромните партии станаха междинни, междинните измряха, а изпод никнат дребни партии като гъби след дъжд. В България постоянно е имало най-малко по една инцидентна партия в Народно събрание, само че едвам в този момент такава партия може да се надуе като радиационна мишеморка или да почине като мухичка еднодневка. Политическа партия би трябвало да е наясно, че е тъкмо такава партия - нововъзникнала. Тя се наду до спукване през ноември 2021 година, а в този момент стартира да гълта вода. Докъде може да стигне - от нея зависи. Но е хубаво, до момента в който мисли, да огледа Има Такъв Народ - партия, която се роди, претърпя електорален взрив, а в този момент Тошко Йорданов се опитваше да хване изборната преграда със зъби. Партия, която танцува едно лято. Хубаво е Политическа партия да види Мая Манолова - раждане, скок, а в този момент партията й, както и да се споделя тя сега, се побира в рейс. Да види " Български напредък " - в действителност, какво да му гледа - ген. Янев единствено се роди като народен представител, другите стадии занапред ще ги минава.
Защо се случва това е ясно -разпадът на обществото застигна партиите, ерозира основите им до настоящия им тип - кухи структури, които дават признаци на живот единствено и само поради неправилното схващане на националните медии за публичното им обвързване в избирателен интервал. Т.е., в случай че не са утринните блокове, няма да разберете коя е партия Х. На процедура през днешния ден партиите се вършат не от партийци, а от социолози и публицисти.
Подобна обстановка не вещае нищо положително - усещаме се като хамстери, които схващат въртележката като единствената допустима действителност. Т.е. изборите в неделя ни споделиха - това е ситуацията, мъчно ще се направи коалиция, гответе се за нови избори. Това напълно не значи, че няма да бъде изработен опит за сформиране на държавно управление. Това напълно не значи, че този опит няма да е сполучлив - ГЕРБ в действителност ще се опита да приобщи под някакво знаме даже тези, които нападна.
Правителство може да има, само че то ще бъде временно и толкоз безпринципно, че е обидно да се разяснява.
Изминалите 4 парламентарни вота дават кристално ясно отговора на значимия въпрос - какво би трябвало да се случи, с цел да имаме същинско и устойчиво държавно управление. Трябва гласоподавателите да припознаят изрично политическия избавител. Той може да се роди от нищото и за три месеца да доближи върховете без да има партия зад тила си - както Кирил Петков. Може да е умишлен за избавител - както Слави Трифонов. Трябва електорална вълна, а такава в неделя нямаше. И в случай че няма, на идващите избори нещата ще следват своя натурален път - Политическа партия ще потъва, ГЕРБ няма да помръдва, нови случайници ще се появяват на хоризонта.
Патова обстановка със пленник - електората.
Това, което ни чака, евентуално още не се е родило или дреме някъде малко и страхливо. Тази наклонност не е българска, тя си пролича извънредно добре, примерно, в италианските избори. Преди 4 години италианците заобичаха “Пет звезди ” - малко придвижване, което имаше по това време наличие единствено в локалната власт. Мина известно време, Италия бе ударена от рецесии - миграционна, коронавирусна, енергийна и инфлационна, и любовта на италианците към “Пет звезди ” стартира да се изпарява. Сега италианците залитнаха по Fratelli d'Italia - партия, която преди 4 г-. завоюва 4.4%, а в този момент - 26%...
Всичко това ви звучи познато, тъй като напълно по същия метод тече залитането и на българския електорат. Южняшка му работа - това е безусловно неразбираемо за германците, примерно, които явно мъчно одобряват измененията в политическото посланичество - вижте отпора им против националистите, вижте компликациите им в прехода след Меркел, която господства цели 16 година
Гледайки Италия през последния месец, мнозина анализатори означават, че Европа постоянно се е движела, откакто види резултатите от сходни лаборатории като изборите в Италия. Италия имаше Мусолини преди Хитлер, имаше " Червени бригади " преди появяването на Action Directe във Франция и RAF в Германия, даже имаше Берлускони преди Тръмп да пристигна в Съединени американски щати. Сега има Мелони, която не съществува на никое място другаде в Европа.
В този ред на мисли, в доста детайли си проличава, че България не става за никаква политическа лаборатория.
През последните 15 година у нас се случиха 3 неща - националистите заеха трайно място в Народното събрание, десните и левите започнаха да се разпадат, а на тяхно място се пробват да влязат всеобщо нови партии. Преди в България, всичко това се случи и в Полша, и в Чехия, и в Румъния.
У нас, в нашата парламентарна република, неповторимо е единствено едно - съчетанието на мощни и безотговорни служебни държавни управления, назначени от президент с дребни пълномощия. Това е една от главните аргументи за безпътицата. Уникално щеше да бъде и друго - в случай че млада и извънредно известна партия като Политическа партия се слее след половин година живот с по-опитна и по-непопулярна коалиция като " Демократична България ". Това не се случи и може би по тази причина резултатите в неделя са такива, каквито са - всички слепи политици изгубиха. Изпуснаха шанса и по тази причина ще чакат решенията на Бойко Борисов.
" Продължаваме промяната " загуби в неделя и с това всички вести към завършилите парламентарни избори би трябвало да се изчерпят. Това се случи, друго няма. Тези, които заслужено ще отбележат триумфа на " Възраждане ", не помнят, че българските патриоти/националисти имаха доста по-добър резултат и в изборите за 40-ото Народно събрание и във вота за 44-ото Народно събрание, написа Петьо Цеков във вестник.
През идващите дни сигурно ще чуете Бойко Борисов и гербери с надути бузи да възхваляват неповторимата си победа, само че това не е реалност, който си коства да се разяснява повече от минута. ГЕРБ не помръдва - това е най-важната победа за Борисов. Дали ще е първа партия, както в неделя или през април м.г., дали ще е втора - както през юли и ноември 2021 година - все едно, партията демонстрира удивително неизменност в изборните резултати, тя гравитира към 650 хиляди гласа. Независимо от ударите, Борисов спря да губи електорат - ето това е значимото за ГЕРБ. Днес първото място нищо не значи, значимото е в тази сеизмична интензивност планината ти да не изчезне.
Върху това би трябвало да се замислят и от Политическа партия
През 2021 година - 2022 година огромните партии станаха междинни, междинните измряха, а изпод никнат дребни партии като гъби след дъжд. В България постоянно е имало най-малко по една инцидентна партия в Народно събрание, само че едвам в този момент такава партия може да се надуе като радиационна мишеморка или да почине като мухичка еднодневка. Политическа партия би трябвало да е наясно, че е тъкмо такава партия - нововъзникнала. Тя се наду до спукване през ноември 2021 година, а в този момент стартира да гълта вода. Докъде може да стигне - от нея зависи. Но е хубаво, до момента в който мисли, да огледа Има Такъв Народ - партия, която се роди, претърпя електорален взрив, а в този момент Тошко Йорданов се опитваше да хване изборната преграда със зъби. Партия, която танцува едно лято. Хубаво е Политическа партия да види Мая Манолова - раждане, скок, а в този момент партията й, както и да се споделя тя сега, се побира в рейс. Да види " Български напредък " - в действителност, какво да му гледа - ген. Янев единствено се роди като народен представител, другите стадии занапред ще ги минава.
Защо се случва това е ясно -разпадът на обществото застигна партиите, ерозира основите им до настоящия им тип - кухи структури, които дават признаци на живот единствено и само поради неправилното схващане на националните медии за публичното им обвързване в избирателен интервал. Т.е., в случай че не са утринните блокове, няма да разберете коя е партия Х. На процедура през днешния ден партиите се вършат не от партийци, а от социолози и публицисти.
Подобна обстановка не вещае нищо положително - усещаме се като хамстери, които схващат въртележката като единствената допустима действителност. Т.е. изборите в неделя ни споделиха - това е ситуацията, мъчно ще се направи коалиция, гответе се за нови избори. Това напълно не значи, че няма да бъде изработен опит за сформиране на държавно управление. Това напълно не значи, че този опит няма да е сполучлив - ГЕРБ в действителност ще се опита да приобщи под някакво знаме даже тези, които нападна.
Правителство може да има, само че то ще бъде временно и толкоз безпринципно, че е обидно да се разяснява.
Изминалите 4 парламентарни вота дават кристално ясно отговора на значимия въпрос - какво би трябвало да се случи, с цел да имаме същинско и устойчиво държавно управление. Трябва гласоподавателите да припознаят изрично политическия избавител. Той може да се роди от нищото и за три месеца да доближи върховете без да има партия зад тила си - както Кирил Петков. Може да е умишлен за избавител - както Слави Трифонов. Трябва електорална вълна, а такава в неделя нямаше. И в случай че няма, на идващите избори нещата ще следват своя натурален път - Политическа партия ще потъва, ГЕРБ няма да помръдва, нови случайници ще се появяват на хоризонта.
Патова обстановка със пленник - електората.
Това, което ни чака, евентуално още не се е родило или дреме някъде малко и страхливо. Тази наклонност не е българска, тя си пролича извънредно добре, примерно, в италианските избори. Преди 4 години италианците заобичаха “Пет звезди ” - малко придвижване, което имаше по това време наличие единствено в локалната власт. Мина известно време, Италия бе ударена от рецесии - миграционна, коронавирусна, енергийна и инфлационна, и любовта на италианците към “Пет звезди ” стартира да се изпарява. Сега италианците залитнаха по Fratelli d'Italia - партия, която преди 4 г-. завоюва 4.4%, а в този момент - 26%...
Всичко това ви звучи познато, тъй като напълно по същия метод тече залитането и на българския електорат. Южняшка му работа - това е безусловно неразбираемо за германците, примерно, които явно мъчно одобряват измененията в политическото посланичество - вижте отпора им против националистите, вижте компликациите им в прехода след Меркел, която господства цели 16 година
Гледайки Италия през последния месец, мнозина анализатори означават, че Европа постоянно се е движела, откакто види резултатите от сходни лаборатории като изборите в Италия. Италия имаше Мусолини преди Хитлер, имаше " Червени бригади " преди появяването на Action Directe във Франция и RAF в Германия, даже имаше Берлускони преди Тръмп да пристигна в Съединени американски щати. Сега има Мелони, която не съществува на никое място другаде в Европа.
В този ред на мисли, в доста детайли си проличава, че България не става за никаква политическа лаборатория.
През последните 15 година у нас се случиха 3 неща - националистите заеха трайно място в Народното събрание, десните и левите започнаха да се разпадат, а на тяхно място се пробват да влязат всеобщо нови партии. Преди в България, всичко това се случи и в Полша, и в Чехия, и в Румъния.
У нас, в нашата парламентарна република, неповторимо е единствено едно - съчетанието на мощни и безотговорни служебни държавни управления, назначени от президент с дребни пълномощия. Това е една от главните аргументи за безпътицата. Уникално щеше да бъде и друго - в случай че млада и извънредно известна партия като Политическа партия се слее след половин година живот с по-опитна и по-непопулярна коалиция като " Демократична България ". Това не се случи и може би по тази причина резултатите в неделя са такива, каквито са - всички слепи политици изгубиха. Изпуснаха шанса и по тази причина ще чакат решенията на Бойко Борисов.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ