За зрелите отношения със самите себе си и другите, назаем

За зрелите връзки със самите себе си и другите, назаем от специалиста по консултативна логика на психиката, невролингвистично програмиране и невросемантика Лучия Джованини и книгата й „ Толкова друг живот “ (Изд. Колибри).

(Pygmalion and the Image IV: The Soul Attains, 1875 - 1878, by Edward Burne-Jones)

Матрицата на другите 

„ Всичко дразнещо в държанието на другия ни води до по-голямо схващане на самите нас. “ ~ Карл ЮНГ 

По време на първите месеци от живота съзнанието на детето работи на правилото, че отвън погледа му не съществува нищо: мама и баща излизат от зрителното му поле и повече не съществуват за дребния. Ето за какво в такива случаи бебето постоянно избухва в обезверен рев. Ако се скриете, ще видите по какъв начин личицето му помръква, с цел да стане радостно, когато се появите след секунди. После, на възраст към осем-девет месеца, детето стартира да схваща, че хората съществуват, даже то да не ги вижда. Появила се е матрицата на другите: чрез мислите и страстите започваме да носим в себе си хората. И с годините броят им се усилва от ден на ден: рожденото семейство, фамилията, основано от индивида, съпруги, съпрузи, деца, познати, сътрудници, само че също и някогашни сътрудници, сътрудници, другари. 

Когато се родим, подвластен изцяло от другите, с цел да оцелеем. Имаме потребност да ни нахранят, да утолят жаждата ни, да ни сменят памперса и да ни облекат. Сами не можем даже да се обърнем на другата страна в легълцето. Освен че имаме потребност от другите още от първия ни ден, малко по малко с израстването и чрез метода, по който се отнасят с нас, си построяваме визия за своята еднаквост: започваме да дефинираме кои сме по нашето отражение, виждано в очите на другите. Ние сме обществени същества, не е необичайно, че връзките, утвърждението, любовта и подхранването на страстите са толкоз значими за нас. 

~ Ще те обичам, в случай че... 

Анна е тъжна, инертна и не се оправя добре в учебно заведение. Дъщеря е на моя другарка и за разлика от майката е дете с доста жив характер. Обича придвижването и вместо да играе с кукли, избира футбола. Мрази уроците по балет и пиано, които майката й предлага, само че пък обича да тича, да се боричка, да се катери по дърветата и да се търкаля по земята. Родителите са обезпокоени и даже обезверени: „ Не е обикновено за едно момиче, държи се като момче, когато порасне, мъчно ще си откри мъж “. Анна е научила от дребна, че любовта и утвърждението се печелят чрез вярно поведение. Бързо е схванала кои дейности провокират усмивка и ласки и кои - упреци и рецензия. Когато не оправдава упованията на родителите си, Анна усеща надълбоко в себе си, че бърка, и по тази причина гледа да се приобщи към стандартите, налагани извън. Несъзнаваната алтернатива е: „ Да предам обичаните ми хора, или да предам себе си? “. И постоянно избира да предава себе си, с цел да има любовта и утвърждението на родителите си. Ето за какво е тъжна и инертна. 

Лесно е да си представим по какъв начин това държание ще бъде пренесено във връзките й като стара. Това се назовава обусловена обич, в близост има безчет образци. 

Ключовата фраза за нейното различаване е: „ Ще те обичам, в случай че... “, макар че постоянно не е произнесена по този начин недвусмислено. 

Ще те обичам, в случай че се държиш както желая аз, в случай че ти се грижиш за мен, в случай че не ме караш да се срамя, в случай че спреш да се виждаш с някои хора, в случай че си намериш непрекъсната работа и по този начин нататък. И защото надълбоко в нас желаеме да сме одобрявани, не щеш ли изнудването стартира да работи. 

Зажаднели за обич, вършим всичко, дори се отхвърляме от самите нас и се отхвърляме от фантазиите си, единствено и единствено да бъдем одобрявани, уважавани и обичани. 

И какви са резултатите? Може би това ни прави по-щастливи? Внася естетика във връзките ни? 

Случвало ли ви се е да повтаряте на самите себе си, на колегата или на децата ви думи, употребявани от родителите ви? Забелязвали ли сте в миналото да се държите като тях, макар че сте се клели да бъдете разнообразни? 

~ Принуда за повторение 

Нарича се насила за повтаряне: с други думи, без даже да си даваме сметка, се стремим да пренесем същите зависимости от потомство на потомство като някакъв тип психическо завещание. Начинът, по който са се държали с нас като дребни, общо взето, е методът, по който и ние се отнасяме към себе си и към другите. Като сме следили държанието на родителите, роднините и възрастните, които са били значими в нашето детство, ние сме извлекли разпоредбите за контактуване с близките, научили сме се да управляваме страстите и споровете, да поддържаме връзка, да водим договаряния, да съперничим, сътрудничим, прощаваме; научили сме по кое време и по какъв начин да обичаме, прегръщаме, дали да се доверяваме повече или по-малко на другите, дали е подходящо да демонстрираме своята накърнимост... 

Освен това родителите, както и учителите, за нас са първите фигури, представляващи властта. Как ще реагирате пред лицето на управляващите? Чувствате боязън? Изпитвате неприязън? Склонни сте да се преценявате, или да се бунтувате? 

~ Половинка ябълка 

Мама и баща са също и фундаментални прототипи на връзките мъж - жена: в случай че от дребни сме чували викове и затръшнати порти, допустимо е тъкмо това да е нашата визия за двойката. Каква беше връзката на родителите ви? Имаше ли благи жестове? Диалог? Нежност? Интимност? При построяването на връзките ни като възрастни от време на време следваме получените образци, в други случаи реагираме, като бягаме в противоположната прекаленост. Но връзките сред родителите ни остават наша изходна точка и главен модел за съпоставяне, въпреки и неумишлено. 

Какво сте научили като дребни за връзките с другите? А за мъжете? За дамите? За брака? Какво очаквате от една сантиментална връзка? Какви са търсените от вас качества в колегата? 

В една идеална обстановка научаваме от нашите родители да прекосяваме от детските връзки на взаимозависимост към самостоятелност, освен физическа, само че и психическа, етап, който планува умения да действаме като независими персони, да упражняваме личната си лична власт, да познаваме силата и слабостите си, да се борим за фантазиите си, да обичаме личната си компания. 

Ако не развием тези умения, няма да сме в положение да сътворяваме връзки на интерзависимост с другите, т.е. зрели връзки, в които всеки самичък стои на краката си, без значение дали става дума за другари, сътрудници или колегата. Халил Джубран, суфистки стихотворец и влъхва, е споделил, че в една двойка сътрудниците би трябвало да бъдат като колоните на една и съща колонада. 

В зрелите връзки другият не е нашата половинка ябълка, а цяла ябълка. Не сме двете половинки на една и съща банкнота, тъй като по този начин губим стойност без другия. Ние сме две банкноти, които елементарно може да бъдат изхарчени и поотделно, по тази причина, когато сме дружно, нашата стойност е още по-голяма. Спойката не е потребността да бъдем дружно, а удоволствието да го вършим. Можем да изпитваме пристрастеност, възбуденост, възторг при мисълта, че ще забележим другия, само че не се усещаме застрашени или недъгави при неговото неявяване. 

Ако прескачаме етапа на самостоятелност, ставаме неспособни за сходна връзка. Тогава ще преминем от детската взаимозависимост към съзависимост. Непрекъснато ще имаме потребност от другия: другар, ухажор, дете, сътрудник. В опита си да запълним празнотата, която никой извън не може да запълни, ще станем досадни с желанието си получаваме внимание, компания, време, утвърждение. Или пък с цел да прогоним злия дух на страха, че ще бъдем изоставени, ще се опитваме непременно да се превърнем в незаменими. С маската на Червения кръст ще се хвърлим да оказваме помощ, поддържаме и спасяваме другите. Но естествено, ще желаеме да ги изправяме на крайници по нашия метод, като се наскърбяваме доста, в случай че препоръките ни не бъдат одобрявани. 

Обратното на всичко това е Агапе, любовта на благосклонността и на желанието, грижеща се за щастието на всички хора. Това е зряла обич, безкористна, обичаща поради самото наслаждение да обичаш, да се грижиш за някого, да допринасяш за благоденствието на другите. 

Как бихте определили вашите връзки? Какво очаквате от хората, с които сте свързани? 

~ Най-доброто, на което бяха способни 

Това не е развой, който стои над вашето семейство, родители или учители. Възможно е някои от тях да са злоупотребявали с властта си, само че по-голямата част са естествени хора със своите дефекти. И в региона на преподаването или развъждането на деца са създали толкоз неточности, колкото и в останалите области. И въпреки всичко са дали най-хубавото, на което са били способни, с познанията си и средствата, с които са разполагали. Ако ви е мъчно да го повярвате, помислете за тяхното детство, когато те са били на чиновете или преди този момент. И ще си дадете сметка, че не са могли да създадат повече: лимитираните им стратегии са определяли тяхното държание, въпреки и без те самите да го осъзнават. И в случай че не се намесим, с цел да ги променим, ще ръководят и нашето. Ако желаеме да живеем бодър живот и да имаме уравновесени връзки, е значимо да бъдем в мир с матрицата на другите, със личното си детство и рожденото семейство. Възможно е обстоятелства и хора да са имали въздействие върху вас, само че никой не може да управлява избора и страстите ви. Животът ви визира вас и единствено вие сте виновни за него. Ако още не се чувствате по този начин, в частта за средствата за смяна ще намерите някои извършения, отдадени на прошката, които може да употребявате за тази цел.

От: „ Толкова друг живот “, Лучия Джованини, изд. „ Колибри “, 2016 г. 
Картина: Pygmalion and the Image IV: The Soul Attains, 1875 - 1878, by Edward Burne-Jones; chinaoilpaintinggallery