Забелязали ли сте, че има един контингент от филми, които

Забелязали ли сте, че има един контингент от филми, които се от години се въртят по кината? Под кина имам поради несъмнено не салоните в моловете, а Дом на киното, Одеон, Евро Синема, Влайкова... Филмите са най-вече европейски, с огромен акцент върху испанското кино от и след Алмодовар. Голяма част от тях не съм гледала, а май и в никакъв случай няма да го направя, просто си знам, че като мине моментът, към този момент няма смисъл.

В този дух не мога да си обясня по какъв начин по този начин взех решение да виждам „ Лято или 27.. ” тъкмо 11 години след неговото основаване и надлежно – въртенето му по кината. Действието се развива в Грузия и за мен тази екзотика беше най-ценното в този другояче лек и наивистичен филм, в който става дума за израстването на една госпожица в жена и прочие такива безредици. Действието се развива в едно малко грузинско градче, обитаемо с всевъзможни чудаци и техните занимателни облици от самото начало ми напомняха филмите на Костурица. Градчето от своя страна беше толкоз картинно, че щеше да е грехота, в случай че филмът не беше пресъздал атмосферата му толкоз впечатляващо. Дразнеше ненапълно само изобилието от езици, на които се говореше – грузински, съветски, британски, френски.

Но като цяло  –  образно въздействащ и прочувствено завладяващ летен филм, който може и да пропуснете, само че може и да гледате, без да съжалявате.