Пепеляшка от Джоакино Росини в Софийската опера и балет
Заедно с другарка бяхме на постановката на " Пепеляшка " от Джоакино Росини в Софийската опера и балет. Преди всичко това беше едно разтоварващо и изпълнено с блага носталгия прекарване за мен. От топлите, заляти с липов мирис улици в центъра на града, през чашата бяло вино на тротоара на може би най-софийската улица, " Раковски ", всичко това ме върна към дните, когато бях дете или огромно момиче и когато дружно с майка ми ходехме на балет и опера. Сякаш се разходих обратно във времето и единствено дето не заподскачах от крайник на крайник по плочките на тротоара, предвкусвайки вълшебството на музика, костюми, декори, шумоленето на коприна и ветрила, уханието на парфюм...
" Пепеляшка " не е представяна на сцената на Софийската опера и балет от към 40 години. Счита се за една от най-трудните и изящни в музикално отношение опери на Росини. Дори и да не знаете чия е музиката, надали ще сбъркате авторството - стилът на композитора на " Севилският бръснар " е различим и тук. След антракта, по време на второто деяние, даже дребните деца в залата притихнаха и затананикаха мелодиите. Либретото на Джакомо Ферети, въпреки и основано на приказката на Шарл Перо, е изчистено от доста от познатите ни детайли - самодива кръстница, мащеха, тиква... Барон Манифико живее в западащото имение с трите си дъщери, мечтаейки преференциално да омъжи двете си родни деца Клоринда и Тисба, като в същото време тормози завареничето си Анджелина, което всички назовават Пепеляшка.
Действието е изпълнено с присъщите за комичните опери преобличания, промяна на функции, при които героите изпадат в обстановки, каращи ги да премислят полезностите си. Запазен е познатият ни благополучен край, в който благородното момиче прости на сестрите и пастрока си, приобщавайки ги към щастието си. Феята е заместена от преподавател и ментор - този на принца, и историята ни подтиква към това да оценяваме добротата, съпричастността и съчувствието. Джоакино Росини е бил едвам 25-годишен, когато композира " Пепеляшка ". Премиерата й е на 25 януари 1817 година на сцената на Театре дел Вале в Рим. У нас е сложена за първи път на 13 декември 1968 година В спектакъла, който гледах на 11 юни, участваха: румънката Оана Андра, Мартин Цонев, Хрисимир Дамянов, Алек Аведисян, Николай Петров, Милена Гюрова, Благовеста Мекки-Цветкова. Режисурата е на Вера Петрова, сценографията - на Боряна Ангелова, костюмите - на Християна Михалева-Зорбалиева. Диригент е Григор Паликаров.
Всички участници в представлението поставиха старания операта да е съзвучна с XXI век и на присъстващите да им бъде забавно. Абсолютно възнаградени старания - след антракта, по време на второто деяние, даже дребните деца в залата притихнаха и затананикаха мелодиите.
" Пепеляшка " не е представяна на сцената на Софийската опера и балет от към 40 години. Счита се за една от най-трудните и изящни в музикално отношение опери на Росини. Дори и да не знаете чия е музиката, надали ще сбъркате авторството - стилът на композитора на " Севилският бръснар " е различим и тук. След антракта, по време на второто деяние, даже дребните деца в залата притихнаха и затананикаха мелодиите. Либретото на Джакомо Ферети, въпреки и основано на приказката на Шарл Перо, е изчистено от доста от познатите ни детайли - самодива кръстница, мащеха, тиква... Барон Манифико живее в западащото имение с трите си дъщери, мечтаейки преференциално да омъжи двете си родни деца Клоринда и Тисба, като в същото време тормози завареничето си Анджелина, което всички назовават Пепеляшка.
Действието е изпълнено с присъщите за комичните опери преобличания, промяна на функции, при които героите изпадат в обстановки, каращи ги да премислят полезностите си. Запазен е познатият ни благополучен край, в който благородното момиче прости на сестрите и пастрока си, приобщавайки ги към щастието си. Феята е заместена от преподавател и ментор - този на принца, и историята ни подтиква към това да оценяваме добротата, съпричастността и съчувствието. Джоакино Росини е бил едвам 25-годишен, когато композира " Пепеляшка ". Премиерата й е на 25 януари 1817 година на сцената на Театре дел Вале в Рим. У нас е сложена за първи път на 13 декември 1968 година В спектакъла, който гледах на 11 юни, участваха: румънката Оана Андра, Мартин Цонев, Хрисимир Дамянов, Алек Аведисян, Николай Петров, Милена Гюрова, Благовеста Мекки-Цветкова. Режисурата е на Вера Петрова, сценографията - на Боряна Ангелова, костюмите - на Християна Михалева-Зорбалиева. Диригент е Григор Паликаров.
Всички участници в представлението поставиха старания операта да е съзвучна с XXI век и на присъстващите да им бъде забавно. Абсолютно възнаградени старания - след антракта, по време на второто деяние, даже дребните деца в залата притихнаха и затананикаха мелодиите.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ