Мера според мера, без мера!
Заглавието на отзива на Мерсия Макдермот в сп. " Общество и право " за кино лентата на Георги Дюлгеров " Мера съгласно мера " (1981), разказващ за Илинденско-Преображенското въстание по романа на Свобода Бъчварова " Литургия за Илинден ", покрива подлярското лицемерие на днешния македонизъм. 38 години, откогато Дилбер Танас ми заприказва на Енидже-Вардарски акцент с гласа на Руси Чанев, кални персони ми го пробутват, принудително посърбен, за " македонски език ". Колкото и да е противоестествено, тъй като подобен няма, както няма и македонска нация - най-малко до 1944 година, а днешната е с български корени. Има формален език съгласно македонската конституция, съчинен и кодифициран през 1945-а върху основата на западните български приказва. Тази българска позиция неотдавна по-твърдо се отстоява.
" Правим смешни работи, ще ни се смее целият академик свят! ", възкликва поетът Венко Марковски, член и на втората комисия, натоварена да " сформира " писмеността на новата страна. По-професионалното решение за първата писменост е неразрешено, не се оповестява и не се разисква (проф. Ангел Димитров в " История.bg ", 11.11.2019) - прекомерно българско е.
Срамно несамостоятелна след 9.IХ.1944 година, та чак до 10.10.2019 година, когато 44-то Народно събрание небезусловно поддържа европрисъединителния й развой (подлежащ на реформиране по гледище на Франция), българската политика към " най-югославската от всички югославски републики " (доц. Лъчезар Стоянов) следваше генералната линия на ограничавания и преотстъпен през днешния ден суверенитет. Водачите на дребния народ със славно минало и избледняло самочувствие отмъкваха от интернационалното, в този момент global-началство, облаги за верност и смирение с обятия и целувки като сред еднополови любовници. Гъненето им пред Съединени американски щати и Европейски Съюз, отнесено към новоназованата ни съседка, сякаш не открадна нищо от достойното държание на Янош Кадър и Виктор Орбан.
Евроинтегрираните някогашни от източния блок зауреждаха и Западните Балкани, към този момент неприласкани. " Ние ке се залагаме на Запад ", зачуруликаха и те с ръждивото голословие на старите грехове. Слава богу, вицепремиерът Красимир Каракачанов, съзрял пренебрежение в " европейското кипрене " и в съвсем безплодната работа на смесената " историчарска " комисия, поведе тежко воеводско хоро малко преди френската команда " Свободно! Поправи се! " (добре, че беше тя). Осмото й съвещание в Охрид, тъкмо преди френската " историческа неточност " на 17 октомври, и деветото в София на 28 и 29 ноември, приключиха без прогрес за Средновековието, учебниците и Гоце Делчев, а идващите се замразяват до май 2020 година, макар сякаш ангажимента за съществени резултати до края на годината.
В изявлението си за " Неделя 150 " на 13 октомври министърът порица дебелоочието, загрижено да втвърдява коминтерновско-югославските идеологеми на македонската историография,
формиращи нация на антибългарска основа
Към благата ни сестрица (с нея Яворов благуваше - религия зарад вяра) " постоянно сме показали безусловно благоволение и доброжелателност, а за признателност сме получавали, с дребни изключения, обиди, удари под кръста и опити за злепоставяне ", сподели Каракачанов. Тя отхвърля българския темперамент на историята си до 1944 година, постанова непозната еднаквост с талази от репресии през 1944-1948 година ( " 23 хиляди българи са убити, над 30 хиляди минават през лагери и затвори, а 130 хиляди са изселени " ) и тормози изявилите българската си принадлежност. Не стига, ами поддържа в Международния съд по правата на индивида искания за признание на македонско малцинство и проучване на македонски малцинствен език в Благоевградска област; финансира (въпреки т. 2 на член 11 от контракта за другарство, добросъседство и сътрудничество) сепаратистки " групички като " ОМО Илинден " и печатните им издания; държи в учебниците по история за V и VI клас да написа, че българите са татари; че македонската страна започвала от цар Самуил; че сме окупатори и фашисти; празнува като народен празник " въстание срещу българския окупатор " - терористичния акт на 11.10.1943 година, когато 4-5 млади момчета, повлияни от марксистката идеология, убиват с граната служител на реда, на пост пред общината в Прилеп.
И всичко това, откакто първи преждевременно
признахме независимостта й,
сред първите я подкрепихме за НАТО, подарихме й тежко въоръжение, дадохме " зелена светлина " на европейската й вероятност. Били сме длъжни да я дадем с подписването на контракта, счита министър председателят Зоран Заев, отчел на 14 октомври т.г. " постигнатото " от комисията.
Да, тя предлага общо честване на славянските просветители, отметнати били четири глави, Самуил е български цар ( " само че се легитимира като македонец " ); античността в учебниците ще бъде усъвършенствана, само че задоволително ли е? Македонски интелектуалци изригнаха на 15 октомври във в. " Нова Македония " против " политическия диктат на контракта " и декларацията на Народно събрание. Те не желаят да признаят обстоятелствата: общата ни история не е споделена или преплетена; Мизия, Тракия, Добруджа и Македония, стотици години доминирани от българи, са били едно в миналото; царството на Самуил е българско; тайната Вътрешна македонска революционна организация е основана от българите в Македония и Одринско, с цел да се освободят от османската власт; всичките й публични документи са на книжовен български, а водачите й - чисти българи, не са борци срещу България. Противното е една пренаписана и малодушно търпяна от нас операция за промиване на мозъци.
Недобросъседска е и лятната издънка на президента Стево Пендаровски: Гоце Делчев, " един от темелите на македонската страна " (съществуваща напълно неотдавна на картата) не се чувствал българин, а се заявил като подобен, тъй като през 1901 година нямало по какъв начин да се написа македонец. Нямал друга опция, като да речем днешните домогващи се до европаспорт македонски жители. нищо, че и Гоце, и фамилията му, и всички несърбизирани българи в Македония (обявени за македонци от следовници на Стоян Новакович) са споделили ясно, че са българи.
В прелестния свят, в който живеем и ни учат да живеем, няма място за примирителна примирителност по македонския въпрос. Като тази на " стоте интелектуалци ", подписали се под
апел да не сме " крайни ",
тъй като, поднесено от Явор Стаматов, " България остава обратно във външнополитическите цели на Македония " (!?).
Естествено, в случай че не спрат хулите и присвояването на история, еврочленството на страна с нерешени междусъседски разногласия ще бъде отклонено освен от България. Не й оказва помощ и ръководителят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски. Навън той е " за " контракта, а в страната си го отхвърля като нездравословен. " Докато спорим дали Гоце Делчев е българин или македонец, решение няма да има, не е потребно да го знаеме " (!?), сподели един наш професор преди дни. През мъгла и слънцето свети злокобно.
Време е македонският хайлайф да захвърли куфарчето с двойното дъно. Вече не сме контузено улично коте. Отлагането е опция общоисторическите и просветителни въпроси да бъдат решени с от дълго време безспорни, неизсмукани от мегаломанията и геополитически нарцисизъм научни причини. Този път българските политици би трябвало да са на страната на народа си. А той " сака да знае " и до май 2020 година " ке се разбере " ке игра ли Митре царот, али нема да игра ".
" Правим смешни работи, ще ни се смее целият академик свят! ", възкликва поетът Венко Марковски, член и на втората комисия, натоварена да " сформира " писмеността на новата страна. По-професионалното решение за първата писменост е неразрешено, не се оповестява и не се разисква (проф. Ангел Димитров в " История.bg ", 11.11.2019) - прекомерно българско е.
Срамно несамостоятелна след 9.IХ.1944 година, та чак до 10.10.2019 година, когато 44-то Народно събрание небезусловно поддържа европрисъединителния й развой (подлежащ на реформиране по гледище на Франция), българската политика към " най-югославската от всички югославски републики " (доц. Лъчезар Стоянов) следваше генералната линия на ограничавания и преотстъпен през днешния ден суверенитет. Водачите на дребния народ със славно минало и избледняло самочувствие отмъкваха от интернационалното, в този момент global-началство, облаги за верност и смирение с обятия и целувки като сред еднополови любовници. Гъненето им пред Съединени американски щати и Европейски Съюз, отнесено към новоназованата ни съседка, сякаш не открадна нищо от достойното държание на Янош Кадър и Виктор Орбан.
Евроинтегрираните някогашни от източния блок зауреждаха и Западните Балкани, към този момент неприласкани. " Ние ке се залагаме на Запад ", зачуруликаха и те с ръждивото голословие на старите грехове. Слава богу, вицепремиерът Красимир Каракачанов, съзрял пренебрежение в " европейското кипрене " и в съвсем безплодната работа на смесената " историчарска " комисия, поведе тежко воеводско хоро малко преди френската команда " Свободно! Поправи се! " (добре, че беше тя). Осмото й съвещание в Охрид, тъкмо преди френската " историческа неточност " на 17 октомври, и деветото в София на 28 и 29 ноември, приключиха без прогрес за Средновековието, учебниците и Гоце Делчев, а идващите се замразяват до май 2020 година, макар сякаш ангажимента за съществени резултати до края на годината.
В изявлението си за " Неделя 150 " на 13 октомври министърът порица дебелоочието, загрижено да втвърдява коминтерновско-югославските идеологеми на македонската историография,
формиращи нация на антибългарска основа
Към благата ни сестрица (с нея Яворов благуваше - религия зарад вяра) " постоянно сме показали безусловно благоволение и доброжелателност, а за признателност сме получавали, с дребни изключения, обиди, удари под кръста и опити за злепоставяне ", сподели Каракачанов. Тя отхвърля българския темперамент на историята си до 1944 година, постанова непозната еднаквост с талази от репресии през 1944-1948 година ( " 23 хиляди българи са убити, над 30 хиляди минават през лагери и затвори, а 130 хиляди са изселени " ) и тормози изявилите българската си принадлежност. Не стига, ами поддържа в Международния съд по правата на индивида искания за признание на македонско малцинство и проучване на македонски малцинствен език в Благоевградска област; финансира (въпреки т. 2 на член 11 от контракта за другарство, добросъседство и сътрудничество) сепаратистки " групички като " ОМО Илинден " и печатните им издания; държи в учебниците по история за V и VI клас да написа, че българите са татари; че македонската страна започвала от цар Самуил; че сме окупатори и фашисти; празнува като народен празник " въстание срещу българския окупатор " - терористичния акт на 11.10.1943 година, когато 4-5 млади момчета, повлияни от марксистката идеология, убиват с граната служител на реда, на пост пред общината в Прилеп.
И всичко това, откакто първи преждевременно
признахме независимостта й,
сред първите я подкрепихме за НАТО, подарихме й тежко въоръжение, дадохме " зелена светлина " на европейската й вероятност. Били сме длъжни да я дадем с подписването на контракта, счита министър председателят Зоран Заев, отчел на 14 октомври т.г. " постигнатото " от комисията.
Да, тя предлага общо честване на славянските просветители, отметнати били четири глави, Самуил е български цар ( " само че се легитимира като македонец " ); античността в учебниците ще бъде усъвършенствана, само че задоволително ли е? Македонски интелектуалци изригнаха на 15 октомври във в. " Нова Македония " против " политическия диктат на контракта " и декларацията на Народно събрание. Те не желаят да признаят обстоятелствата: общата ни история не е споделена или преплетена; Мизия, Тракия, Добруджа и Македония, стотици години доминирани от българи, са били едно в миналото; царството на Самуил е българско; тайната Вътрешна македонска революционна организация е основана от българите в Македония и Одринско, с цел да се освободят от османската власт; всичките й публични документи са на книжовен български, а водачите й - чисти българи, не са борци срещу България. Противното е една пренаписана и малодушно търпяна от нас операция за промиване на мозъци.
Недобросъседска е и лятната издънка на президента Стево Пендаровски: Гоце Делчев, " един от темелите на македонската страна " (съществуваща напълно неотдавна на картата) не се чувствал българин, а се заявил като подобен, тъй като през 1901 година нямало по какъв начин да се написа македонец. Нямал друга опция, като да речем днешните домогващи се до европаспорт македонски жители. нищо, че и Гоце, и фамилията му, и всички несърбизирани българи в Македония (обявени за македонци от следовници на Стоян Новакович) са споделили ясно, че са българи.
В прелестния свят, в който живеем и ни учат да живеем, няма място за примирителна примирителност по македонския въпрос. Като тази на " стоте интелектуалци ", подписали се под
апел да не сме " крайни ",
тъй като, поднесено от Явор Стаматов, " България остава обратно във външнополитическите цели на Македония " (!?).
Естествено, в случай че не спрат хулите и присвояването на история, еврочленството на страна с нерешени междусъседски разногласия ще бъде отклонено освен от България. Не й оказва помощ и ръководителят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски. Навън той е " за " контракта, а в страната си го отхвърля като нездравословен. " Докато спорим дали Гоце Делчев е българин или македонец, решение няма да има, не е потребно да го знаеме " (!?), сподели един наш професор преди дни. През мъгла и слънцето свети злокобно.
Време е македонският хайлайф да захвърли куфарчето с двойното дъно. Вече не сме контузено улично коте. Отлагането е опция общоисторическите и просветителни въпроси да бъдат решени с от дълго време безспорни, неизсмукани от мегаломанията и геополитически нарцисизъм научни причини. Този път българските политици би трябвало да са на страната на народа си. А той " сака да знае " и до май 2020 година " ке се разбере " ке игра ли Митре царот, али нема да игра ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ