Не се опитвайте да бъдете най-добрите приятели на децата си ♥ Ричард ТЕМПЛАР
(„ За завтраком “ (1914 г.), худ. З.Е. Серебрякова)
Правила за родители
♥ Не се опитвайте да им бъдете най-хубавите приятели
Това е неточност, която позволяват доста другояче прелестни родители. Съгласен съм, че е доста изкушаващо. В последна сметка вие обичате най-вече децата си (с изключение може би на колегата ви, който към този момент ви е и най-хубавият другар и сателит в живота). Затова е естествено да желаете да станете най-хубави другари и на децата си.
Но вашите деца не желаят вие да сте най-хубавите им другари. Може да не го осъзнават, само че на-истина не го желаят. Една моя позната гордо твърди пред мен, че е най-хубавата другарка на своите дъщери. И в действителност е по този начин. Отнася се с тях като с най-хубавите си приятелки и те й отвръщат със същото. Смята, че това е прелестно, само че на мен ми е жалост за дъщерите й. Те към този момент имат премного най-хубави другари и повече не са им нужни. Нуждаят се от майка, само че единствената кандидатка за длъжността е прекомерно заета да им бъде най-хубавата другарка.
Каква е разликата ли? Вие споделяте всичко с най-хубавия си другар като с еднакъв – всички ваши терзания, страхове, секрети мисли. Той прави същото с вас. Докато родителят е човек, от който се възхищавате – не като по-висшестоящ от вас, а като по-зрял, на който можете да разчитате, който е в положение да ви отбрани и да се погрижи за вас, въпреки вие да се надявате, че в никакъв случай няма да го молите за това. Възможно е да харесвате едни и същи неща и да ви е прелестно да прекарвате известно време дружно, само че няма да му кажете всичко, както и не бихте желали и той да споделя всичко с вас.
Вие ще споделите ли с детето си, че извънредно доста се тревожите за него? Но бихте го споделили с най-хубавия си другар. Да предположим, че сами отглеждате детето си, може и да сте разведени и да срещнете различен човек или към този момент да имате връзка. Бихте ли разказали на децата си всички детайлности, както ще ги споделите с най-хубавия си другар? Ами в случай че детето ви се замеси в някаква тягост – да речем опиати, завърже връзка с женен мъж или омъжена жена? Бихте ли му дали същия съвет, какъвто бихте дали на най-хубавия си другар? Бихте ли споделили с щерка си, че сте самотни или финансово обезпокоени?
При сходни условия единственият метод да бъдете най-хубав другар на детето си е или да го излъжете, или да го изнудите прочувствено. Ако кажете на обичаното си дете, че сте самотни, то ще се почувства длъжно да прекарва повече време с вас, а в случай че не съумява, ще изпитва възприятие на виновност. Не бихте желали да го обремените с сходен товар, даже то да е готово да го поеме непринудено. А в случай че го излъжете или прочувствено го изнудите, по какъв начин би пристигнало при вас, когато се нуждае от рамо, на което да поплаче, от няколко мъдри думи или от някого, на който може да разчита? Когато то ще се нуждае от вас, вие ще сте изгубили престижа си на родител.
Не споделям, че не може да имате доста близки взаимоотношения с вашите пораснали деца. Всъщност уповавам се сред вас да има прочувствена непосредственост, да споделяте идентични ползи и възприятие за комизъм, както и да прекарвате доста време дружно. Надявам се да се обичате повече, в сравнение с всеки от вас обича приятелите си. Но вашите взаимоотношения са разнообразни.
Децата би трябвало да се отделят от вас, когато по-раснат. Не е почтено по отношение на тях да се пробвате да ги задържите, даже като другари. И знаете ли какво? Истински положителната връзка сред родител и дете е нещо прелестно и коства повече от десетина най-хубави другари. Така че за какво да я замествате?
От: „ Правила за родители “, Ричард Темплар, изд. „ Обсидиан ”, 2008 година
Картина: „ За завтраком “ (1914 г.), худ. З.Е. Серебрякова; commons.wikimedia.org




