Необходима е реална подкрепа за българските общности в чужбина
Задълбочаването на проблемите сред България и обитаемата най-вече с етническо българско население Северна Македония, макар подписания преди съвсем четири години Договор за другарство, добросъседство и съдействие, както и нуждата в този момент той да бъде допълнен, тъй че в действителност да пази ползите на страната ни, е следващият знак, че политиката на София към компактните маси етнически българи в страните от Югоизточна и Източна Европа (Северна Македония, Сърбия, Гърция, Румъния, Молдова и Украйна) продължава да страда от съществени дефекти и липса на успеваемост.
Но, в случай че държавното управление ни въпреки всичко подхваща ограничения с цел да накара Скопие да съблюдава уговорките си, в това число да не оказва напън върху смятащите се за българи жители на Северна Македония, в тази ситуация с Украйна, където по публични данни живее най-голямото българско малцинство (около 205 хиляди души, съгласно преброяването от 2001) това не е по този начин.
Наред с ограничавания бюджет, който страната ни е отделила за задачата, измежду аргументите са това е и фактическото компрометиране на Агенцията за българите в чужбина поради отправените обвинявания (чиято меродавност занапред ще се открива от съда) за търговия с български паспорти. Но освен това, несъмнено.
Вероятно, в случай че през последните трийсетина години българските ръководещи повече се бяха вслушвали в предложенията, отправяни от самите български общности за приобщаването им към Отечеството, обстановката нямаше да е такава. В тази връзка ще изтъквам един от ръководителите на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи " Родолюбец " Наталия Петрова (бесарабска българка, член на УС на дружеството), съгласно която: „ България се стреми да води поредна държавническа политика по отношение на сънародниците ни в Молдова, Украйна и страните от Оперативно-наблюдателно дело. Но това, което е належащо, е използване на признатите до момента нормативни документи за работа с българските общности зад граница. За страдание, би трябвало да установяваме, че се следи неспазване на настоящата законова и подзаконова нормативна база. Според нас е належащо и актуализиране на някои документи, както и приемане на нови, в сходство със сегашните действителности ".
Една позитивна самодейност в тази посока е законопроектът на Вътрешна македонска революционна организация (който към този момент мина на първо четена в Народното събрание), с който се вкарва персонална карта на лица от български генезис, т.е. всеки, който няма българско поданство, да има право да кандидатства за подобен персонален документ, с който да може да влиза в България когато и да е. Така няма да му се постанова да вади виза за престой. Подобна процедура е въведена в Полша, където издават персонални документи, с цел да може по този метод тези хора да бъдат по-лесно приобщени към съответните страни. В Полша те са към един милион индивида. Така биват привлечени поляци от разнообразни страни, където те непрекъснато живеят.
Разбира се, въвеждането на персоналната карта по никакъв метод не анулира опцията българите от чужбина да аплайват за българско поданство. Новите карти ще важат единствено на територията на България и ще са за хора, които нямат българско поданство. Както е известно, Украйна да вземем за пример, не разрешава двойно поданство. Тоест, в случай че получат бълтарско поданство, българите от Украйна, би трябвало да се откажат от украинско поданство. Сега те ще имат право на подобен документ, с цел да посещават България и да не им се постанова да се отхвърлят от украинско поданство.
Ще напомня, че самото Дружество „ Родоюлюбец " на няколко пъти инициира законови промени, ориентирани към основаването на нормативна уредба за подкрепяне на тези, които биха поискали да свържат своето бъдеще и това на децата си с България. Така, при приемане на Закона за земята от 1991, то внася предложение в Парламента 10% от държавните и общинските аграрни земи да бъдат отделени за преселили се от чужбина българи, които ще се занимават със земеделие. Предложението обаче е отхвърлено с 94 на 91 гласа. През 2000 пък, по решение на Министерския съвет, с присъединяване на всички способени държавни институции, са направени планове на Стратегия и Закон за трайно заселване на българи от чужбина у нас. За страдание, след 2001 тези планове са изоставени и без значение от многократното покачване на въпроса от страна на организациите на бесарабските българи и на други родолюбиви обединения те не са придвижени.
Както е известно, в края на 2019 КНСБ стартира предложение за правене на стратегия за трайно връщане и заселване на българи от Украйна и Молдова дружно със фамилиите им. Според президента на синдиката Пламен Димитров: „ Идеята ни е да бъде основана национална стратегия с небосвод най-малко пет години. Виждаме опция най-малко 50-60 000 фамилии от Молдова и Украйна трайно да се заселят у нас и да стартират работа. Бизнесът ни поддържа, като ще уточни къде тъкмо да бъдат ориентирани тези 120-150 000 изчезнали служащи в България ". В тази връзка организациите на бесарабските българи у нас се обърнаха с намерено писмо към министър-председателя Борисов и президента на КНСБ Димитров, в което кардинално поддържат самодейността, само че акцентират, че тя по никакъв метод не би трябвало да бъде ограничавана териториално единствено до Бесарабия, а следва да бъде ориентирана към всички българи в чужбина, живели дълготрайно време зад граница. За задачата се предлага да се сътвори политически орган при държавното управление по реемиграционната политика по отношение на българите в чужбина и изпълнителен орган за нейното осъществяване и се акцентира нуждата от създаване на тактика и проектозакон по отношение на завръщането и трайното заселване на българи от чужбина в България, като се употребяват хрумвания от създадения от 2000. Тоест, провеждането на една реемиграционна политика следва да бъде добре премислено, нормативно квалифицирано и детайлно изпипано.
Тук е мястото да посоча и риска, акцията за завръщане на българите в Украйна и Молдова в Отечеството да се ограничи единствено с привличането на обособени представители на нашата общественост зад граница на работа в българската туристическа сфера (с която са свързани някои родни политици, демонстриращи интензивност по темата), а не да се работи дейно за запазването на българското население в тези страни, или най-малко то съвсем напълно да бъде трансферирано в България, която сега е най-силно изумената от демографската рецесия страна в Европа.
Тук поражда и въпросът за нуждата от дълбока промяна и разбиране на нова идея за активността на Държавната организация за българите в чужбина (ДАБЧ). Според УС на Дружество „ Родолюбец ", българите в чужбина имат потребност от институция като ДАБЧ. Виждането на бесарабските българи за по-нататъшната й орис обаче е обвързвано със наложителна смяна на статута й. Важно изискване за това, съгласно тях, е прехвърлянето на функционалностите по определяне на български генезис към институциите, които са натоварени с реализиране на обособени административни дейности като част от политиката към сънародниците ни в чужбина - Министерството на правораздаването, Министерство на вътрешните работи и МОН, както беше допреди десетина години. Издаването на уверение за генезис, като активност, е настрана от главната цел, с която организацията бе основана, а точно да поддържа съхраняването и разширението на българското етнокултурно пространство зад граница. Нещо повече - тя изсмуква кадровия запас на ДАБЧ и я прави в незадоволителна степен съответна на динамично изменящите се действителности зад граница.
В същото време въпросът с даването на поданство от време на време се подлага на подозрение, защото не е дефиниран като безспорна и потребна за страната ни политика.
ДАБЧ е и би трябвало да остане институцията, която да подкрепя българите зад граница, да им вдъхва доверие и убеденост, че в България съществува място, където те най-пълноценно могат да възприемат прародината си като близка, загрижена и отворена за тях.
Ще напомня, че по отношение на политиката на „ украинизация ", провеждана от държавното управление в Киев, измежду чиито измерения беше и така наречен териториално-административна промяна в страната, българското сдружение „ Св.Св. Кирил и Методий " в Болград моли да се резервира компактността на българската общественост в Украйна, като не се стига до административна раздробеност на селата. Същото се отнася и за таврийските българи в Запорожска област. При осъществяване на териториално-административната промяна в Украйна е належащо да бъдат спазвани настоящите правни правила: Конституцията на Украйна, Законът за локалното самоуправление на Украйна, Декларацията за правата на националностите на Украйна, Рамковата спогодба на Съвета на Европа по отбрана на националните малцинства и Европейската харта за районните или малцинствените езици.
Предложението на нашите сънародници беше да се образува Болградски окръг въз основата на съществуващия Болградски регион с център град Болград и към него, съгласно правилото на доброволното сливане, да се причислят българските села от прилежащите региони. Както показва в тази връзка Наталия Петрова от Дружество „ Родолюбец ": „ В случая мога единствено да припомня, че спасяването на Тараклийския регион в Молдова в края на 90-те години на предишния век стана допустимо, тъй като българите там бяха единни по въпроса. Огромна роля изиграха прочее и българската дипломация в лицето на своите посланици в европейските структури, както и самите ръководещи в България ". Според нея: „ Промяната на административната граница води до смяна на съотношението в етническия състав на популацията и автоматизирано води до загуба на редица културни и просветителни придобивки. Учебните стратегии от бюджета за районния език няма да бъдат финансирани, защото българското малцинство ще е малочислено. Второ, надали ще имаме представители от нашата националност във властта, още веднъж по-същата причина. Това е остаряла тактичност на постепенна асимилация - без строга възбрана, само че все пак със същия резултат ".
Сходна позиция изрази пред списание „ Геополитика " и националният представител от Вътрешна македонска революционна организация Красимир Богданов: „ Предупреждавахме за заплахите, които крият сходни промени. Вероятно, за констатацията на този факт е нужен по-широк взор върху дейностите на държавните управления във връзка с малцинствата в страните, изключително на Балканския полуостров и в Източна Европа. Много представители на българския политически хайлайф нямат подобен взор и преглеждат всеки случай, самичък за себе си. Лично аз, не съм толкоз сюрпризиран, имайки за образец административните промени и политическите процеси в Сърбия и Албания. Там, области, обитаеми с българи, бяха разграничени в разнообразни административни единици и причислени към области с преобладаващо сръбско и албанско население. В Румъния, политическите дейности бяха ориентирани към намаляване на опциите за продобиване на локалната власт от българските малцинствани партии в избрани общини. Не бива да изключваме и обичайното българско разделяне, което измежду българите в Украйна не се отличава от общото предписание... В избрани моменти си мисля, че в някои аспекти, българската външна политика е прекомерно доверчива, да не кажа наивна. Затова и беше нашата намеса, на Обединени патриоти, която целеше да увеличи вниманието на Министерството на външните работи към протичащото се в Украйна. Разбира се, България има лимитирани благоприятни условия за интервенция във вътрешните работи на други страни. Това напълно не значи, че не би трябвало да бъдем задоволително твърди в отстояването на правата на сънародниците ни, каквито и геополитически цели да преследват нашите сътрудници. Примерът с Република Северна Македония е неприсъщ, само че индикативен, и нека да стане наклонност в българската външна политика ".
За страдание обаче, дейностите на българските институции в тази връзка се оказаха или закъснели, или незадоволително ефикасни. Сред доказателствата за това са и по-ниските резултати, които показва на провелите в Украйна в края на октомври 2020 локални избори, партията на украинските българи „ Наш край ", ръководена от Антон Киссе, както и партията „ За бъдещето " („ За майбутнэ " ), член на чиято парламентарна група е Киссе. Както е известно, те не получиха предстоящите гласове, съизмерими с числеността на българската общественост, и по-малко в сравнение с предходните избори. В изборите за кмет на Болград да вземем за пример, българският претендент Димитър (Дмитрий) Димитров е втори с 29,05% (2210 гласа). В изборите за градски общински съветници, партията „ Наш край " получи 13,47% (трето място, 4 съветници, вместо 7 - през 2015, както и 11 съветници в районния съвет), на второ място е партията „ За бъдещето " (19,6%). В изборите за регионален съвет на Одеска област партията „ Наш Край " получи 15,9% (трето място, т.е. наподобява, че българите отвън Болградския регион са били по-активни, в сравнение с тези от района). На предходните локални избори, през 2015, тя получи 20,2% 2015 и зае второ място. Сега обаче на второ място (17,6%) e партия „ За бъдещето ".
Доколко София е оказала ефикасна поддръжка на сънародниците ни в Украйна ще стане ясно след идното броене на популацията в страната. Без сериозна поддръжка от българската страна, тези резултати надали ще покажат положителна наклонност. В тази връзка още веднъж ще изтъквам народния представител Красимир Богданов: „ Има тематики, които в актуалната дипломация се одобряват за табу. Те нормално се разясняват в дипломатическата преписка с гриф " Секретно ". Но пък ние въпреки всичко не сме дипломати, а политици и когато се отнася за правата на нашите обичайни общности в чужбина, няма по какъв начин да премълчаваме истината. И още веднъж ще направя съпоставяне: 100 години бяха задоволителни с цел да се " изпарят " повече от милион българи в Македония. В Западните околности, българското малцинство, от 120 хиляди души през 20-те години на предишния век, през днешния ден е по-малко от 20 хиляди и с всяко последващо броене понижава. В други страни изобщо се отхвърля съществуването на българи. Не ми се ще да мисля, че сходна политика води и Украйна. Но в случай че е по този начин, скоро на младата страна ще би трябвало да се слагат мъчителни въпроси. Страната ни би трябвало да бъде доста по-последователна в отбраната на правата на сънародниците ни зад граница. Тази политика следва да стане народен приоритет. Проектите и вложенията в тези региони не трябва да се протакат, а да се ускорят и усилят. Освен това, нашите сънародници би трябвало да получават гладко правото да бъдат жители на Република България. Многохилядната българска диаспора в Украйна може да бъде сериозен запас за изпадналата в демографски колапс Българска страна и страдащата от работна ръка и фрагменти родна стопанска система ".
коментар: Наталия Петрова
Но, в случай че държавното управление ни въпреки всичко подхваща ограничения с цел да накара Скопие да съблюдава уговорките си, в това число да не оказва напън върху смятащите се за българи жители на Северна Македония, в тази ситуация с Украйна, където по публични данни живее най-голямото българско малцинство (около 205 хиляди души, съгласно преброяването от 2001) това не е по този начин.
Наред с ограничавания бюджет, който страната ни е отделила за задачата, измежду аргументите са това е и фактическото компрометиране на Агенцията за българите в чужбина поради отправените обвинявания (чиято меродавност занапред ще се открива от съда) за търговия с български паспорти. Но освен това, несъмнено.
Вероятно, в случай че през последните трийсетина години българските ръководещи повече се бяха вслушвали в предложенията, отправяни от самите български общности за приобщаването им към Отечеството, обстановката нямаше да е такава. В тази връзка ще изтъквам един от ръководителите на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи " Родолюбец " Наталия Петрова (бесарабска българка, член на УС на дружеството), съгласно която: „ България се стреми да води поредна държавническа политика по отношение на сънародниците ни в Молдова, Украйна и страните от Оперативно-наблюдателно дело. Но това, което е належащо, е използване на признатите до момента нормативни документи за работа с българските общности зад граница. За страдание, би трябвало да установяваме, че се следи неспазване на настоящата законова и подзаконова нормативна база. Според нас е належащо и актуализиране на някои документи, както и приемане на нови, в сходство със сегашните действителности ".
Една позитивна самодейност в тази посока е законопроектът на Вътрешна македонска революционна организация (който към този момент мина на първо четена в Народното събрание), с който се вкарва персонална карта на лица от български генезис, т.е. всеки, който няма българско поданство, да има право да кандидатства за подобен персонален документ, с който да може да влиза в България когато и да е. Така няма да му се постанова да вади виза за престой. Подобна процедура е въведена в Полша, където издават персонални документи, с цел да може по този метод тези хора да бъдат по-лесно приобщени към съответните страни. В Полша те са към един милион индивида. Така биват привлечени поляци от разнообразни страни, където те непрекъснато живеят.
Разбира се, въвеждането на персоналната карта по никакъв метод не анулира опцията българите от чужбина да аплайват за българско поданство. Новите карти ще важат единствено на територията на България и ще са за хора, които нямат българско поданство. Както е известно, Украйна да вземем за пример, не разрешава двойно поданство. Тоест, в случай че получат бълтарско поданство, българите от Украйна, би трябвало да се откажат от украинско поданство. Сега те ще имат право на подобен документ, с цел да посещават България и да не им се постанова да се отхвърлят от украинско поданство.
Ще напомня, че самото Дружество „ Родоюлюбец " на няколко пъти инициира законови промени, ориентирани към основаването на нормативна уредба за подкрепяне на тези, които биха поискали да свържат своето бъдеще и това на децата си с България. Така, при приемане на Закона за земята от 1991, то внася предложение в Парламента 10% от държавните и общинските аграрни земи да бъдат отделени за преселили се от чужбина българи, които ще се занимават със земеделие. Предложението обаче е отхвърлено с 94 на 91 гласа. През 2000 пък, по решение на Министерския съвет, с присъединяване на всички способени държавни институции, са направени планове на Стратегия и Закон за трайно заселване на българи от чужбина у нас. За страдание, след 2001 тези планове са изоставени и без значение от многократното покачване на въпроса от страна на организациите на бесарабските българи и на други родолюбиви обединения те не са придвижени.
Както е известно, в края на 2019 КНСБ стартира предложение за правене на стратегия за трайно връщане и заселване на българи от Украйна и Молдова дружно със фамилиите им. Според президента на синдиката Пламен Димитров: „ Идеята ни е да бъде основана национална стратегия с небосвод най-малко пет години. Виждаме опция най-малко 50-60 000 фамилии от Молдова и Украйна трайно да се заселят у нас и да стартират работа. Бизнесът ни поддържа, като ще уточни къде тъкмо да бъдат ориентирани тези 120-150 000 изчезнали служащи в България ". В тази връзка организациите на бесарабските българи у нас се обърнаха с намерено писмо към министър-председателя Борисов и президента на КНСБ Димитров, в което кардинално поддържат самодейността, само че акцентират, че тя по никакъв метод не би трябвало да бъде ограничавана териториално единствено до Бесарабия, а следва да бъде ориентирана към всички българи в чужбина, живели дълготрайно време зад граница. За задачата се предлага да се сътвори политически орган при държавното управление по реемиграционната политика по отношение на българите в чужбина и изпълнителен орган за нейното осъществяване и се акцентира нуждата от създаване на тактика и проектозакон по отношение на завръщането и трайното заселване на българи от чужбина в България, като се употребяват хрумвания от създадения от 2000. Тоест, провеждането на една реемиграционна политика следва да бъде добре премислено, нормативно квалифицирано и детайлно изпипано.
Тук е мястото да посоча и риска, акцията за завръщане на българите в Украйна и Молдова в Отечеството да се ограничи единствено с привличането на обособени представители на нашата общественост зад граница на работа в българската туристическа сфера (с която са свързани някои родни политици, демонстриращи интензивност по темата), а не да се работи дейно за запазването на българското население в тези страни, или най-малко то съвсем напълно да бъде трансферирано в България, която сега е най-силно изумената от демографската рецесия страна в Европа.
Тук поражда и въпросът за нуждата от дълбока промяна и разбиране на нова идея за активността на Държавната организация за българите в чужбина (ДАБЧ). Според УС на Дружество „ Родолюбец ", българите в чужбина имат потребност от институция като ДАБЧ. Виждането на бесарабските българи за по-нататъшната й орис обаче е обвързвано със наложителна смяна на статута й. Важно изискване за това, съгласно тях, е прехвърлянето на функционалностите по определяне на български генезис към институциите, които са натоварени с реализиране на обособени административни дейности като част от политиката към сънародниците ни в чужбина - Министерството на правораздаването, Министерство на вътрешните работи и МОН, както беше допреди десетина години. Издаването на уверение за генезис, като активност, е настрана от главната цел, с която организацията бе основана, а точно да поддържа съхраняването и разширението на българското етнокултурно пространство зад граница. Нещо повече - тя изсмуква кадровия запас на ДАБЧ и я прави в незадоволителна степен съответна на динамично изменящите се действителности зад граница.
В същото време въпросът с даването на поданство от време на време се подлага на подозрение, защото не е дефиниран като безспорна и потребна за страната ни политика.
ДАБЧ е и би трябвало да остане институцията, която да подкрепя българите зад граница, да им вдъхва доверие и убеденост, че в България съществува място, където те най-пълноценно могат да възприемат прародината си като близка, загрижена и отворена за тях.
Ще напомня, че по отношение на политиката на „ украинизация ", провеждана от държавното управление в Киев, измежду чиито измерения беше и така наречен териториално-административна промяна в страната, българското сдружение „ Св.Св. Кирил и Методий " в Болград моли да се резервира компактността на българската общественост в Украйна, като не се стига до административна раздробеност на селата. Същото се отнася и за таврийските българи в Запорожска област. При осъществяване на териториално-административната промяна в Украйна е належащо да бъдат спазвани настоящите правни правила: Конституцията на Украйна, Законът за локалното самоуправление на Украйна, Декларацията за правата на националностите на Украйна, Рамковата спогодба на Съвета на Европа по отбрана на националните малцинства и Европейската харта за районните или малцинствените езици.
Предложението на нашите сънародници беше да се образува Болградски окръг въз основата на съществуващия Болградски регион с център град Болград и към него, съгласно правилото на доброволното сливане, да се причислят българските села от прилежащите региони. Както показва в тази връзка Наталия Петрова от Дружество „ Родолюбец ": „ В случая мога единствено да припомня, че спасяването на Тараклийския регион в Молдова в края на 90-те години на предишния век стана допустимо, тъй като българите там бяха единни по въпроса. Огромна роля изиграха прочее и българската дипломация в лицето на своите посланици в европейските структури, както и самите ръководещи в България ". Според нея: „ Промяната на административната граница води до смяна на съотношението в етническия състав на популацията и автоматизирано води до загуба на редица културни и просветителни придобивки. Учебните стратегии от бюджета за районния език няма да бъдат финансирани, защото българското малцинство ще е малочислено. Второ, надали ще имаме представители от нашата националност във властта, още веднъж по-същата причина. Това е остаряла тактичност на постепенна асимилация - без строга възбрана, само че все пак със същия резултат ".
Сходна позиция изрази пред списание „ Геополитика " и националният представител от Вътрешна македонска революционна организация Красимир Богданов: „ Предупреждавахме за заплахите, които крият сходни промени. Вероятно, за констатацията на този факт е нужен по-широк взор върху дейностите на държавните управления във връзка с малцинствата в страните, изключително на Балканския полуостров и в Източна Европа. Много представители на българския политически хайлайф нямат подобен взор и преглеждат всеки случай, самичък за себе си. Лично аз, не съм толкоз сюрпризиран, имайки за образец административните промени и политическите процеси в Сърбия и Албания. Там, области, обитаеми с българи, бяха разграничени в разнообразни административни единици и причислени към области с преобладаващо сръбско и албанско население. В Румъния, политическите дейности бяха ориентирани към намаляване на опциите за продобиване на локалната власт от българските малцинствани партии в избрани общини. Не бива да изключваме и обичайното българско разделяне, което измежду българите в Украйна не се отличава от общото предписание... В избрани моменти си мисля, че в някои аспекти, българската външна политика е прекомерно доверчива, да не кажа наивна. Затова и беше нашата намеса, на Обединени патриоти, която целеше да увеличи вниманието на Министерството на външните работи към протичащото се в Украйна. Разбира се, България има лимитирани благоприятни условия за интервенция във вътрешните работи на други страни. Това напълно не значи, че не би трябвало да бъдем задоволително твърди в отстояването на правата на сънародниците ни, каквито и геополитически цели да преследват нашите сътрудници. Примерът с Република Северна Македония е неприсъщ, само че индикативен, и нека да стане наклонност в българската външна политика ".
За страдание обаче, дейностите на българските институции в тази връзка се оказаха или закъснели, или незадоволително ефикасни. Сред доказателствата за това са и по-ниските резултати, които показва на провелите в Украйна в края на октомври 2020 локални избори, партията на украинските българи „ Наш край ", ръководена от Антон Киссе, както и партията „ За бъдещето " („ За майбутнэ " ), член на чиято парламентарна група е Киссе. Както е известно, те не получиха предстоящите гласове, съизмерими с числеността на българската общественост, и по-малко в сравнение с предходните избори. В изборите за кмет на Болград да вземем за пример, българският претендент Димитър (Дмитрий) Димитров е втори с 29,05% (2210 гласа). В изборите за градски общински съветници, партията „ Наш край " получи 13,47% (трето място, 4 съветници, вместо 7 - през 2015, както и 11 съветници в районния съвет), на второ място е партията „ За бъдещето " (19,6%). В изборите за регионален съвет на Одеска област партията „ Наш Край " получи 15,9% (трето място, т.е. наподобява, че българите отвън Болградския регион са били по-активни, в сравнение с тези от района). На предходните локални избори, през 2015, тя получи 20,2% 2015 и зае второ място. Сега обаче на второ място (17,6%) e партия „ За бъдещето ".
Доколко София е оказала ефикасна поддръжка на сънародниците ни в Украйна ще стане ясно след идното броене на популацията в страната. Без сериозна поддръжка от българската страна, тези резултати надали ще покажат положителна наклонност. В тази връзка още веднъж ще изтъквам народния представител Красимир Богданов: „ Има тематики, които в актуалната дипломация се одобряват за табу. Те нормално се разясняват в дипломатическата преписка с гриф " Секретно ". Но пък ние въпреки всичко не сме дипломати, а политици и когато се отнася за правата на нашите обичайни общности в чужбина, няма по какъв начин да премълчаваме истината. И още веднъж ще направя съпоставяне: 100 години бяха задоволителни с цел да се " изпарят " повече от милион българи в Македония. В Западните околности, българското малцинство, от 120 хиляди души през 20-те години на предишния век, през днешния ден е по-малко от 20 хиляди и с всяко последващо броене понижава. В други страни изобщо се отхвърля съществуването на българи. Не ми се ще да мисля, че сходна политика води и Украйна. Но в случай че е по този начин, скоро на младата страна ще би трябвало да се слагат мъчителни въпроси. Страната ни би трябвало да бъде доста по-последователна в отбраната на правата на сънародниците ни зад граница. Тази политика следва да стане народен приоритет. Проектите и вложенията в тези региони не трябва да се протакат, а да се ускорят и усилят. Освен това, нашите сънародници би трябвало да получават гладко правото да бъдат жители на Република България. Многохилядната българска диаспора в Украйна може да бъде сериозен запас за изпадналата в демографски колапс Българска страна и страдащата от работна ръка и фрагменти родна стопанска система ".
коментар: Наталия Петрова
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ