За нея на Теди и Дани
Зад фината галерия „ За нея “, която до 18 юни можете да видите в София, стоят две 25-годишни девойки - Теодора Лилян и Даниела Емануилова, приключили Фотография в НАТФИЗ. Всъщност изложбата, която сега обикаля страната, е тяхната дипломна работа, която вършат в последната година на образованието си. Тогава, когато редом с това следване, Теди поставя държавни изпити, с цел да вземе втората си тапия по Философия в Софийския университет, а Дани снима за разнообразни списания. Избират женската тематика, тъй като желаят да надникнат в тайния свят на дамата и да го покажат на близките, само че в действителност желаят кариерата им да продължи в напълно друга посока. Теди мечтае да се занимава с театрална снимка и да намира време в денонощието за книгите и прелестния кокер, с който е неразделна, а Дани намира себе си, снимайки филми, работейки по едно и също време като фотограф на продукцията и на мейкинга. Успява - до дни ще стартира работа като фотограф на новия филм на Ники Илиев, а в това време фотоси на 40 дами не престават обиколката си из страната.
Защо решихте да снимате дами?
Теди: По-сложно би било да са мъже. При дамата я има тази суетна линия - без значение с какво се занимава, като ѝ кажеш, че искаш да я снимаш, тя се ласкае. Докато при мъжете щяхме да открием единствено младежи, занимаващи се с изкуство, там те са доста по-освободени.
Дани: Ние сме дами, в последна сметка имаме визия какво желаеме да забележим, да покажем, до момента в който при мъжете не е тъкмо по този начин. Не можем да си представим да съберем 40 мъже на едно място.
Какво беше заданието за дипломната ви работа?
Дани: Задачата беше да си измислим сами тематика и да работим по нея, да я съгласуваме с преподавателката и тя да ни насочва. След първите 3-4 дами, които снимахме, към този момент добихме ясна визия тъкмо по какъв начин бихме желали изцяло да наподобява планът.
Вие сами ли решихте да бъдете екип?
Дани: Да, само че в действителност сме единствените, които се дипломират дружно и вършат общ план. Друго е да сте двама и да работите по един план, има повече хрумвания. Но като цяло – такава процедура - да се работи дружно, не е присъща на дипломантите.
Теди: Бяхме при една и съща преподавателка, което също е значимо, тъй като в случай че са двама художествени ръководители щеше да има някаква битка и нямаше да се получи.
Всъщност какъв е замисълът на изложбата?
Дани: Искахме да покажем разнообразни дами в среда, която най-добре ги характеризира, не всекидневието или работата им, а тъкмо по този начин, както те се виждат. За нас доста беше значима средата, в която са снимани – всички елементи, които са околко тях.
Как избрахте декорире на фотосите за всяка жена?
Теди: Помолихме всяка от тях да каже нещо, което те виждат за себе си.
Дани: Казахме им да помислят за дома, място, филм или книга – едно нещо, което е в действителност близо до тях или фантазията, която преследват. Да са освободени, да не се лимитират в това, което ни кават. Това ни беше задачата, с цел да покажем по какъв начин те самите се усещат.
Какви специалности имат тези 40 дами?
Дани: Снимахме юрист, преподавател, публицист, пенсионерки, които си живеят на село, основен редактор на женско списание.
Теди: Има художници, актриси, режисьор, сценограф, проектант – по-младите дами са с по-разнообразни специалности.
Кои фотоси притичаха по-лесно?
Дани: По принцип, зависи от индивида. Но като цяло доста по-лесно и бързо минаваха фотосите с по-възрастните дами.Те са наясно със себе си и нямаха потребност от 3 месеца да мислят коя им е думата или мястото, което ги характеризира. Те просто занеха какво е тъкмо и като отивахме на тези места, си се отпускаха и фотосите се получаваха.
Къде направихте фотосесиите?
Дани: Снимахме в Пловдив, София, Благоевград, а също и в планината – като на Безбог да вземем за пример.
Колко време ви лиши?
Теди: Почти година и половина.
Дани: Още половин година преди този момент сме го обсъждали, само че все отлагахме. Искахме да снимаме сестрата на Теди, която беше бременна в деветия месец и Теди ми сподели – „ Ако не е в този момент, тя другата седмица ще роди. Трябва да я снимаме! “ Така направихме първия кадър и всичко стартира. Но доста време обмисляхме дали фотосите да са черно-бяли, отвесни ли ще са фрагментите, хоризонтални ли, пък дали единствено в студио ще се снима, по какъв начин тъкмо да ги снимаме тия дами? Нали ще снимаме 40 дами, но кое ще е по-интересно не просто да снимаме 40 дами. Кое? Портретът ли? Пък да има контакт с тях, пък те да си помислят, тъй като по-младите в действителност им лиши много време да измислят къде желаят да ги снимат. Това си беше предизвикателство почти с една дума да обясниш своя вътрешен свят. Всяка от тях е безусловно друга, в случай че ти си споделила „ книга “, другото момиче ни споделя „ благополучие “. И ние се чудим в този момент по какъв начин да я представим, по какъв начин да я снимаме тази жена, тъй че хем да ти стане ясно, гледайки фотографията, че на нея това ѝ е по този начин най-търсеното в живота. Малко това ни затрудняваше.
Теди: Имахме едно момиче, което се дефинира с думата „ обич “. Снимахме я с едно огромно сърце и се получи доста приятна.
И по какъв начин решихте да наподобяват всичките фотоси?
Теди: Всички са черно-бели и отвесни.
Дани: Представи си в случай че тръгнеш да разглеждаш в изложба различнифотографии цветни, отвесни, хоризонтални, черно-бели...Ще стигнеш ненапълно и няма да им обърнеш такова внимание.
Теди: Така ги равнопоставяме. Слагаме една рамка и е по-лесно и за нас, знаем какво търсим.
Много ли са дамите, които не се занимават с това, с което се дефинират?
Дани: Имаше, да. Голяма част от хората, които снимахме се виждаха по напълно друг метод, с изключение на хората, може би особено свързани с изкуството.
Теди: Така е. Снимахме майка ми в планината – е ясно, че няма по какъв начин да работи в планината. За това е толкоз забавно, че това което виждаш в действителност не е това, което наподобява.
Вие направихте разкриване в София? В кои други градове е била изложбата?
Дани: Представихме я в Благоевград, Пазарджик, Стара Загора, от 20.06 до 05.07 ще бъде в клуб „ Таралеж: във Велико Търново, а от 10.07 до 05.08 ще може да бъде забелязана и във Варна. Заповядайте, входът е безвъзмезден!
Защо решихте да снимате дами?
Теди: По-сложно би било да са мъже. При дамата я има тази суетна линия - без значение с какво се занимава, като ѝ кажеш, че искаш да я снимаш, тя се ласкае. Докато при мъжете щяхме да открием единствено младежи, занимаващи се с изкуство, там те са доста по-освободени.
Дани: Ние сме дами, в последна сметка имаме визия какво желаеме да забележим, да покажем, до момента в който при мъжете не е тъкмо по този начин. Не можем да си представим да съберем 40 мъже на едно място.
Какво беше заданието за дипломната ви работа?
Дани: Задачата беше да си измислим сами тематика и да работим по нея, да я съгласуваме с преподавателката и тя да ни насочва. След първите 3-4 дами, които снимахме, към този момент добихме ясна визия тъкмо по какъв начин бихме желали изцяло да наподобява планът.
Вие сами ли решихте да бъдете екип?
Дани: Да, само че в действителност сме единствените, които се дипломират дружно и вършат общ план. Друго е да сте двама и да работите по един план, има повече хрумвания. Но като цяло – такава процедура - да се работи дружно, не е присъща на дипломантите.
Теди: Бяхме при една и съща преподавателка, което също е значимо, тъй като в случай че са двама художествени ръководители щеше да има някаква битка и нямаше да се получи.
Всъщност какъв е замисълът на изложбата?
Дани: Искахме да покажем разнообразни дами в среда, която най-добре ги характеризира, не всекидневието или работата им, а тъкмо по този начин, както те се виждат. За нас доста беше значима средата, в която са снимани – всички елементи, които са околко тях.
Как избрахте декорире на фотосите за всяка жена?
Теди: Помолихме всяка от тях да каже нещо, което те виждат за себе си.
Дани: Казахме им да помислят за дома, място, филм или книга – едно нещо, което е в действителност близо до тях или фантазията, която преследват. Да са освободени, да не се лимитират в това, което ни кават. Това ни беше задачата, с цел да покажем по какъв начин те самите се усещат.
Какви специалности имат тези 40 дами?
Дани: Снимахме юрист, преподавател, публицист, пенсионерки, които си живеят на село, основен редактор на женско списание.
Теди: Има художници, актриси, режисьор, сценограф, проектант – по-младите дами са с по-разнообразни специалности.
Кои фотоси притичаха по-лесно?
Дани: По принцип, зависи от индивида. Но като цяло доста по-лесно и бързо минаваха фотосите с по-възрастните дами.Те са наясно със себе си и нямаха потребност от 3 месеца да мислят коя им е думата или мястото, което ги характеризира. Те просто занеха какво е тъкмо и като отивахме на тези места, си се отпускаха и фотосите се получаваха.
Къде направихте фотосесиите?
Дани: Снимахме в Пловдив, София, Благоевград, а също и в планината – като на Безбог да вземем за пример.
Колко време ви лиши?
Теди: Почти година и половина.
Дани: Още половин година преди този момент сме го обсъждали, само че все отлагахме. Искахме да снимаме сестрата на Теди, която беше бременна в деветия месец и Теди ми сподели – „ Ако не е в този момент, тя другата седмица ще роди. Трябва да я снимаме! “ Така направихме първия кадър и всичко стартира. Но доста време обмисляхме дали фотосите да са черно-бяли, отвесни ли ще са фрагментите, хоризонтални ли, пък дали единствено в студио ще се снима, по какъв начин тъкмо да ги снимаме тия дами? Нали ще снимаме 40 дами, но кое ще е по-интересно не просто да снимаме 40 дами. Кое? Портретът ли? Пък да има контакт с тях, пък те да си помислят, тъй като по-младите в действителност им лиши много време да измислят къде желаят да ги снимат. Това си беше предизвикателство почти с една дума да обясниш своя вътрешен свят. Всяка от тях е безусловно друга, в случай че ти си споделила „ книга “, другото момиче ни споделя „ благополучие “. И ние се чудим в този момент по какъв начин да я представим, по какъв начин да я снимаме тази жена, тъй че хем да ти стане ясно, гледайки фотографията, че на нея това ѝ е по този начин най-търсеното в живота. Малко това ни затрудняваше.
Теди: Имахме едно момиче, което се дефинира с думата „ обич “. Снимахме я с едно огромно сърце и се получи доста приятна.
И по какъв начин решихте да наподобяват всичките фотоси?
Теди: Всички са черно-бели и отвесни.
Дани: Представи си в случай че тръгнеш да разглеждаш в изложба различнифотографии цветни, отвесни, хоризонтални, черно-бели...Ще стигнеш ненапълно и няма да им обърнеш такова внимание.
Теди: Така ги равнопоставяме. Слагаме една рамка и е по-лесно и за нас, знаем какво търсим.
Много ли са дамите, които не се занимават с това, с което се дефинират?
Дани: Имаше, да. Голяма част от хората, които снимахме се виждаха по напълно друг метод, с изключение на хората, може би особено свързани с изкуството.
Теди: Така е. Снимахме майка ми в планината – е ясно, че няма по какъв начин да работи в планината. За това е толкоз забавно, че това което виждаш в действителност не е това, което наподобява.
Вие направихте разкриване в София? В кои други градове е била изложбата?
Дани: Представихме я в Благоевград, Пазарджик, Стара Загора, от 20.06 до 05.07 ще бъде в клуб „ Таралеж: във Велико Търново, а от 10.07 до 05.08 ще може да бъде забелязана и във Варна. Заповядайте, входът е безвъзмезден!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ