Под Бетонния мост: Монети на 13 императори разказват 350-годишна история
Забележителна сбирка от 24 монети на 13 римски императори, императрици и цезари откриха археолозите по време на избавителните разкопки под Бетонния мост. Това стана ясно от годишния доклад на проучвателите Петър Зидаров и Васил Мутафов пред комисиите на Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките за извършеното изследване през лятото на предходната година.
Прочетете още
Припомняме, че по време на строителните работи по стоманения път на изток от Централна гара в Пловдив, в основите на Бетонния мост беше открита археология, която в следствие беше приобщена като част от южния некропол на Филипопол.
Сред разнообразния набор от монети се открояват екземпляри, сечени по времето на тринадесет римски императори, цезари и императрици – Отон, Домициан, Хадриан, Криспина, Антонин Пий, Каракала, Гета, Елагабал, Аврелиан, Проб, Констанций II и Хонорий. Преобладават междинните и едри бронзови номинали, само че са открити и два сребърни денара и един денар-фуре. Интересно е географското разпространяване на монетните дворове, показани от Филипопол и Сердика с по пет монети всяка, Бизантион, Кизик, евентуално Анхиало и Сисция, както и Хераклеидския ном в Среден Египет. Особено внимание притегля рядката монета от Хераклеидския ном, датирана от времето на Хадриан, която може да посочва далечни търговски връзки с този район.
Разкопките разкриват, че проучваната повърхност е била употребена поредно за разнообразни цели. Първият строителен стадий се свързва с построяването на солидни каменни зидове, които оформят ограда на гробищен имот с трапецовидна форма. Откритите в границите на тази ограда сребърни денари от втората половина на I в. и бронзовите монети на Хадриан допускат, че този първичен строеж датира евентуално от първата половина на II век.
В средата на II век в оградената повърхност се появяват три зидани с тухли гроба. Погребалният ритуал е кремация на клада, а в гробните структури са открити кости, въглени и инвентар, в това число монета на Антонин Пий (138-161 г.) в два от тях, която дава долна граница за построяването на гробовете. В съседство са открити и детски гроб-инхумация и бебешки скелет, затрупан с римски керемиди, евентуално от същия интервал.
Около третата четвърт на II в. се следи преустрояване на площта, с построяването на напречни преградни стени, което може да е част от покрита гробница за голям брой погребения. Въпреки че стените са разрушени, открити са фрагменти, предполагащи техника „ opus mixtum “ и първокласна стенна и подова обшивка.
В по-късен стадий първокласният бунар, открит на мястото, се запълва с архитектурни остатъци, а руините се разчистват, евентуално за наново потребление на строителни материали през епохите на Аврелиан (270-275) и Проб (282), за което свидетелстват откритите измежду падналите зидове монети на тези императори. През християнската ера мястото придобива индустриална функционалност, като в северния дувар е вкопана огромна пещ за строителна керамика. Въпреки че в нея няма датиращи находки, монети на Констанций II (337-361) и Хонорий (395-423) насочват към по-късна датировка на нейното действие.
Наред с монетите, разкопките разкриват и разнороден керамичен материал от края на II доникъде на III век, както локално произвеждане, по този начин и импорт. Открити са бронзови украшения и тоалетни такъми, присъщи за I-III в, както и фрагменти от стъклени съдове.
В последна сметка, откритите монети играят основна роля в хронологическото разграничение на другите стадии от развиването на този сектор от южния некропол на Филипопол. Те освен датират строителните етапи и погребалните практики, само че и хвърлят светлина върху икономическите връзки и продължителността на потребление на тази антична вила в покрайнините на античния град.
Прочетете още
Припомняме, че по време на строителните работи по стоманения път на изток от Централна гара в Пловдив, в основите на Бетонния мост беше открита археология, която в следствие беше приобщена като част от южния некропол на Филипопол.
Сред разнообразния набор от монети се открояват екземпляри, сечени по времето на тринадесет римски императори, цезари и императрици – Отон, Домициан, Хадриан, Криспина, Антонин Пий, Каракала, Гета, Елагабал, Аврелиан, Проб, Констанций II и Хонорий. Преобладават междинните и едри бронзови номинали, само че са открити и два сребърни денара и един денар-фуре. Интересно е географското разпространяване на монетните дворове, показани от Филипопол и Сердика с по пет монети всяка, Бизантион, Кизик, евентуално Анхиало и Сисция, както и Хераклеидския ном в Среден Египет. Особено внимание притегля рядката монета от Хераклеидския ном, датирана от времето на Хадриан, която може да посочва далечни търговски връзки с този район.
Разкопките разкриват, че проучваната повърхност е била употребена поредно за разнообразни цели. Първият строителен стадий се свързва с построяването на солидни каменни зидове, които оформят ограда на гробищен имот с трапецовидна форма. Откритите в границите на тази ограда сребърни денари от втората половина на I в. и бронзовите монети на Хадриан допускат, че този първичен строеж датира евентуално от първата половина на II век.
В средата на II век в оградената повърхност се появяват три зидани с тухли гроба. Погребалният ритуал е кремация на клада, а в гробните структури са открити кости, въглени и инвентар, в това число монета на Антонин Пий (138-161 г.) в два от тях, която дава долна граница за построяването на гробовете. В съседство са открити и детски гроб-инхумация и бебешки скелет, затрупан с римски керемиди, евентуално от същия интервал.
Около третата четвърт на II в. се следи преустрояване на площта, с построяването на напречни преградни стени, което може да е част от покрита гробница за голям брой погребения. Въпреки че стените са разрушени, открити са фрагменти, предполагащи техника „ opus mixtum “ и първокласна стенна и подова обшивка.
В по-късен стадий първокласният бунар, открит на мястото, се запълва с архитектурни остатъци, а руините се разчистват, евентуално за наново потребление на строителни материали през епохите на Аврелиан (270-275) и Проб (282), за което свидетелстват откритите измежду падналите зидове монети на тези императори. През християнската ера мястото придобива индустриална функционалност, като в северния дувар е вкопана огромна пещ за строителна керамика. Въпреки че в нея няма датиращи находки, монети на Констанций II (337-361) и Хонорий (395-423) насочват към по-късна датировка на нейното действие.
Наред с монетите, разкопките разкриват и разнороден керамичен материал от края на II доникъде на III век, както локално произвеждане, по този начин и импорт. Открити са бронзови украшения и тоалетни такъми, присъщи за I-III в, както и фрагменти от стъклени съдове.
В последна сметка, откритите монети играят основна роля в хронологическото разграничение на другите стадии от развиването на този сектор от южния некропол на Филипопол. Те освен датират строителните етапи и погребалните практики, само че и хвърлят светлина върху икономическите връзки и продължителността на потребление на тази антична вила в покрайнините на античния град.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ