Мариус Донкин: Държавността трябва да се грижи повече за духа, за да ни има
Задачата на интелигента е да дава това, което му е обещано, с цел да не го загуби. Защото това, което му е обещано, в случай че го резервира, го изгубва. Това сподели пред БНР шефът на Народния спектакъл " Иван Вазов " Мариус Донкин.
„ Вазов е бил един от духовните водачи и е бил поканен на своя празник в това Народно заседание за 70-годишнината му и 50 години от неговата креативна активност да изнесе тирада. Дали сегашните депутати, в случай че в един миг спрат да слушат единствено своя глас, няма да чуят това обръщение някъде из коридорите на Народното събрание и дали като го чуят, ще има някакъв смисъл, някакъв резултат “, разяснява Донкин.
Народният спектакъл е подготвил пиесата „ Народът на Вазов “, чиято премиера ще бъде на 7 и 8 октомври. Автор на пиесата е Александър Секулов. Мариус Донкин дефинира текста на пиесата като извънреден и необикновен.
„ В този монолог има едно такова блъскане по главата на всеки един от нас за истината, която е сега, през философията на Вазов. Едно нещо, за което от дълго време си приказваме, че е накърнено, изгубено, унищожено и то е нещо, което ужасно мъчно се възвръща. А това е доверието. Доверието сред нас, във всякаква ядка на живота ни - и в тази, която е най-съкровената: фамилната ядка, оттова нататък метастазите на това съмнение се развиват и в човешките взаимоотношения, и сред хората, и сред институциите, и на народа към институциите . Но този народ не може да живее безбожен. И той има религия към нещо. И единственото нещо, което му е несъмнено и го има и в мраз, и в сняг, и в положително, и в неприятно, и в гибел, и в живот – това е земята. Нашият народ има вяра в земята, само че това въпреки всичко е някакъв примитивизъм. Но в тази душа на този народ има едни гениални ритми, с които този свят се показва пред другия свят, който той не познава. Този демонски диапазон сред едното и другото – това е съчетано в духа на този народ. И с цел да има този народ куража при тая липса на доверие да направи нещо в живота си, той просто би трябвало да бъде обичан . Малко, същински, надълбоко обичан. “
Преди церемонията по връчването на втората Годишна премия за нравствен принос на името на Иван Вазов, учредена от театъра, Мариус Донкин посочи:
„ Духът – положение на независимост, което в действителност е и този Ден на независимостта, може би и това, че Вазов си отива неслучайно в този ден, в едно място, където евентуално духът е напълно свободен – и в това има обръщение. Този празник самичък по себе си като смисъл – комбиниране за държавност и дух, дано да има посланието, че тази държавност би трябвало да се грижи повече за духа, с цел да ни има . “
Донкин показа, че тишината в залата, когато звучи текстът на Вазов от „ Нова земя “, го убеждава в решението му този разказ да бъде изваден „ от кьошето, където неслучайно още веднъж по политически аргументи е бил пренебрегнат “ .
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
„ Вазов е бил един от духовните водачи и е бил поканен на своя празник в това Народно заседание за 70-годишнината му и 50 години от неговата креативна активност да изнесе тирада. Дали сегашните депутати, в случай че в един миг спрат да слушат единствено своя глас, няма да чуят това обръщение някъде из коридорите на Народното събрание и дали като го чуят, ще има някакъв смисъл, някакъв резултат “, разяснява Донкин.
Народният спектакъл е подготвил пиесата „ Народът на Вазов “, чиято премиера ще бъде на 7 и 8 октомври. Автор на пиесата е Александър Секулов. Мариус Донкин дефинира текста на пиесата като извънреден и необикновен.
„ В този монолог има едно такова блъскане по главата на всеки един от нас за истината, която е сега, през философията на Вазов. Едно нещо, за което от дълго време си приказваме, че е накърнено, изгубено, унищожено и то е нещо, което ужасно мъчно се възвръща. А това е доверието. Доверието сред нас, във всякаква ядка на живота ни - и в тази, която е най-съкровената: фамилната ядка, оттова нататък метастазите на това съмнение се развиват и в човешките взаимоотношения, и сред хората, и сред институциите, и на народа към институциите . Но този народ не може да живее безбожен. И той има религия към нещо. И единственото нещо, което му е несъмнено и го има и в мраз, и в сняг, и в положително, и в неприятно, и в гибел, и в живот – това е земята. Нашият народ има вяра в земята, само че това въпреки всичко е някакъв примитивизъм. Но в тази душа на този народ има едни гениални ритми, с които този свят се показва пред другия свят, който той не познава. Този демонски диапазон сред едното и другото – това е съчетано в духа на този народ. И с цел да има този народ куража при тая липса на доверие да направи нещо в живота си, той просто би трябвало да бъде обичан . Малко, същински, надълбоко обичан. “
Преди церемонията по връчването на втората Годишна премия за нравствен принос на името на Иван Вазов, учредена от театъра, Мариус Донкин посочи:
„ Духът – положение на независимост, което в действителност е и този Ден на независимостта, може би и това, че Вазов си отива неслучайно в този ден, в едно място, където евентуално духът е напълно свободен – и в това има обръщение. Този празник самичък по себе си като смисъл – комбиниране за държавност и дух, дано да има посланието, че тази държавност би трябвало да се грижи повече за духа, с цел да ни има . “
Донкин показа, че тишината в залата, когато звучи текстът на Вазов от „ Нова земя “, го убеждава в решението му този разказ да бъде изваден „ от кьошето, където неслучайно още веднъж по политически аргументи е бил пренебрегнат “ .
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ