Задминахме и Франция по цени на храниОризът и млякото в

Задминахме и Франция по цени на храни

Оризът и млякото в Испания и Румъния са по-евтини в сравнение с в България

Изпреварихме Германия по цени на брашното, макар че заплатите в Берлин са пет пъти по-високи

В Холандия мога да купят четири пъти повече артикули

Редица съществени храни в огромните търговски вериги в България са по-скъпи в сравнение с във Франция, макар че френските заплати са над четири пъти по-високи от нашите, демонстрират калкулации на КНСБ. Например 10 яйца във Франция костват единствено 1,65 евро, а в комерсиалните вериги в България цената е 2,96 евро.

Яйцата у нас са най-скъпи по отношение на останалите страни, за които от синдикалната организация са създали съпоставяне – Испания, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния. Цената за 10 яйца в България е с към 1,30 евро по-висока от тази във Франция и Германия. Оказва се, че по цени на доста артикули към този момент сме надминали стопански по-развитите страни от Западна Европа, само че по приходи сме надалеч зад тях.



Традиционният за българската софра зрял фасул също е доста по-скъп в сравнение с във Франция и Германия. В огромните търговски вериги у нас кг фасул коства приблизително 3,06 евро, в същите търговски вериги във Франция цената е 2,9 евро, а в Германия е единствено 2 евро, в случай, че немските заплати са пет пъти по-високи от възнагражденията в България.
Брашното у нас също е по-скъпо в сравнение с във Франция и Германия. В огромните търговски вериги у нас кг брашно коства приблизително 0,85 евро, до момента в който във същите вериги във Франция е 0,75 евро, а в Германия е 0,79 евро.

Име непазарни подходи при определянето на цените, належащо е понижаването им, с цел да се върнат на естествените равнища, добави той. От КНСБ следят придвижването на цените на 20 съществени витално значими артикули. За година те са поскъпнали с близо 26 на 100. Цените на тези артикули от дребната потребителска кошница не престават да нарастват при спад на цените на суровините, което демонстрира, че спекулата продължава, съобщи Пламен Димитров.

За покупката на кошница от тези 20 най-необходими артикули, измежду които са главните храни и бензинът, в България са нужни 108,79 лева, или 55,65 евро. За покупката на кошница със същите храни в Испания са нужни единствено 50,37 евро, а в Румъния – 52,97 евро. Оказва се, че главните храни у нас са по-къпи в сравнение с в Испания и Румъния, макар че заплатите там са по-високи.



В Германия за покупката на същата кошница от съществени артикули са нужни единствено 5 евро повече,

Минималната заплата в Германия е 1987 евро, а в България е единствено 398,81 евро. В квалифицирания от служебното държавно управление план на бюджет за 2023 година се планува от 1 юли минималната заплата да бъде арестувана на равнището от 780 лева

В Германия с една минимална заплата човек може да купи 32,6 кошници с главните витално значими артикули, а у нас минималната заплата ще стигне единствено за 7,2 кошници.

В Нидерландия човек на минимална заплата може да си купи четири пъти повече храна, в сравнение с човек с най-ниското заплащане в България. Дори Румъния и Хърватия са доста по-добре от нас, тъй като там с минималната заплата човек може да купи по 11,4 кошници с главните артикули.

За прехрана на 3-членно семейство са нужни над 2500 лева
Обеднели сте, в случай че заплатата ви не е вдигната с 200 лева
За самичък човек трябват близо 1400 лева

Всеки работещ българин е обеднял, в случай че заплатата му не е вдигната най-малко с 200 лева през последната една година, демонстрират калкулации на КНБС. За издръжката на двама родители с едно дете до 14 години са нужни 2509 лева на месец, демонстрират калкулации на синдикалната организация. Това са нужните пари за живот без разсипничество, просто с цел да може фамилията да си купи най-необходимото.

В рамките на година нужната сума за прехрана на 3-членно семейство е повишена с 14,6%, или с 320 лева Ако и двамата родители работят и заплатите им са идентични, с цел да получи фамилията чист приход от 2509 лева, брутните заплати на двамата съпрузи би трябвало да са по 1617 лева В рамките на година брутната заплата за прехрана е повишена с 206 лева за всеки от родителите, или общо с 412 лева за двама работещи.

За човек, който живее самичък, нужната заплата за прехрана е 1394 лева чисто на месец, което прави брутна заплата от 1796 лева За година брутната заплата за прехрана на човек, който живее самичък, е повишена с 229 лева

Близо 70% от работещите на заплата хора в страната получават заплащане, което е под нужната сума за прехрана на самичък човек. Над 1,7 млн. души в България са работещите небогати, които се трудят, само че заплатите им са по-ниски от нужната сума, с цел да си купят единствено най-необходимото. 516 хиляди души са обезпечени на минималната работна заплата.

В момента минималната заплата е единствено 43,4% от нужната заплата за прехрана на самичък човек. Затова от синдикалната организация желаят минималната заплата да бъде увеличавана, тъй че през годините да приближава заплатата за прехрана.
Само 30 на 100 от хората в страната имат заплати по-високи от нужните пари за прехрана на самичък човек. А разликата сред тях и най-бедните пораства.

Минималната заплата да бъде без налози, предлага КНСБ
Искат най-малко 850 лева на месец


Вдигане на минималната заплата на 850 лева от 1 юли и въвеждане на необлагаем най-малко при облагане на приходите желаят от КНСБ.

Минималната заплата да стане 850 лева от 1 юли тази година, упорстват от КНСБ. Това е належащо, с цел да бъде най-малко отчасти обезщетена инфлацията. Освен това да бъде въведен необлагаем най-малко при облагане на приходите в размер на минималната заплата, желаят от синдикалната организация. Така в ръцете на работещите хора ще останат повече пари.

Промяната ще облекчи освен хората с най-ниски приходи, а и тези с по-високи заплати. Защото даже човек да взима 5000 лева заплата, в случай че има необлагаем най-малко, първите 780 лева (колкото е минималната заплата в момента), няма да бъдат обложени с налог.

Увеличение на всички заплати с 10 на 100 с бюджета за 2023 година, желаят още от КНСБ.

Президентът на синдикалната организация Пламен Димитров утвърди предлагането на служебното държавно управление за въвеждане на налог върху свръхпечалбите на компаниите. През 2021 година осъществената облага от компаниите е повишена с 10 милиарда лева – от 27 милиарда лева на 37 милиарда лева, изясни той. През 2022 година облагата на бизнеса в страната е повишена с още 10 милиарда лева до 47 милиарда лева

Изоставаме повече от развитите страни
Минималната заплата с 66 евро нагоре, а в Германия – с 361 евро
В Латвия растежът е със 120 евро



Минималната заплата в България изостава по отношение на множеството страни от Европейски Съюз.



Минималната заплата в България е повишена с 20% през първата половина на 2023 година по отношение на същия интервал на предходната година. Но вместо да догонваме стопански по-развитите страни се отдалечаваме още повече от тях.

Ръстът на минималната заплата у нас за година е с 66 евро до 398,81 евро. В същото време в Германия минималната заплата е повишена с 361 евро до 1987 евро. В Нидерландия растежът на минималната заплата е с 209 евро, а във Франция със 106 евро.

България изостава от ден на ден освен от най-развитите страни от Европейски Съюз, а и от редица страни, в които приходите не са чак толкоз високи. Например в Латвия нарастването на минималната заплата за година е с 120 евро, в Литва със 110 евро, в Полша и Румъния с по 91 евро. В резултат заплатите в България изостават от ден на ден по отношение на останалите страни от Европейския съюз.

Минималната заплата в България е повишена тъкмо колкото в Чехия – с 66 евро. Но в Чехия минималната заплата към този момент е над 717 евро, или с 318 евро по-висока в сравнение с в България. Въпреки растежа на приходите в България, разноските на семействата се усилват повече, демонстрират данни на Национален статистически институт. В резултат доста хора са принудени да теглят от спестяванията си. Според данните на Българска народна банка има растеж на депозитите в банките, само че нарастват най-вече сумите в огромните депозитите, в които има над 50-100 хиляди лева При по-малките депозити има спад, което демонстрира, че хората с по-ниски приходи са принудени да тегля от спестяванията си или да взимат заеми, с цел да закърпят фамилния бюджет.

В комерсиалните вериги растежът на цените е по-голям
Суровините поевтиняват, а храните нарастват
Зърното към този момент е по-евтино



Хлябът продължава да нараства макар поевтиняването на пшеницата и въвеждането на нулева ставка на Данък добавена стойност.

Зърнените и маслодайните култури, както и природният газ, токът и петролът поевтиняват, само че стоките в магазините не престават да нарастват. Според синдикалната организация има артикули, при които се нарушава връзката сред цените на производители и цените в магазините. При някои артикули разликата сред цените на едро и дребно е повишена на 40%, а разликата сред цените на дребно и при производителя е 80 на 100.

Цените на тока за бизнеса през март доближават 212 лева за магаватчас, което е намаляване с 56% по отношение на същия месец на предходната година. Петролът е поевтинял с 33% за година до 79 $ за барел. Преди година той струваше над 107 $.
С близо 27% се е намалила цената на хлебната пшеница, а слънчогледът е поевтинял с 55%, пресметнаха от КНСБ. Има и спад на цените на торовете вследствие на поевтиняването на газа. По света поевтиняват и някои съществени метали като калай, олово, алуминий, мед. В същото време при редица артикули в магазините продължава покачването на цените.

Например яйцата са поскъпнали с 66% за година, съгласно данните на Национален статистически институт. Но от КНСБ следят придвижването на цените на главните храни в огромните търговски вериги. Оказва се, че повишаването на яйцата във веригите е с над 95%, което е доста по-голямо от измереното от Национален статистически институт покачване на цените. Това демонстрира, че повишаването в комерсиалните вериги е по-голямо в сравнение с в останалите магазини.

Въпреки поевтиняването на пшеницата и въвеждането на нулева ставка на Данък добавена стойност, хлябът и хлебните произведения за година са поскъпнали с 8,6%. Конкретно при козунака повишаването е с 37,7 на 100.