Забележката, че Сръбската православна църква е предала и продала“ своите

...
Забележката, че Сръбската православна църква е предала и продала“ своите
Коментари Харесай

Сръбски владика: Нищо не сме давали на Македонската църква, сръбската се върна в Македония, ние сме една църква

Забележката, че Сръбската православна черква е „ предала и продала “ своите светилища на Неманичите на юг, е просто неистина: в Томоса за автокефалията ясно се декларира, че Сръбската православна черква „ отстъпва “ историческото си завещание на новата автокефална черква.

Освен всичко останало, самозваните критици подценяват обстоятелството, че СПЦ не е имала достъп до своите южни епархии от 1941 година до наскоро, първо заради българската окупация, а по-късно и поради „ македонската “ идеологическо-полицейска доктрина и процедура на Броз /югославският деспот Тито – бел.ред./. Днес всички сръбски архиепископи, като се стартира от Негово Светейшество патриарха, имат достъп до всяко свято място в Северна Македония - преди Неманич, по времето на Неманич и след Неманич - и всички архиереи от Северна Македония имат достъп до всички сръбски светини на всички места по света.

Това сподели сръбският Бачки свещеник Ириней в изявление за белградското ултранационалистическо издание " Печат ". Интервюто бе оповестена в навечерието на Коледните празници.

" Отношенията с Македонската православна черква – Охридска архиепископия, не са просто положителни, а приятелски. По създание, екзистенциално, духовно ние бяхме, сме и ще бъдем една Църква. След установяването на евхаристийно и канонично единение с Църквата-майка, в нашия случай със Сръбската черква (трябва да се означи, че във времето преди Свети Сава тя е била част от Охридската архиепископия), а с това и с вселенското православие, имаме следната – необикновена на пръв взор, само че всъщност само допустима – обстановка: официално двете църкви се отдалечиха една от друга (защото самостоятелната стана автокефална), само че съдържателно, екзистенциално се сближиха и сплотиха повече от всеки път, ” споделя още той и акцентира: Сръбската черква без условия и закъснение благослови МПЦ-ОА освен с връщането от схизма към единение, само че и с дълго мечтаната автокефалия.

Статутът на Църквата в Северна Македония е канонично и правно урегулиран. Някои рецензии, свързани с незадоволително изяснената канонична основа на признаването на МПЦ, нямат съображение нито в църковното право, нито в еклисиологията като цяло. Те свидетелстват извънредно за настройките и мненията на редица наши интелектуалци, множеството от тях доброжелателни, само че небогословски способени. При това огромна част от тях са най-вече декларативни, а не практикуващи християни, а част от тях доста рядко влиза в храма ", сподели още Бачкият свещеник Ириней.

Според него има " явно съществуване на центрове, които имат проект за заличаване на Православието ". Съдейки по събитията в Украйна този проект значително се осъществя, сподели още той. " Патриаршията, която претендира за своя пълномощия над цялата православна диаспора на всички континенти, базирайки се на каноничния принцип, че в един и същи град, т.е. на една и съща по-широка територия, двама епископи не могат да упражняват редом пълномощия, на процедура работи диаметрално противоположно на правилото и реда, който съставлява - в град и район с един, действителен и утвърден свещеник, тя слага различен, успореден, и в същото време непокаян и безмилостен еретик. ” „ Вселенската патриаршия знаеше от самото начало какъв брой мощно украинското държавно управление след Майдана, проектирано като най-радикалната антируска група в директна работа на НАТО и политическия „ Запад “, не беше заинтригувано единствено от превръщането на разколническите групи в самобитна държавна Църква, само че и оптимално дейна в преследването на същинската канонична Църква (тормоз над духовенството, плячкосване на храмове и насилствена " пререгистрация " на енории, гнет над вярващите...) ”, съобщи Ириней.

Според него, Вселенската патриаршия не се е нуждаела от особено просветление, с цел да разбере, че антицърковните и антируски гонения в изискванията на война сред Русия и груповия Запад на територията на нещастна Украйна ще да бъде доста по-ожесточен, в сравнение с преди експлоадирането на спора.

" В годината на даване на фиктивна автокефалия на несъществуващата черква в Украйна, по-точно на две принудително и краткотрайно обединени разцепнически групировки, при игнориране на каноничната и единствена съществуваща черква в Украйна, във всички публични документи на Вселенската патриаршия и всички други поместни православни църкви, Киевската митрополия с всички нейни епископии е посочена като самостоятелна или самоуправляваща се църковна област в границите на Московската патриаршия. Въпреки това Вселенската патриаршия, след 333 година публично приемане и безмълвие по-късно, вълшебен открива, че нейният личен формален каноничен акт от 1686 година не е верен и годен и че Киев, без да знае, даже и да не подозира, в действителност от самото начало е бил под юрисдикцията на Константинопол, заради което той сякаш е акредитиран и способен в сходство с хипотетичните си изключителни права и привилегии, да дефинира каноничния статут на църквата в Украйна., който, апропо, през 1686 година не съществуваше нито на доктрина, нито на процедура (имаше единствено Киевска митрополия, дребна част от днешна Украйна, до момента в който в модерна Украйна има към 100 канонични епархии) ", счита сръбският свещеник.

Според него " Вселенската патриаршия демонстрира наклонност да разшири юрисдикцията си върху цялата православна диаспора на всички континенти и да се намеси във вътрешния живот на автокефалните църкви, само че аз имам вяра – освен това, уверен съм – че сходни карикатурни псевдо- църковни организации няма да аплайват за признание, камо ли за някакъв томос за самостоятелност, макар че си го фантазират ".

В Черна гора православието към този момент завоюва историческа победа над държавния план за основаване и налагане на болестотворни черногорска фракция, основана посредством регистрация в полицейския сектор в Цетине. А сръбският народ в Черна гора, при който има неповторим феномен двама родни братя да се заявяват с друга народност - единият като сърбин, а другият като черногорец,– изживява своя подем и своето триумфално завръщане на обществената сцена, което към този момент стават призрачен сън за новосъздадените „ дуклянство ” и „ черногорство ”.

Това е тъжно събитие в Черна гора: некръстеният безбожник, " генералисимус " Мило основава " черква ", само че не кръщава внука си в нея, тъй като знае, че неговото създание не е черква, а го води да се кръсти чак в Истанбул, където чака ред, пали свещ, само че не осмели да се прекръсти. Но епохата на Мило отмина вечно. Между другото познавам Мило от времето на Жута Греда, когато не беше сърбин, а великосърбин. Кога е излъгал себе си и другите - тогава или по-късно, би било добре самичък да го каже на обществото, само че не мисля, че ще го направи, акцентира Ириней.

По мотив актуалната религиозна обстановка в Черна гора той изрази вяра, че процесът на стабилизиране ще продължи. Добър знак е подписването на Основния контракт сред черногорската страна и Сръбската православна черква. След скандалната роля на епизодичния артист, някогашния министър председател Кривокапич, идващият министър-председател на Черна гора Дритан Абазович законово, макар заканите, приравни Сръбската православна черква с други църкви и религиозни общности, които към този момент имаха регламентирани връзки с страната, сподели още той. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР