Кой уби генерал Скобелев
Загадъчната гибел на именития съветски военачалник Михаил Скобелев продължава да е обгърната в легенди и митове. Генералът се популяризира в две войни - през 1877–1878 година води война с турците в България, където се отличава при завладяването на Плевен и Шипченския проход, а през 1880–1881 година предвожда войските, включили Туркмения към Русия. В родината си той е народен воин, тъй като се отличава с персонална смелост и образец - постоянно е в първите редици на армията си, на бял кон. Затова и гибелта му, изключително събитията към нея, поражда голям брой подозрения и догадки.
Местопрестъплението - хотел " Англия "
През нощта на 25 юни 1882 година в московския хотел " Дюсо " идва разплакана продажница - Шарлота Алтенроз, която оповестява, че в стаята ѝ в хотел " Англия " ненадейно е умрял боен. Оказва се, че това е ген. Скобелев, който минавал през Москва на път към имението си в Рязан. Аутопсията е осъществена от патоанатома от Московския университет проф. Иван Нейдинг. В заключението му се споделя: " Починал от паралич на сърцето и белите дробове, от възпалението на които той до неотдавна е страдал ". Скобелев в никакъв случай не се е оплаквал от проблеми със сърцето. Това дава учредения съвременниците му да се усъмнят в заключението.
Съмнението се ускорява, откакто стават известни детайлности от описа на Шарлота Алтенроз. " От прилежащата стая ни изпратиха чаша шампанско: " Редовите офицери пият за здравето на негово превъзходителство! ". Генералът стоеше на масата и с гадност отмести чашата. След към два часа обаче ожадня, изпи чашата и след няколко минути се изпъна и вцепени ". Според разказите на приятелите на генерала, които са преместили тялото му, то е било вдървено, а кожата е била покрита със сини петна, което е симптом за отравяне с калиев цианид.
Заподозрян №1: Железния канцлер
По-голямата част от версиите кой е килърът включват немски шпиони. Според тях Алтенроз е германка, която е сипала отрова в чашата шампанско. Интересното е, че същата нощ от имението на Скобелев е откраднат и проект за война с Германия. Скобелев фактически е бил фигура, доста дразнеща райхсканцлера Бисмарк. " Всеки миг Германия можеше да нападне Франция и да я стъпче. Но внезапно, с помощта на смела постъпка на Скобелев, за първи път ползите на Франция и Русия съответстваха - ненадейно за всички и за смут на Бисмарк. Нито Русия, нито Франция бяха към този момент изолирани. Скобелев падна жертва на своите убеждения и руснаците не се съмняват в това ", написа в спомените си княз Владимир Мещерски.
Мещерски има поради две речи, произнесени от Скобелев. На 12 януари 1882 година в ресторант " Борел " в Петербург генералът вдига прочувствен тост срещу Австро-Унгария и Германия. Речта има подобен необятен отзив, че държавното управление на Австро-Унгария намерено показва недоволството си, оценявайки я като интервенция във вътрешните работи. По това време сред Виена, Петербург и Берлин има боен съюз (Съюзът на тримата императори) и съветският министър на външните работи бил заставен да се извини на австрийското държавно управление. Скобелев бил настоятелно " посъветван " да си вземе отпуск.
Той заминал за Париж, където на 5 февруари 1882 година се срещнал с живеещи там сръбски студенти. Пред тях също произнася запомняща се тирада, в която атакува Германия. На идващия ден в изявление за в. " Ла Волтер " продължава: " Да, врагът е Германия. И считам, че спасението е в съюза на славяните с Франция. Това е средството за възобновяване на нашата самостоятелност ". По същото време генералът се среща скрито с френския министър председател.
Скобелев счита войната с Германия за най-хубавото средство за консолидация на съветската нация. И точно поради опита му да разбие Съюза на тримата императори е бил погубен. Немската версия обаче има доста пробойни. Защо ѝ е на Шарлота Алтенроз да трови генерала в стаята си, а след това да подвига звук? Освен това протоколът от разпита ѝ необяснимо по какъв начин изчезва, а самата тя съумява гладко да напусне Русия. Изглежда, някой се пробва да сътвори подправено " оправдание " за отравянето на Скобелев.
Заподозрян №2. Руският император
Отношенията сред генерала и императора били доста обтегнати. Скобелев считал, че император Александър III угажда на немците в ущърб на съветските ползи, а самодържецът се страхувал, че генералът ще направи опит за държавен прелом. Френският публицист Йожен де Вогю след среща със Скобелев отбелязал в дневника си, че генералът е " рисково вманиачен ", а неговата " известност абсолютно надвишава неведнъж тази на царя ".
Последните години от живота на Скобелев демонстрират, че той в действителност е възнамерявал някаква политическа акция - открил контакти в Париж с емигранти народоволци, нахвърлял мемоари за преустрояване на Русия, разпродавал скъпи бумаги, с цел да разполага с пари кеш. " Скобелев считал, че държавното управление е отживяло своето време и е безсилно и от вътрешната страна, и извън. Кой може да го смъкна? Конституционалистите? Те са прекомерно слаби. Революционерите? Те нямат никаква поддръжка. В Русия има единствено една проведена мощ - армията, и в нейните ръце е ориста на Русия ", написа писателят Василий Немирович-Данченко. А армията би последвала Скобелев на всички места. Затова и императорът имал директен интерес той да бъде отхвърлен.
Преките причинители – тайното общество " Свещена тайфа "
Председателят на Първата държавна дума Сергей Муромцев споделя в спомените си, че по отношение на антиправителствената активност на Скобелев е бил основан специфичен скришен съд под председателството на великия княз Владимир Александрович, който с мнозинство - 33 от 40 гласа, осъдил генерала на гибел. Има данни, че Скобелев е бил заплашван - за това той написа на славянофила Иван Аксаков и споделя на своя адютант Пьотр Дукмасов.
Присъдата трябвало да бъде изпълнена от членовете на тайното общество " Свещена тайфа ". Създадено за защита на царя и неговите близки, то било сходно на масонската ложа и други секрети организации. Съставът му и до ден сегашен е незнаен, въпреки че сигурно в него са влизали самият император, великият княз Владимир Александрович, членове на придворната аристокрация. Сред членовете имало и наемни убийци, чиято задача била да отстранят всички революционери.
Вероятно точно сътрудниците на " Свещена тайфа " са пратили на Скобелев и чашата с отрова. " С йезуитска сръчност тези безнаказани охранители на монархията са хванали към момента младия, нуждаещ се от задоволство на естествени потребности човек, и са го умъртвили, разчитайки, че държавното двуличие няма да допусне разследване, опозоряващо паметта на героя ", написа Немирович-Данченко. Следствието в действителност било цялостен неуспех - липсващ освен протоколът от разпита на проститутката, само че и самата чаша с отрова. Което още повече ускорява подозренията за висше застъпничество върху убийците. Не е изненада и равнодушието, с което Александър III се отнесъл към новината за гибелта на генерала. Той дори не се появил на погребението.
Народът обаче изпратил любимеца си с почести. Когато ковчегът му бил изложен в църквата " Трите светци ", край него за два дни минали над 60 000 души.
Местопрестъплението - хотел " Англия "
През нощта на 25 юни 1882 година в московския хотел " Дюсо " идва разплакана продажница - Шарлота Алтенроз, която оповестява, че в стаята ѝ в хотел " Англия " ненадейно е умрял боен. Оказва се, че това е ген. Скобелев, който минавал през Москва на път към имението си в Рязан. Аутопсията е осъществена от патоанатома от Московския университет проф. Иван Нейдинг. В заключението му се споделя: " Починал от паралич на сърцето и белите дробове, от възпалението на които той до неотдавна е страдал ". Скобелев в никакъв случай не се е оплаквал от проблеми със сърцето. Това дава учредения съвременниците му да се усъмнят в заключението.
Съмнението се ускорява, откакто стават известни детайлности от описа на Шарлота Алтенроз. " От прилежащата стая ни изпратиха чаша шампанско: " Редовите офицери пият за здравето на негово превъзходителство! ". Генералът стоеше на масата и с гадност отмести чашата. След към два часа обаче ожадня, изпи чашата и след няколко минути се изпъна и вцепени ". Според разказите на приятелите на генерала, които са преместили тялото му, то е било вдървено, а кожата е била покрита със сини петна, което е симптом за отравяне с калиев цианид.
Заподозрян №1: Железния канцлер
По-голямата част от версиите кой е килърът включват немски шпиони. Според тях Алтенроз е германка, която е сипала отрова в чашата шампанско. Интересното е, че същата нощ от имението на Скобелев е откраднат и проект за война с Германия. Скобелев фактически е бил фигура, доста дразнеща райхсканцлера Бисмарк. " Всеки миг Германия можеше да нападне Франция и да я стъпче. Но внезапно, с помощта на смела постъпка на Скобелев, за първи път ползите на Франция и Русия съответстваха - ненадейно за всички и за смут на Бисмарк. Нито Русия, нито Франция бяха към този момент изолирани. Скобелев падна жертва на своите убеждения и руснаците не се съмняват в това ", написа в спомените си княз Владимир Мещерски.
Мещерски има поради две речи, произнесени от Скобелев. На 12 януари 1882 година в ресторант " Борел " в Петербург генералът вдига прочувствен тост срещу Австро-Унгария и Германия. Речта има подобен необятен отзив, че държавното управление на Австро-Унгария намерено показва недоволството си, оценявайки я като интервенция във вътрешните работи. По това време сред Виена, Петербург и Берлин има боен съюз (Съюзът на тримата императори) и съветският министър на външните работи бил заставен да се извини на австрийското държавно управление. Скобелев бил настоятелно " посъветван " да си вземе отпуск.
Той заминал за Париж, където на 5 февруари 1882 година се срещнал с живеещи там сръбски студенти. Пред тях също произнася запомняща се тирада, в която атакува Германия. На идващия ден в изявление за в. " Ла Волтер " продължава: " Да, врагът е Германия. И считам, че спасението е в съюза на славяните с Франция. Това е средството за възобновяване на нашата самостоятелност ". По същото време генералът се среща скрито с френския министър председател.
Скобелев счита войната с Германия за най-хубавото средство за консолидация на съветската нация. И точно поради опита му да разбие Съюза на тримата императори е бил погубен. Немската версия обаче има доста пробойни. Защо ѝ е на Шарлота Алтенроз да трови генерала в стаята си, а след това да подвига звук? Освен това протоколът от разпита ѝ необяснимо по какъв начин изчезва, а самата тя съумява гладко да напусне Русия. Изглежда, някой се пробва да сътвори подправено " оправдание " за отравянето на Скобелев.
Заподозрян №2. Руският император
Отношенията сред генерала и императора били доста обтегнати. Скобелев считал, че император Александър III угажда на немците в ущърб на съветските ползи, а самодържецът се страхувал, че генералът ще направи опит за държавен прелом. Френският публицист Йожен де Вогю след среща със Скобелев отбелязал в дневника си, че генералът е " рисково вманиачен ", а неговата " известност абсолютно надвишава неведнъж тази на царя ".
Последните години от живота на Скобелев демонстрират, че той в действителност е възнамерявал някаква политическа акция - открил контакти в Париж с емигранти народоволци, нахвърлял мемоари за преустрояване на Русия, разпродавал скъпи бумаги, с цел да разполага с пари кеш. " Скобелев считал, че държавното управление е отживяло своето време и е безсилно и от вътрешната страна, и извън. Кой може да го смъкна? Конституционалистите? Те са прекомерно слаби. Революционерите? Те нямат никаква поддръжка. В Русия има единствено една проведена мощ - армията, и в нейните ръце е ориста на Русия ", написа писателят Василий Немирович-Данченко. А армията би последвала Скобелев на всички места. Затова и императорът имал директен интерес той да бъде отхвърлен.
Преките причинители – тайното общество " Свещена тайфа "
Председателят на Първата държавна дума Сергей Муромцев споделя в спомените си, че по отношение на антиправителствената активност на Скобелев е бил основан специфичен скришен съд под председателството на великия княз Владимир Александрович, който с мнозинство - 33 от 40 гласа, осъдил генерала на гибел. Има данни, че Скобелев е бил заплашван - за това той написа на славянофила Иван Аксаков и споделя на своя адютант Пьотр Дукмасов.
Присъдата трябвало да бъде изпълнена от членовете на тайното общество " Свещена тайфа ". Създадено за защита на царя и неговите близки, то било сходно на масонската ложа и други секрети организации. Съставът му и до ден сегашен е незнаен, въпреки че сигурно в него са влизали самият император, великият княз Владимир Александрович, членове на придворната аристокрация. Сред членовете имало и наемни убийци, чиято задача била да отстранят всички революционери.
Вероятно точно сътрудниците на " Свещена тайфа " са пратили на Скобелев и чашата с отрова. " С йезуитска сръчност тези безнаказани охранители на монархията са хванали към момента младия, нуждаещ се от задоволство на естествени потребности човек, и са го умъртвили, разчитайки, че държавното двуличие няма да допусне разследване, опозоряващо паметта на героя ", написа Немирович-Данченко. Следствието в действителност било цялостен неуспех - липсващ освен протоколът от разпита на проститутката, само че и самата чаша с отрова. Което още повече ускорява подозренията за висше застъпничество върху убийците. Не е изненада и равнодушието, с което Александър III се отнесъл към новината за гибелта на генерала. Той дори не се появил на погребението.
Народът обаче изпратил любимеца си с почести. Когато ковчегът му бил изложен в църквата " Трите светци ", край него за два дни минали над 60 000 души.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ