Задава се трудна 2025-а за бизнеса, за работещите и за

...
Задава се трудна 2025-а за бизнеса, за работещите и за
Коментари Харесай

Несигурността води до замръзване на инвестициите

Задава се сложна 2025-а за бизнеса, за работещите и за стопанската система като цяло. Годината ще е предизвикателна за страните от Европейски Съюз, само че и за страните в района.

Очакванията ми са при добър стопански сюжет растежът на българската стопанска система да е в порядъка на 1,8-2%. Няколко фактора водят към това – налице е закъснение на стопанската система, подбудено от политическата неизясненост и неустановеност, която пречи да се подхващат значими структурни ограничения. Този непрекъснат цикъл на предизборни акции и нови избори води до в допълнение раздуване на разноските. Липсват обаче устойчиви ограничения, които да компенсират повишаващите се разноски. В цяла Европа се следи стягане на фискалните режими, опити за понижаване на недостига, до момента в който ние към момента се движим в противоположната повърхност да усилваме разноските при неразбираеми доходи. Това основава риск от задълбочаване на недостига, което ще се отрази на евентуалното ни присъединение към еврозоната в границите на 2025-2026 година и на дълготрайните цели, които страната си е набелязала. Виждаме, че
Германия и Франция изпитват съществени усложнения
Германия чака за 2025 година растеж на Брутният вътрешен продукт от 0,4%. Там има освобождение на чиновници и затваряне на фабрики, което към този момент се следи и у нас. През  2024-а в България стопираха предприятия, не изключвам наклонността да продължи през тази година, заради което  и други да ги последват. Германия и Европейски Съюз като цяло  е главен наш контрагент в износа, тя е в криза. Това ще повлияе и на нашия износ.

В района се следи продължителен недостиг на електрическа енергия. Нуждите се повишават, нужни са повече енергийни мощности. Дефицитът води до повишение на цените, което значи, че ни чакат по-високи цени на тока. Това от своя страна ще окаже
въздействие на износа
като евентуален мотор на растежа на българската стопанска система, конкурентоспособността на експортно насочените компании ще намалее. Това ще се отрази и на вложенията – чака се задграничните вложения да са към нулата поради цялата неизясненост и неустановеност.

Постоянно се приказва за повишаване на минималната работна заплата, само че и на оптималния застрахователен приход, вършат се спомагателни обществени разходи – макар икономическата обстановка, в която се намираме. Освен това не знаем какво ще се случи с новото ръководство на Съединени американски щати,
каква политика ще поведе Доналд Тръмп
и държавното управление му, като опасност звучат неговите желанията за повишение на митата. Дори самото споменаване на това води до спомагателна неустановеност. То въздейства на веригите от доставки, на цените на суровините, което пък в допълнение оказва напън върху опциите да произвеждаме и да изнасяме. Липсата на вложения води до липса на разкриване на нови работни места. Не виждаме браншове, които да компенсират така създалата се обстановка. Разчитаме на европейските стратегии и на Плана за възобновяване и резистентност, само че и тук има доста незнайни и закъснение, което в допълнение може да ни поведе към криза и затваряне на предприятия. Може да се стигне и до преосмисляне на модела на данъчната ни система, против което КРИБ твърдо се опълчва. Трябва да поставим старания да запазим данъчната система с плосък налог, това е съвременна система, която работи добре при ниски разноски за администриране на налозите. В КРИБ не считаме, че повишението на налозите прави страните по-богати.

Бюджета може да съпоставим с басейн.
За да има „ цялостен басейн “
би трябвало: 1. Да има някаква предвидимост на налози и осигуровки, да има изясненост, че ще се резервира моделът на данъчната система. 2. Трябва да се знае какво ще стане с цените на електрическата енергия и обезщетенията, които страната заплаща на бизнеса. Ако войната продължава и дефицитът на електрическа енергия е огромен, цените ще порастват. 3. Важно е да се улесни правенето на бизнес, да има тласъци за вложения. Не единствено външните вложители, само че и бизнесът в България в тази обстановка на непредвидимост е в неизясненост какво да чака, с цел да възнамерява каквито и да било вложения. Това ще откри израз в заледяване на капиталовата интензивност.

В тази неустановеност и неустойчивост не е време да се вършат внезапни придвижвания и предлагането на екзотични хрумвания като повишение на налога върху рандеман на подземни благосъстояния може да има отрицателен резултат върху цели райони в страната, в които добивните предприятия работят. В тези региони хората имат по-добър стандарт посредством навръх огромните добивни компании.
Опасни са популистките ходове
в сходни моменти на политическа неустойчивост и световна неустановеност. Опасението ми е, че в посоката в която вървим, диалогът за налозите ще стане неминуем, когато се зададе краят на 2025-а. МВФ и Европейската комисия оказват напън да покачваме данъчните ставки и да променим модела, само че това съгласно нас не е вярно. Добре е да се осъзнае, че в България няма да станем по-богати, като повишим налозите и покачим обществените разноски.  Харчовете от бюджета е добре да се насочват освен за обществени заплащания, само че и за вложения, които водят до напредък на стопанската система и до основаване на спомагателна стойност.

За 2025-а ни би трябвало известно отрезвяване. Реалността постанова рационално стабилизиране на фискалната система. През цялата година би трябвало да се вършат разбори и да се води разговор с всички заинтригувани страни, а не като пристигна време за бюджета за идната година, да се разиграва шоков сюжет, в който някой да е мощно обиден от избрани ограничения, препоръчани в последния миг. Нужна е предвидимост, значимо е
да се чува думата на бизнеса
който създава богатствата.

В последните месеци, сякаш се загърбва тематиката за присъединението на България към еврозоната. Настоящият миг е извънредно подобаващ за решителни стъпки в тази посока. Годишната инфлация към края на месец ноември, измерена с хармонизирания показател на потребителските цени е 2.0%, което е поръчка за превъзмогване и на последния аршин пред присъединението към еврозоната – този за ценовата непоклатимост. Българските управляващи следва в къси периоди да изискат изключителни отчети за конвергенция от Европейската комисия и Европейската централна банка.

Оптимистичният сюжет за 2025-а е да има спокойна и търпима среда за работа и нормализиране на връзките. Светът има потребност войните да спрат и фокусът да е в градене и правене на бизнес.

Текстът е част от бр. 123 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
икономическа прогноза КРИБ българска икономика
Източник: economic.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР