Каква победа трябва да сложи край на руската война срещу Украйна?
Забавянето на нашата победа е ескалацията на войната. Новата 2023 година стартира. Какwa ще бъде тq, сега се разисква от всички водещи международни политици и специалисти без изключение, написа Юрий Костенко за EUreporter.
За украинците годината е година на успеха над съветския агресор и освобождението на всички окупирани територии. За международните водачи 2023 година ще бъде определящ тест за способността им да се опълчват на огромни провокации и да вземат решения, насочени към бъдещето.
Ключовата тематика на актуалните политически полемики е въпросът каква би могла да бъде успеха на Украйна и какви биха били световните последствия от провалянето на Русия.
Историческите аналогии са доста добре забележими в тази вероятност. Такъв образец е краят на Втората международна война. Тогава, след насладата от успеха, водещите политици изрично отхвърлиха да признаят, че Хитлер е сменен от Сталин, довчерашен съдружник, а през днешния ден гневен зложелател.
В този подтекст извънредно красноречива е реакцията на тогавашния политически хайлайф на речта на Уинстън Чърчил във Фултън (САЩ) през 1946 година От европейските водачи само Чърчил се разгласи изрично срещу Мюнхенското съглашение с Хитлер през 1938 година и прикани демократичния свят взаимно да се опълчи на разпространяването на нацизма. Във Фултън Чърчил, основателят на антихитлеристката коалиция, назовава руския тоталитаризъм по-опасен от фашизма и приканва за основаването на Трансатлантическия алианс (бъдещото НАТО), с цел да се опълчи на комунизма.
Но тогава, макар престижа на Чърчил, неговите апели не бяха чути и още повече, че бяха гневно подложени на критика. И освен в Москва. В Съединени американски щати имаше подобен звук, че президентът Хари Труман, който предложения Чърчил във Фултън, трябваше да даде конференция и да се дистанцира от предложенията на Чърчил. И съвсем цялата английска политическа общественост назова речта на Чърчил " неподходяща за концепцията за мир " и изиска обществено опровергаване.
Само за няколко години обаче комунизмът се популяризира в Европа и Съюз на съветските социалистически републики се прояви като " империя на злото ". През 1946 година водещите политици нямаха смелостта да осъзнаят мащаба на новите закани. И хората, след шест години премеждия от международната война, по-скоро се стремяха да се потопят в преимуществата на мирното общуване с комунизма, в сравнение с да се впуснат в битка против него.
Но Чърчил се оказва по-далновиден. И още на 4 април 1949 година във Вашингтон 30 страни от Северна Америка и Европа основават Северноатлантическия алианс (НАТО), с цел да се опълчват на руския тоталитаризъм.
На 25 декември 1991 година " империята на злото " Съюз на съветските социалистически републики законно престана да съществува. И още веднъж, както след провалянето на фашизма, в насладата от успеха над СССР, демократичният свят не видя нови проблеми със сигурността. Историята се повтори.
Като директен участник в доста интернационалните договаряния от това бурно време и създател на книгата " Ядреното разоръжаване на Украйна: история ", желая да се спра по-подробно на това по какъв начин тъкмо протича този развой и какви решения проправиха пътя към сегашната съветска война против Украйна.
Пътят към войната
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики се образуваха 16 самостоятелни страни, които оповестиха желанието си да построяват демокрации. Но Западът - като се изключи трите балтийски страни - не видя тези желания и не ги поддържа. Вместо това цялото политическо внимание беше ориентирано към построяването на връзки с Русия на " демократа " Елцин. Така, в нарушаване на интернационалното право и по искане на президента Елцин, Руската федерация заема места вместо Съюз на съветските социалистически републики в най-важните интернационалните организации, предопределени да опазват международния мир: Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, управителните органи на МААЕ, ОССЕ и доста други. И още през януари 1994 година на срещата на върха на НАТО в Брюксел Елцин, който взе участие в нея като специфичен посетител, се контракти с президента на Съединени американски щати Клинтън за компромис в областта на въздействие върху европейската сигурност. Част от страните от някогашния " Варшавски контракт " трябваше да се отдръпват в областта на въздействие на НАТО (предимно Полша, Чехия и Унгария), до момента в който други постсъветски страни останаха под " протектората " на Кремъл. Този компромис беше осъществен в специфичната стратегия за съдействие сред НАТО и Русия " Партньорство за мир ".
Но това не беше единственият метод, по който Западът открои и укрепи " демократа " Елцин. Най-голямата стратегическа неточност от това време е позицията на Съединени американски щати за нуклеарното разоръжаване. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, според нормите на интернационалното право, се образуваха освен самостоятелни, само че и нуклеарни страни. Ядрените арсенали на руската империя станаха благосъстоятелност на Украйна, Казахстан, Беларус и Руската федерация.
Стратегията за национална сигурност, която беше построена от украинския парламент при започване на 90-те години, реши последователното заличаване на нуклеарните бойни глави при съществуването на необятна западна поддръжка и преди всичко от Съединените щати и интернационалните гаранции за сигурност. Вместо това, с подаването на Русия (следващото искане на Елцин), Съединени американски щати започнаха да оказват напън върху Украйна да съобщи цялото нуклеарно завещание на Руската федерация без интернационалните гаранции за сигурност. Тогава Съединени американски щати подцениха, че след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики в Русия се резервира тоталитарен режим, който през 21 век закупи още по-опасни форми за демократичния свят от руския му предходник.
Ето за какво при започване на 90-те години всичките ни оферти към Съединени американски щати да заложим на Украйна, която с поддръжката на Запада може бързо да стане демократична и европейска и дейно да повлияе на цялото постсъветско пространство, в това число Руската федерация, бяха отхвърлени от тезата на американските стратези: " Русия към този момент не е същата " и " С вашите нуклеарни оръжия вие не давате късмет на човечеството да увеличи равнището на международната сигурност ". Почти същото, което беше хвърлено върху Чърчил след пророческата му тирада във Фултън.
Под взаимния напън на Запада и Русия до 1996 година Украйна изцяло трансферира третия по мощност нуклеарен капацитет в света в ръцете на " демократа " Елцин.
На въпроса дали това (украинската саможертва), направи света по-добър и по-безопасен, времето ни даде отговор в този момент.
Първо на политическата сцена се появи неоимпериализмът на Путин, който съгласно НАТО се трансформира в най-голямата опасност за света през 21 век.
Що се отнася до намаляването на нуклеарните закани, съгласно прегледа на Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира (SIPRI), един от най-авторитетните аналитични центрове в света, през 2014 година (в началото на съветската военна експанзия против Украйна) Русия и Съединените щати, макар съглашението за понижаване на нуклеарните арсенали, имат повече от 90% от всички нуклеарни оръжия в света. Това е задоволително, с цел да се унищожи цялото човечество и то повече от един път.
Въз основа на сходен исторически разбор си коства да се оценят настоящите политически тактики и полемики за това по какъв начин би трябвало да завърши войната в Украйна.
Днес най-често политиците и специалистите, изключително тези, които пречат на прехвърлянето на съвременни оръжия, нужни за успеха на Украйна, оправдават позицията си със боязън от ескалация на войната и нейното прерастване в нуклеарна война.
Взаимно заличаване. Каква е вероятността?
Относно ескалацията
Връщайки се към историческите паралели, може умерено да се каже, че през днешния ден Путин е в сходна обстановка, в която беше Хитлер през 1938 година преди подписването на Мюнхенското съглашение. Следователно дали актуалната война ще излезе отвън територията на Украйна зависи от решимостта на Запада да се опълчи на експанзията на рашизма. Западът в действителност би трябвало да се изправи пред истината. Днес единствено Украйна може да спре Путин и желанието му да въвлече демократичния свят в световна война. И единствено украинските бойци могат да разрушат всички заболели фантазии на диктатора още тази година. И назад. Забавянето на нашата победа е ескалацията на войната.
Според мен нуклеарната война е извънредно малко евентуален сюжет. Ето и причините. Според публикацията " Растежът на нуклеарното предимство на Съединени американски щати ", оповестена в списание Foreign Affairs на 2 май 2006 година, " Русия има 39% по-малко бомбардировачи с огромен обхват, 58% по-малко междуконтинентални балистични ракети и 80% по-малко подводници със стратегически нуклеарни ракети, в сравнение с имаше в Съюз на съветските социалистически републики през последните си години ".
Днешното положение на съветския нуклеарен капацитет е още по-драматично. Корупцията и неналичието на средства (военните разноски на Русия са повече от 10 пъти по-малки от тези на САЩ) доведоха до това, че повече от 80% от съветските стратегически ракети с минно базиране са достигнали края на гаранционния си интервал и проектите за тяхната подмяна непрестанно дерайлират. По-конкретно, украинският " Пивденмаш " дефинитивно спря доставката и поддръжката на 46 от най-модерните и мощни стратегически носители ( " Сатана " ), всеки с по 10 бойни глави. И няма какво да закърпи тази дупка в нуклеарния капацитет на Руската федерация.
Като цяло, съгласно западни специалисти, единствено 150 междуконтинентални балистични ракети може да са останали в Русия до 2015 година През 1990 година в Съюз на съветските социалистически републики е имало 1300 от тях. Следователно способността на Съединените щати да нанесат първи безплатен нуклеарен удар на съветска територия е повишение. Потвърждение на това умозаключение на специалистите е предоставено в публикацията " Има ли завършек на взаимното обезпечено заличаване или нуклеарният аспект на преимуществото на Съединени американски щати ", оповестена в списание International security напролет на 2006 година, където военни анализатори, посредством компютърни симулации, откриха, че Съединени американски щати към този момент имат задоволително евентуална опция за заличаване на всички съветски стратегически бомбардировъчни бази, всички атомни подводници и всички стратегически ракетни системи без опасност от приемане на ответен нуклеарен удар.
И в края на този обзор. Още през 2006 година списание Foreign Affairs заяви, че Вашингтон още веднъж търси нуклеарно предимство над други страни. Това се потвърждава изключително от програмата за възстановяване на американския нуклеарен боеприпас, която има за цел " да нанесе първи удар против Русия или Китай, който ще ги обезоръжи ".
Последният стадий от " специфичната интервенция "
На календара е 2023 година Времето и средствата в Съединени американски щати бяха задоволителни, с цел да отстраняват по този начин наречената " нуклеарна опасност " на Русия. И Путин доста добре осъзнава това.
И по този начин, по този начин наречените " нуклеарни " причини на специалистите по отношение на възпрепятстването на широкомащабните доставки на съвременни оръжия на Украйна за нашата победа през 2023 година, както се вижда от горните причини, не устоят на никаква рецензия.
Друга теза, която започнаха да употребяват съперниците на нашата победа, е оскъпяването на военните доставки за Украйна.
Несъмнено цената на актуалните оръжия се усилва бързо и затова всеки ден на експанзия на Путин изисква от ден на ден и повече средства. Но първо, макар че тази война към този момент е лимитирана единствено до украинска територия, военните дейности на Путин, съгласно специалистите, към този момент заплашват международната стопанска система с световна криза. Следователно, когато приказваме за финансовите загуби на Запада в поддръжка на Украйна, първо би трябвало да изчислим астрономическите размери на евентуалните загуби, когато военният спор излезе отвън границите на Украйна.
Второ, войната е освен загуба, само че и облага. По-специално, осъществяването на програмата Lend-Lease от Съединени американски щати по време на Втората международна война извади промишлеността от рецесията и се трансформира в мотор на икономическия напредък в продължение на доста десетилетия. От друга страна, през днешния ден, с помощта на украинските бойци, светът към този момент видя какво е по този начин нареченото " ненадминато " съветско оръжие. Както се оказа, това е следващата пропагандна машинация. И по тази причина военните поръчки за съветско оръжие бързо спадат. А това са 10-15% от международните доставки. Най-големите клиенти на съветски оръжия - Индия, Тайланд, Филипините - към този момент са отменили множеството си поръчки за защита от Русия. И това е единствено началото. Следователно колкото по-малко Русия продава оръжията си, толкоз повече печели военната промишленост на Запада. Следователно при справедлива оценка на цената на военната помощ за Украйна би трябвало да се вземе поради и този фактор.
И още един. Подготовката на каквото и да е оръжие за потребление на бойното поле, изключително най-новото, също изисква средства. И това са обилни разноски, които Военната промишленост влага, с цел да сътвори условия, оптимално близки до действителните военни дейности. Днес Западът има опцията да тества напредналите си военни технологии в Украйна, без да похарчи нито стотинка. Вече е известно, че част от предадените ни оръжия, които се употребяват в Украйна, се нуждаят от доста усъвършенстване. От друга страна, най-модерната немска система за противовъздушна защита Iris-T към този момент удостовери своята успеваемост в действителни бойни условия.
И по този начин, въз основа на показаните причини, моите изводи са:
Така наречената " специфична интервенция " на Путин в Украйна е последният стадий от световната война, която съветският деспот стартира против демокрацията през 2008 година с частичната окупация на Грузия.
Време е да осъзнаем, че интервалът на спокойно общуване и търсене на политически взаимни отстъпки сред народна власт и тирания, открити след Втората международна война, завърши. Без изключение всички интернационалните системи, които поддържаха световния мир и закон и ред, бяха унищожени от неоимперската политика на Русия.
Целта на Путин е да сплоти диктаторските страни и да откри нови геополитически салда на международната сцена. И по този начин, в тази кардинална борба за световни промени в света няма взаимни отстъпки, камо ли дипломатически решения. Само един човек може да бъде победител.
Всяко закъснение от страна на Запада в даването на всичко належащо за успеха над Путин в Украйна през 2023 година и по този метод световното проваляне на диктаторските режими крие риск от ескалация и ще способства за постигането на геополитическите цели на съветския режим.
За украинците годината е година на успеха над съветския агресор и освобождението на всички окупирани територии. За международните водачи 2023 година ще бъде определящ тест за способността им да се опълчват на огромни провокации и да вземат решения, насочени към бъдещето.
Ключовата тематика на актуалните политически полемики е въпросът каква би могла да бъде успеха на Украйна и какви биха били световните последствия от провалянето на Русия.
Историческите аналогии са доста добре забележими в тази вероятност. Такъв образец е краят на Втората международна война. Тогава, след насладата от успеха, водещите политици изрично отхвърлиха да признаят, че Хитлер е сменен от Сталин, довчерашен съдружник, а през днешния ден гневен зложелател.
В този подтекст извънредно красноречива е реакцията на тогавашния политически хайлайф на речта на Уинстън Чърчил във Фултън (САЩ) през 1946 година От европейските водачи само Чърчил се разгласи изрично срещу Мюнхенското съглашение с Хитлер през 1938 година и прикани демократичния свят взаимно да се опълчи на разпространяването на нацизма. Във Фултън Чърчил, основателят на антихитлеристката коалиция, назовава руския тоталитаризъм по-опасен от фашизма и приканва за основаването на Трансатлантическия алианс (бъдещото НАТО), с цел да се опълчи на комунизма.
Но тогава, макар престижа на Чърчил, неговите апели не бяха чути и още повече, че бяха гневно подложени на критика. И освен в Москва. В Съединени американски щати имаше подобен звук, че президентът Хари Труман, който предложения Чърчил във Фултън, трябваше да даде конференция и да се дистанцира от предложенията на Чърчил. И съвсем цялата английска политическа общественост назова речта на Чърчил " неподходяща за концепцията за мир " и изиска обществено опровергаване.
Само за няколко години обаче комунизмът се популяризира в Европа и Съюз на съветските социалистически републики се прояви като " империя на злото ". През 1946 година водещите политици нямаха смелостта да осъзнаят мащаба на новите закани. И хората, след шест години премеждия от международната война, по-скоро се стремяха да се потопят в преимуществата на мирното общуване с комунизма, в сравнение с да се впуснат в битка против него.
Но Чърчил се оказва по-далновиден. И още на 4 април 1949 година във Вашингтон 30 страни от Северна Америка и Европа основават Северноатлантическия алианс (НАТО), с цел да се опълчват на руския тоталитаризъм.
На 25 декември 1991 година " империята на злото " Съюз на съветските социалистически републики законно престана да съществува. И още веднъж, както след провалянето на фашизма, в насладата от успеха над СССР, демократичният свят не видя нови проблеми със сигурността. Историята се повтори.
Като директен участник в доста интернационалните договаряния от това бурно време и създател на книгата " Ядреното разоръжаване на Украйна: история ", желая да се спра по-подробно на това по какъв начин тъкмо протича този развой и какви решения проправиха пътя към сегашната съветска война против Украйна.
Пътят към войната
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики се образуваха 16 самостоятелни страни, които оповестиха желанието си да построяват демокрации. Но Западът - като се изключи трите балтийски страни - не видя тези желания и не ги поддържа. Вместо това цялото политическо внимание беше ориентирано към построяването на връзки с Русия на " демократа " Елцин. Така, в нарушаване на интернационалното право и по искане на президента Елцин, Руската федерация заема места вместо Съюз на съветските социалистически републики в най-важните интернационалните организации, предопределени да опазват международния мир: Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, управителните органи на МААЕ, ОССЕ и доста други. И още през януари 1994 година на срещата на върха на НАТО в Брюксел Елцин, който взе участие в нея като специфичен посетител, се контракти с президента на Съединени американски щати Клинтън за компромис в областта на въздействие върху европейската сигурност. Част от страните от някогашния " Варшавски контракт " трябваше да се отдръпват в областта на въздействие на НАТО (предимно Полша, Чехия и Унгария), до момента в който други постсъветски страни останаха под " протектората " на Кремъл. Този компромис беше осъществен в специфичната стратегия за съдействие сред НАТО и Русия " Партньорство за мир ".
Но това не беше единственият метод, по който Западът открои и укрепи " демократа " Елцин. Най-голямата стратегическа неточност от това време е позицията на Съединени американски щати за нуклеарното разоръжаване. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, според нормите на интернационалното право, се образуваха освен самостоятелни, само че и нуклеарни страни. Ядрените арсенали на руската империя станаха благосъстоятелност на Украйна, Казахстан, Беларус и Руската федерация.
Стратегията за национална сигурност, която беше построена от украинския парламент при започване на 90-те години, реши последователното заличаване на нуклеарните бойни глави при съществуването на необятна западна поддръжка и преди всичко от Съединените щати и интернационалните гаранции за сигурност. Вместо това, с подаването на Русия (следващото искане на Елцин), Съединени американски щати започнаха да оказват напън върху Украйна да съобщи цялото нуклеарно завещание на Руската федерация без интернационалните гаранции за сигурност. Тогава Съединени американски щати подцениха, че след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики в Русия се резервира тоталитарен режим, който през 21 век закупи още по-опасни форми за демократичния свят от руския му предходник.
Ето за какво при започване на 90-те години всичките ни оферти към Съединени американски щати да заложим на Украйна, която с поддръжката на Запада може бързо да стане демократична и европейска и дейно да повлияе на цялото постсъветско пространство, в това число Руската федерация, бяха отхвърлени от тезата на американските стратези: " Русия към този момент не е същата " и " С вашите нуклеарни оръжия вие не давате късмет на човечеството да увеличи равнището на международната сигурност ". Почти същото, което беше хвърлено върху Чърчил след пророческата му тирада във Фултън.
Под взаимния напън на Запада и Русия до 1996 година Украйна изцяло трансферира третия по мощност нуклеарен капацитет в света в ръцете на " демократа " Елцин.
На въпроса дали това (украинската саможертва), направи света по-добър и по-безопасен, времето ни даде отговор в този момент.
Първо на политическата сцена се появи неоимпериализмът на Путин, който съгласно НАТО се трансформира в най-голямата опасност за света през 21 век.
Що се отнася до намаляването на нуклеарните закани, съгласно прегледа на Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира (SIPRI), един от най-авторитетните аналитични центрове в света, през 2014 година (в началото на съветската военна експанзия против Украйна) Русия и Съединените щати, макар съглашението за понижаване на нуклеарните арсенали, имат повече от 90% от всички нуклеарни оръжия в света. Това е задоволително, с цел да се унищожи цялото човечество и то повече от един път.
Въз основа на сходен исторически разбор си коства да се оценят настоящите политически тактики и полемики за това по какъв начин би трябвало да завърши войната в Украйна.
Днес най-често политиците и специалистите, изключително тези, които пречат на прехвърлянето на съвременни оръжия, нужни за успеха на Украйна, оправдават позицията си със боязън от ескалация на войната и нейното прерастване в нуклеарна война.
Взаимно заличаване. Каква е вероятността?
Относно ескалацията
Връщайки се към историческите паралели, може умерено да се каже, че през днешния ден Путин е в сходна обстановка, в която беше Хитлер през 1938 година преди подписването на Мюнхенското съглашение. Следователно дали актуалната война ще излезе отвън територията на Украйна зависи от решимостта на Запада да се опълчи на експанзията на рашизма. Западът в действителност би трябвало да се изправи пред истината. Днес единствено Украйна може да спре Путин и желанието му да въвлече демократичния свят в световна война. И единствено украинските бойци могат да разрушат всички заболели фантазии на диктатора още тази година. И назад. Забавянето на нашата победа е ескалацията на войната.
Според мен нуклеарната война е извънредно малко евентуален сюжет. Ето и причините. Според публикацията " Растежът на нуклеарното предимство на Съединени американски щати ", оповестена в списание Foreign Affairs на 2 май 2006 година, " Русия има 39% по-малко бомбардировачи с огромен обхват, 58% по-малко междуконтинентални балистични ракети и 80% по-малко подводници със стратегически нуклеарни ракети, в сравнение с имаше в Съюз на съветските социалистически републики през последните си години ".
Днешното положение на съветския нуклеарен капацитет е още по-драматично. Корупцията и неналичието на средства (военните разноски на Русия са повече от 10 пъти по-малки от тези на САЩ) доведоха до това, че повече от 80% от съветските стратегически ракети с минно базиране са достигнали края на гаранционния си интервал и проектите за тяхната подмяна непрестанно дерайлират. По-конкретно, украинският " Пивденмаш " дефинитивно спря доставката и поддръжката на 46 от най-модерните и мощни стратегически носители ( " Сатана " ), всеки с по 10 бойни глави. И няма какво да закърпи тази дупка в нуклеарния капацитет на Руската федерация.
Като цяло, съгласно западни специалисти, единствено 150 междуконтинентални балистични ракети може да са останали в Русия до 2015 година През 1990 година в Съюз на съветските социалистически републики е имало 1300 от тях. Следователно способността на Съединените щати да нанесат първи безплатен нуклеарен удар на съветска територия е повишение. Потвърждение на това умозаключение на специалистите е предоставено в публикацията " Има ли завършек на взаимното обезпечено заличаване или нуклеарният аспект на преимуществото на Съединени американски щати ", оповестена в списание International security напролет на 2006 година, където военни анализатори, посредством компютърни симулации, откриха, че Съединени американски щати към този момент имат задоволително евентуална опция за заличаване на всички съветски стратегически бомбардировъчни бази, всички атомни подводници и всички стратегически ракетни системи без опасност от приемане на ответен нуклеарен удар.
И в края на този обзор. Още през 2006 година списание Foreign Affairs заяви, че Вашингтон още веднъж търси нуклеарно предимство над други страни. Това се потвърждава изключително от програмата за възстановяване на американския нуклеарен боеприпас, която има за цел " да нанесе първи удар против Русия или Китай, който ще ги обезоръжи ".
Последният стадий от " специфичната интервенция "
На календара е 2023 година Времето и средствата в Съединени американски щати бяха задоволителни, с цел да отстраняват по този начин наречената " нуклеарна опасност " на Русия. И Путин доста добре осъзнава това.
И по този начин, по този начин наречените " нуклеарни " причини на специалистите по отношение на възпрепятстването на широкомащабните доставки на съвременни оръжия на Украйна за нашата победа през 2023 година, както се вижда от горните причини, не устоят на никаква рецензия.
Друга теза, която започнаха да употребяват съперниците на нашата победа, е оскъпяването на военните доставки за Украйна.
Несъмнено цената на актуалните оръжия се усилва бързо и затова всеки ден на експанзия на Путин изисква от ден на ден и повече средства. Но първо, макар че тази война към този момент е лимитирана единствено до украинска територия, военните дейности на Путин, съгласно специалистите, към този момент заплашват международната стопанска система с световна криза. Следователно, когато приказваме за финансовите загуби на Запада в поддръжка на Украйна, първо би трябвало да изчислим астрономическите размери на евентуалните загуби, когато военният спор излезе отвън границите на Украйна.
Второ, войната е освен загуба, само че и облага. По-специално, осъществяването на програмата Lend-Lease от Съединени американски щати по време на Втората международна война извади промишлеността от рецесията и се трансформира в мотор на икономическия напредък в продължение на доста десетилетия. От друга страна, през днешния ден, с помощта на украинските бойци, светът към този момент видя какво е по този начин нареченото " ненадминато " съветско оръжие. Както се оказа, това е следващата пропагандна машинация. И по тази причина военните поръчки за съветско оръжие бързо спадат. А това са 10-15% от международните доставки. Най-големите клиенти на съветски оръжия - Индия, Тайланд, Филипините - към този момент са отменили множеството си поръчки за защита от Русия. И това е единствено началото. Следователно колкото по-малко Русия продава оръжията си, толкоз повече печели военната промишленост на Запада. Следователно при справедлива оценка на цената на военната помощ за Украйна би трябвало да се вземе поради и този фактор.
И още един. Подготовката на каквото и да е оръжие за потребление на бойното поле, изключително най-новото, също изисква средства. И това са обилни разноски, които Военната промишленост влага, с цел да сътвори условия, оптимално близки до действителните военни дейности. Днес Западът има опцията да тества напредналите си военни технологии в Украйна, без да похарчи нито стотинка. Вече е известно, че част от предадените ни оръжия, които се употребяват в Украйна, се нуждаят от доста усъвършенстване. От друга страна, най-модерната немска система за противовъздушна защита Iris-T към този момент удостовери своята успеваемост в действителни бойни условия.
И по този начин, въз основа на показаните причини, моите изводи са:
Така наречената " специфична интервенция " на Путин в Украйна е последният стадий от световната война, която съветският деспот стартира против демокрацията през 2008 година с частичната окупация на Грузия.
Време е да осъзнаем, че интервалът на спокойно общуване и търсене на политически взаимни отстъпки сред народна власт и тирания, открити след Втората международна война, завърши. Без изключение всички интернационалните системи, които поддържаха световния мир и закон и ред, бяха унищожени от неоимперската политика на Русия.
Целта на Путин е да сплоти диктаторските страни и да откри нови геополитически салда на международната сцена. И по този начин, в тази кардинална борба за световни промени в света няма взаимни отстъпки, камо ли дипломатически решения. Само един човек може да бъде победител.
Всяко закъснение от страна на Запада в даването на всичко належащо за успеха над Путин в Украйна през 2023 година и по този метод световното проваляне на диктаторските режими крие риск от ескалация и ще способства за постигането на геополитическите цели на съветския режим.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ