Зад това заглавие стоят – една американска легенда – в

Зад това заглавие стоят – една американска легенда – в тази ситуация обликът на самия рейнджър и неговия правилен сътрудник Тонто; един паметен артист – Джони Деп; един холивудски хубавец със удивително име – Арми Хамър (дядо му е бил един от най-известните мошеници на 20-ти век, персонален другар на Ленин, изнесъл несметни благосъстояния от Русия); режисьор с въображение и възприятие за комизъм – Гор Вербински и няколко присъщи английски артисти в дребни, само че значими функции – Хелена Бонъм Картър, Том Уилкинсън и Рут Уилсън. Всичко това прави упованията към кино лентата много огромни и би трябвало да призная, че въобще не съм разочарована.
  Разбира се, това е един безусловно холивудски филм, който работи единствено с клишета, само че го прави по този начин ловко и занимателно, че не нервира даже и за момент. Като се изключат някои дребни и нелепи елементи като детето, на което Тонто споделя цялата история и чиято роля е изцяло неразбираема, отвън запълването на екранно време, основната героиня с забележима козметична промяна на устните или избелените зъби на Арми Хамър, които съвсем светят в тъмното. Затова пък индианците и каубоите са безусловно като в старите митове за дивия запад – първите задачите изрисувани и с пера, танцуващи „ танца на гибелта “ към огъня, нападащи врага самоуверено с бойни крясъци и говорещи единствено с притчи, а вторите брадясали и мръсни, с клечки за зъби в уста и ходещи постоянно в група.
  Джони Деп и Арми Хамър като екранна двойка са доста симпатични и смешни, само че през множеството време се гърми и трещи толкоз, че шегите остават напълно на назад във времето. Това е едно същинско премеждие от тези, старомодните, с добре дресирани коне, вагони с плюшени седалки и завеси с пискюли и дами с корсети и боти над глезена. Достатъчно впечатляващ, без да е трогателен, един подобаващ филм за лятото, когато би трябвало да пестим страстите си за протичащото се отвън киното.