Загадъчният полет №19
Загадъчният полет №19. От всички “тайнствени изгубвания ”, свързани с Бермудския триъгълник, безспорно най-известен е казусът с полет 19. Още повече, че както и съвсем всички истории за тайнствения триъгълник, които оповестяват другите откриватели, и тази не се удостоверява.
На 5 декември, 1945 година,14 часа и 10 минути, пет самолета изхвърчали от базата Форт Лодърдейл и се отправили на изток. Командвал ги лейтенант Чарлз Тейлър. Петте водача преди малко били приведени на тази база от военноморската в Маями.
Тейлър познавал добре рифовете и плитчините на Флорида, което не можело да се каже за Бахамите, накъдето се бил отправил самолетът. Цел на полета била изпитателна бомбардировка на плитчините Хене и Чикен, на 56 благи от базата .
След това самолетите трябвало да летят още по-нататък на изток, а по-късно да завият на север и да прелетят нови 73 благи. След това трябвало да се насочат на югозапад и, преодолявайки останалите 120 благи, да се завърнат в базата.
По подобен метод им предстояло да опишат триъгълник над тайнствените места, които носят името “Бермудски триъгълник ”.
В 15 часа и 40 минути един от водачите, лейтенант Робърт Кокс, който се канел да се приземи въз основата Форт Лодърдейл, инцидентно чул по радиото известие, адресирано до някой си Пауърс. Пауърс отговарял: “Не зная къде сме. Ние, вероятно, сме се отклонили от курса след последния завой. ”
Форт Лодърдейл сe опитал да се свърже с Пауърс (това бил капитанът от флота Едуард Пауърс-младши), само че на вятъра. Няколко минути по-късно Кокс излязъл на връзка с лейтенант Тейлър, който преди малко бил разговарял с Пауърс. Тейлър му съобщил, че компасите му са излезли от строя и че е убеден, че се намира в региона на Флоридските плитчини, и че не знаел по какъв начин да стигне до Форт Лодърдейл ” . Кокс му споделил да лети на север към Маями, “ако вие в действителност сте в плитчините на Флорида ”.
Но Тейлър бил не над плитчините на Флорида, а в региона на Бахамските острови и, отправяйки се на север, той отлитал все по- във вътрешността в морето. Опитите на Кокс и останалите, опитващи се да открият местонахождението на самолетите, останали безуспешни поради доста неприятната връзка с летците. В един момент на Тейлър било заповядано да съобщи управлението на един от стажантите, обаче той не се подчинил.
В 16 часа и 45 минути Тейлър съобщил, че самолетите се насочат на североизток, а по-късно право на север, “за да се убедим, че не сме над Мексиканския залив ”.
По това време хората, следящи полета, били към този момент не на смешка разтревожени: те разбрали, че Тейлър не просто се е отклонил краткотрайно от курса, както се е случвало с доста летци, а в действителност се е изгубил и няма визия къде се намира.
Настъпвал здрач и атмосферните разстройства, така и така мощно пречещи на естествената радиовръзка, се нараснали. През шума в ефира се дочували гласовете на стажантите, които били в суматоха: “Ако просто полетим на запад, скоро ще си бъдем вкъщи ”.
Слънцето залязло в 17 часа и 29 минути. От север се надигнало неприятно време и заради това обстановката станала още по-сериозна. В 18 часа обаче връзката за известно време се подобрила. На Тейлър било заповядано да превключи на периодичност 3000 килохерца, както нормално се постъпвало в спешна обстановка, обаче той отказал да го направи, страхувайки се да не загуби връзката си с останалите самолети.
За страдание радиостанциите на Куба създавали мощни смушения, а другите брегови служби към този момент не улавяли слабия сигнал въз основата Форт Лодърдейл. Заради това самолетите от полет 19 на практика изгубили всякаква връзка с външния свят.
Няколко минути по-рано, в 17 часа и 50 минути, сътрудниците от Морския граничен център съумели да дефинират приблизителното местоположение на самолетите: на изток от крайбрежието на Ню Смирна, Флорида, надалеч на север от Бахамските острови.
В шест часа и 4 минути хората, следящи за полета, чули по какъв начин Тейлър заповядал на останалите “да се разпрострат и още веднъж да летят на изток ”. Две минути по-късно той повторил заповедта по този начин: “Мисля, че ще е по-добре в случай че ни засекат ”. Явно той към момента е бил убеден, че се намира над Мексикансия залив.
По това време избавителните самолети още не били изхвърчали на помощ, тъй като местонахождението на полет 19, както и по-рано, не е било допустимо да бъде открито.
Но в края на краищата летящата лодка “Dumbo ” изхвърчала от военноморската база Динер-Кий, Маями, и се насочила на североизток, надявайки се даже и инцидентно да влезе във връзка със изгубилите се самолети. Но скоро самата тя изгубила връзка с брега.
Час по-късно към търсенето се включил още един аероплан, а също и два образователни (32 и 49), като вторият от тях изхвърчал от Банана ривър в 19 часа и 27 минути вечерта. Той трябвало да настигне първия, който двадесет минути по- рано се бил отправил към крайбрежието на Ню Смирна.
Лейтенант Джералд Бамерлин, водач на аероплан 32, по- късно разказвал на сътрудниците на издирвателната работа: “ Когато в 20 часа и 15 минути достигнахме мястото, където самолетите на полет N 19 са се намирали в 17 часа и 50 минути, облачността доближи до 800-1200 фута . От време в точния момент валеше дъжд. Духаше вятър със скорост от към 25-30 възела. В атмосферата имаше доста мощни разстройства, морето беше много бурно. Летяхме през нощта, долу се виждаха белите гребени на вълните. ”
По това време аероплан номер 49 не съумял да се срещне с 32 и не излизал на връзка.
В 19 часа и 50 минути екипажът на парахода “Games Mill ” видял в небето голямо изригване на светлина, провокирано от взривяването на аероплан . Няколко минути по-късно корабът минал през огромно нефтено леке на повърхността на водата.
Моряците видели парчета на самолет , само че не се пробвали да ги издърпат на борда, защото морето било доста бурно.
Времето бързо се разваляло. Самолетите от полет 19 по това време към този момент привършили горивото и трябвало да се приземят. Последното известие от Тейлър било получено в 19 часа и 4 минути. Цяла нощ траяло търсенето, въпреки че пречели атмосферните разстройства и вълнението на океана.
На идващия ден към този момент стотици самолети и кораби подробно търсели в бурното море изчезналите самолети “Avenger ”, a също и пропадналия през нощта аероплан “Мartin Mariner ”.
На 3 април 1946 година, когато интензивното търсене на следи по нашумялата въздушна злополука завършило, сътрудници на военноморските сили декларирали, че “командирът на полета се объркал, решавайки, че самолетите се намират над плитчините на Флорида-той бил убеден в това, виждайки на хоризонта острови, и това по драматичен метод повлияло на неговите следващи решения и… той заповядал на самолетите да се насочат на изток… а тогава те, безспорно, се намирали на изток от Флорида ”.
Когато майката и лелята на Тейлър отказали да одобряват тази режисура, управлението на Военноморски сили учредило съвет от специалисти за преразглеждане на доклада.
През август членовете на съвета декларирали, че считат първичното умозаключение за аргументите на нещастието за правилно. Разярените дами наели правист. На 19 ноември комисия по спора оповестила първичната режисура за погрешна и публично оповестила, че злополуката е станала “по незнайни аргументи ”.
Причините за изгубването на образователния аероплан изглеждали изцяло ясни. Самолетите от вида “Магіner ” били наричани по това време “летящи газови бомби ”-те можели да се взривят дори и от запалена цигара или електрическа искра. Що се отнася до самолетите “Avenger ”, никой от хората, проверяващи случая, не се съмнявали, че 50-футовите океански талази просто са ги размазали и единствено няколко минути след приводняването си самолетите са се отправили към дъното.
Загадъчната история на полет 19 още веднъж се появила пo страниците на вестниците напролет на 1991 година, когато екипажът на изследователския транспортен съд “Deep Sea ”, издирващ остатъци на потънали испански галеони, разкрил на 10 благи североизточно от Форт Лодърдейл съвсем неповредени остатъци от пет самолета “Avenger ”, лежащи на дълбочина 600 фута на дъното на океана. На единия от самолетите имало номер 28-както на самолета на Тейлър. Но на 4 юни Греъм Хокс, управляващ проучването, стигнал до извода, че самолетите не са от полет номер 19 . Номерата на останалите самолети не съвпадали с тези, които са имали пропадналите в полет 19 машини . Освен това те били много по-стари модели на “Avenger ”.
