Загадъчни срещи с НЛО – сега, когато правителството на САЩ

Загадъчни срещи с НЛО – в този момент, когато държавното управление на Съединени американски щати е признало съществуването на НЛО, актуалните скептици и други с религия в посредствеността може да желаят да преразгледат доказателствата за „ античните извънземни “. Следващите 10 типичен близки срещи варират от светлини в небето до летящи съдове на земята и даже наблюдения на водачите. И множеството от тях били разпознати от академик от НАСА като минимум обясними с времето, метеоритите и така нататък

10. Златните топки – централна Италия, 91 пр.н.е

Една заран през 91 година прочие н. е. римляните видяли рано заран „ при изгрев огнено кълбо [светещо] от северния район “. Придружено от „ мощен звук “ (може би звуков удар), това събитие се счита от актуалните астрономи за болид – извънредно ослепителен метеор, който експлодира в атмосферата.

Но може да е било нещо напълно друго. Същата година, покрай Сполетиум (дн. Сполето, 126 километра северно от Рим), пътуващи римляни виждат златна топка да се спуска от небето към земята, където се усилва по мярка. След това се издигнала към изгряващото слънце, като към този момент била задоволително огромна, с цел да го блокира. Въпреки че се допуска, че кълбовидната гръмотевица изяснява тази среща, обектът явно е доста по-голям от междинния диаметър на кълбовидната гръмотевица от 23 сантиметра.

Във всеки случай има поразителни прилики сред тази златна топка и тези, свързани с образуването на житни кръгове. Те освен са били виждани да слизат по полета и да оставят житни кръгове след себе си, само че и в Уилтшир – столицата на житните кръгове на света – няколко места мистериозно имат „ златна топка “ в името.

9. Блестящите бели мъже – северна Италия, 214 година пр.н.е

През 214 година прочие н. е., над еструския град Хадрия, се появил ара (олтар) с „ мъже, облечени в ослепително бяло “. Подобни форми са били следени в Амитернум четири години по-рано. И в двата случая никой не посмял да се доближили до тези бели хора.

Интересното в тези срещи е тяхното подобие с отчет от 1959 година от Папуа Нова Гвинея. Мисионерът отец Гил, дружно с още 25 други, следи четири „ човешки “ фигури в НЛО с още два кораба наоколо. Според Гил, двама от тях наподобява правели корекции на нещо отвън полезрението, до момента в който различен стоял с ръце на някакво приспособление. Фигурите знаели, че ги следят – когато хората на земята почнали да махат, субектите във въздуха помахали също.

8. НЛО борба – Бавария, 1561 година сл. Хр – загадъчни срещи с НЛО

Една заран в разгара на немския подем небето над Нюрнберг – един от най-важните градове на Свещената Римска империя – пламнало от зрелищна картина. НЛО с разнообразни форми, размери и цветове били въвлечени в жестока борба. Сферични предмети, цилиндри, дъги и кръстове свистели в борби между тях, някои във групировка, други сами.

Битката почнала в 4:00 ч. с появяването на две кървавочервени дъги в небето и траяла повече от час. В последна сметка обектите, явно „ изтощени “, се разрушили отвън града с „ голям “ вдигащ се пушек. Но спектакълът не приключил. Последвало идването на голям транспортен съд, сходен на черно копие, ориентиран от изток на запад. А пет години по-късно над Базел, Швейцария, сходна сцена се разиграва в три обособени дни.

Колкото и необясними да наподобяват тези срещи първоначално, те са били „ развенчани “ като някаква волност на времето и метео изискванията. Като оставим настрани сензационните религиозни тълкования на времето, сцената може да е в сходство със слънчево куче (призма от лед в атмосферата), хало и странни перести облаци (димоподобни ледени кристали, съпътстващи перистите облаци). Дори голямото черно копие в края може да бъде обяснено или като сумеричен лъч, или като сянка на перестите облаци – всички тези феномени нормално се появяват дружно. Все отново това пояснение е единствено доктрина.

7. Миротворческа делва – Фригия, 74 година пр.н.е

Римският историк Плутарх записва една от най-убедителните НЛО срещи. Във Фригия (важен район в модерна Турция, считан от античните за люлка на цивилизацията), борба е била на път да стартира сред римските и понтийските сили. Внезапно „ небето се пръснало “ и голям обект кацнал сред двете армии. Наподобяващ на делва (или по-скоро на огромен съд за съхранение), само че с цвят „ като разтопено сребро “, той толкоз удивил бойците от двете страни, че те се разпръснали.

Предвид достоверността и големия брой (хиляди) очевидци, в това число римския военачалник Лукул и цар Митридат VI, няма подозрение по отношение на случването на срещата. Но не се загатва никакъв звук, предполагащ удара на астероид – който във всеки случай би бил черен, а не сребърен. Дори в случай че имало звук и обектът в действителност бил някаква галактическа канара, въздействието му щяло да бъде пагубно. В последна сметка бил задоволително огромен, с цел да се види от разстояние.

Освен това метеоритите са били на респект в античния свят и изключително във Фригия. Magna mater, да вземем за пример, образец с размерите на пестник, бил уважаван като майката на боговете и пренесен в Рим с огромна пищност и гала. И въпреки всичко този доста по-голям, сребърен обект не е измежду метеоритните записи. И по този начин, какво тогава е бил въобще?

6. Многоцветен звяр – централна Италия, 150 година сл. Хр – загадъчни срещи с НЛО

Между Рим и Капуа през 150 година сл. Хр., братът на папа Пий I Херма видял нещо, което може би е било огромно НЛО – или даже голямо извънземно. Пристигайки в „ облак прахуляк “, той приличал на звяр „ като някакво морско страшилище “ с дължина 30 метра — само че с „ глава “, като че ли от многоцветна керамика. „ От устата му излизаха огнени скакалци “, означи Херма, което предиздвикало актуалните уфолози да мислят, че е видял „ огнени лъчи “.

Въпреки че звярът бил заплашителен, когато Херма се доближил, той просто се протегнал към земята и изплезил езика си. Смята се, че тази среща, разказана в детайли в „ Пастира на Херма “, е била просто още едно от неговите мистични видения. Текстът е цялостен със срещи и диалози с ангели и емисари на Бог. Въпреки това, някои от тези „ видения “ имат злокобно безапелационно качество, което ги отличава като нещо друго – освен това като същински НЛО срещи. След самата среща Херма е получил припадък на трептене и настръхване на косата.

5. Огнен кръг – Египет, 1440 година пр.н.е

Най-древната среща в този лист, разбираемо, е и минимум надеждната. Остават единствено нищожни, непроверими детайлности от по този начин наречения „ папирус Тули “, кръстен на ватиканския академик, който го е имал, преди да почине, в който миг папирусът е загубен. Но единственият прочут превод от принц Борис де Рахевилц е безапелационен и заслужава да бъде упоменат.

„ През 22-ра година, през третия месец на зимата, в шестия час на деня, преписвачите на Дома на Живота видяха огнен кръг, който идваше от небето. Обектът явно беше безмълвен („ той нямаше глас “), само че „ от устата издаваше неприятен мирис “. Преписвачите, комплицирани, се хвърлили на земята, тогава, като се опомнили, съобщили на фараона Тутмос III. След няколко дни се виждаха от ден на ден и повече от тези обекти, които идваха и си отиваха в подобен брой, че „ се простираха до границите на четирите ъгъла на небето “. Накрая, под наблюдението на фараона и армията му, те се издигнаха по-високо и отлетяха на юг. След тях пристигна дъжд от риби и птици.

4. Сребърен дъжд – Рим, 196 година сл. Хр – загадъчни срещи с НЛО

Някои близки срещи са по-фини. През 196 година сл. Хр., да вземем за пример, античният римски историк Касий Дио разкрил необичайно сребристо вещество, паднало от ясно небе на форума на Август. След като сложил няколко бронзови монети до него, той споделил, че предметът е липсващ след три дни.

Това, което свързва този отчет с НЛО, е, че може да се отнася до „ косата на ангел “. Описван по друг метод като паяжин или желеобразна текстура, от време на време се споделя, че пада на земята след наблюдения на НЛО. Въпреки че се споделя, че е леко радиоактивен, скоро по-късно изчезва безследно. По-ранни споменавания на сходен дъжд (един в Калес през 214 година прочие н. е. и един в Рим през 98 година прочие н. е.) може също да разказват този феномен.

3. Небесната войска – Юдея, 65 година сл. Хр

През 65 година сл. н. е. над Юдея „ се появило чудотворно събитие “. Преди залез слънце „ колесници “ и „ въоръжени батальони “ се роили по небето, „ препускайки се през облаците и обгръщайки градовете “.

Спомняйки си за борбата над Нюрнберг 15 века по-късно, тази намира се случила тъкмо преди залез слънце и била забелязана „ из всички елементи на страната “. Събитието било неубедително „ развенчано “ като случай на фата моргана – миражният резултат, при който корабите в далечината наподобяват като че ли плуват тъкмо над хоризонта. Но в този случай записът наподобява меродавен. В описа на Йосиф Флавий има отвращение да показа опита. Описвайки го като легенда и „ преходно поверие “, той счита за належащо да добави, че има доста други очевидци.

От друга страна, това било времето и мястото – тъкмо преди обсадата на Йерусалим през 70 година сл. Хр. – когато очевидците били готови да видят предзнаменования. Крава, която ражда агне, е друга от почти същото време (въпреки че се твърди, че извънземните фалшифицирали добитъка…).

2. Летящите щитове – загадъчни срещи с НЛО

Класическите източници постоянно оприличават НЛО с познати обекти. Следователно откриваме голям брой препратки към летящи щитове – изключително кръгли железни като парма и клипеи – античните летящи чинии. В един отчет от Рим през 100 година прочие н. е. клипеус излъчвал искри, до момента в който се движил по небето от запад на изток към залеза. В различен отчет, от Ланувий през 173 година прочие н. е., цяла флота се виждала в небето. Трябва да се означи, че античните са били способни астрономи. Гръцкият мъдрец Посидоний, който написа през първи век прочие н. е., следи за clipei flagrantes (горящи щитове), че те съществуват по-дълго от падащите звезди.

Друго нещо, което би трябвало да се означи по отношение на тези и многото сходни отчети, е прецизният метод, по който са събрани. С огромни разноски римските управляващи отделили време да проверяват всеки отчет. Нещо като античните „ мъже в черно “, това означавало интервюиране на очевидци и проучване на всевъзможни материални доказателства. Това може би е повода по-голямата част от отчетите да са от и към столицата Рим. Това също допуска, че може да има нещо в тях. В последна сметка тогава не е имало „ метеорологични балони “.

Най-красивите места в света – топ 10 ранглиста

1. Небесните мореплаватели – Ирландия, 748 година сл. Хр

Според аналите на Ълстър за 748 година сл. Хр., монасите от Клонмакнойз са прекъснали молитвите си, когато летящ транспортен съд се появил във въздуха над тях. Това не било летяща паница, а характерен ветроход, цялостен с човешки екипаж. Имало даже котва — която, влачейки се по земята, се закачила за олтарната релса на ораторията и раздрусала корпуса. Това явно не било част от плана; един член на екипажа „ лудо се хванал “ надолу по въжето, с цел да се опита да освободи котвата, само че безрезултатно. Игуменът на земята, осъзнавайки, че морякът не просто се бори с котвата, само че се дави във въздуха, като че ли е под вода, събрал монасите си да оказват помощ. Без да губят време, те изместили котвата и гледали по какъв начин корабът отплувал в небето.

Тази странна среща, вярвате или не, не била толкоз неповторима в тези дни — или през идващото хилядолетие. В края на 1800 година се споделя, че са изключително чести към Land’s End в югозападния завършек на Англия, като корабите постоянно летели във вътрешността през долините на Корнуол.

Тези „ национални приказки “, както ги виждат скептиците, са свързани със остарялата концепция, че океанът се извива като лист на Мьобиус. Това е идея, която датира от Вавилон. Но, в случай че приемем, че физиката на морската навигация е била същата тогава, каквато е в този момент, може да се окаже, че това, което хората виждали, е извънземен транспортен съд. Може би, сходно на римляните и техните колесници, щитове и в действителност кораби (навиум) от тяхното време, актуалните ветроходни кораби са просто най-близкото полурационално сходство.