Едно време мигранти ли? Граничарите стреляха на месо нарушителите на браздата
За арестуван извършител граничарят е получавал домашна отпуска от 7 дни
По времето на социализма Българската държавна граница бива опасана с бодлива тел, един тип ограда. Тя стартира от черноморския ни бряг и свършва в най-северозападната точка на българската територия, река Дунав.
В тази ограда от бодлива тел е имало отвори единствено за така наречен ГКПП-та (Гранични контролно-пропускателни пунктове). За да се движиш в граничната зона на Народна република България е било нужно специфичен открит лист, получил названието документ „ пример 12 ”, издаван от Дирекция на милицията. Жителите на градчетата и селата в граничната зона пък са получавали щемпели на паспорта. Всеки избран сектор от границата се е охранявал от така наречен Граничен отряд.
На самата граница е била издълбана по този начин наречената „ гранична вадичка ”. Де факто това е линията на държавната граница. На въпросната ограда с бодлива тел са били сложени проводници. Това е кльонът – електросигнализационна система за защита на държавната граница.
При опит за нарушаване на границата прилежащата гранична застава се подвига ”на оръжие ” и се изпраща така наречен „ тревожна група ”. Тя се е състояла от няколко въоръжени граничари, командвани от офицер. В групата наложително влиза служебно куче, порода източноевропейска или немска овчарка. До кльона, по-точно от вътрешната му страна, бива разорана линия земя.
Това е по този начин наречената контролно-следова полоса (КСП). Предназначението и е да „ запечатва ” следите на възможните извършители на границата. Групата е трябвало да ревизира сектора от кльона, откъдето е получен сигнал за нарушаване на границата и вероятно да задържи нарушителите. Ако не е в положение сама да се оправи със задачата, на мястото на нарушаването на границата идват и останалите граничари от заставата.
При опит за нарушаване на границата прилежащата гранична застава се подвига ”на оръжие ” и се изпраща така наречен „ тревожна група ” Задържането и „ неутрализирането ” на нарушителите се е правило от граничарите на наборна военна работа. В доста редки случаи от офицери. Спазвала се е максимата „ Нарушителят се задържа или унищожава ”.
За арестуван извършител граничарят е получавал домашна отпуска от 7 дни. В редки случаи са произвеждали редника в звание ефрейтор. Освен в случай че не ставало въпрос за „ значими извършители ”. Не всички така наречен „ бегълци ” от Германска демократична република (Германската демократична република) са били „ значими “. По различен метод са стояли нещата, в случай че граничарят простреля извършител „ при опит за нелегално прекосяване на границата ”. Редниците автоматизирано са ставали ефрейтори.
Награждавали са ги с домашна отпуска до 27 дни. Говорело се е, че първите седем дни граничарят, „ обезвредил ” за първи път извършител на държавната граница, е бил проучен в Неврологичното поделение на Министерство на вътрешните работи болница – по тази причина по какъв начин му се е отразило убийството на душeвността. За героичната постъпка на тези граничари се е пишело във вестниците „ Граничар ”, „ Народен пазач ” – печатният орган на Министерство на вътрешните работи по това време.
По-рядко се е пишело в периодическия щемпел. В доста редки случаи са се правели телевизионни изявленията с граничарите – герои. По това време защитата на границата е издигната в фетиш. Граничар, „ обезвредил ” извършител при „ отбрана с риск на живота си на Държавната граница ”, е получавал и орден „ За заслуги по защита на границата ”.
Граничари, „ обезвредили ” повече от 10 извършители, е можело да бъдат нараснали в звание сержант и даже да получат високото бойно отличие медал „ Червено знаме ”. Тленните остатъци на нарушителите на границата са били откарвани в граничния отряд за идентификация. Телата на убитите се фотографират. В заставите е имало фотоапарат за тази цел. Снимките са се предавали в граничния отряд на Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) отдела (военно контраразузнаване). Умишлено не е била водена статистка кой граничар на коя дата е „ обезвредил ” извършител на границата.
Граничар, „ обезвредил ” извършител при „ отбрана с риск на живота си на Държавната граница ”, е получавал и орден „ За заслуги по защита на границата ” За безнаказано нарушаване на границата глобите са били жестоки. Наказанията са започвали от командира на заставата. Според случая той се е понижавал в звание. Може ло е и да се разжалва. Разбира се, най-потърпевш е граничарят, позволил нарушаването. Ако е имал нашивки, му са се късали демонстративно пред строя на плаца в граничния отряд. В някои случаи граничарят е можело да отнесе и присъда.
Едни от най-големите легенди и митове за границата е за големия брой „ мирни бегълци ”, убити от българските граничари. Нещата обаче стоят малко иначе.
От 1947 година (тогава са основани българските Гранични войски) до 1990 година на българските граници са убити по-малко от 1000 извършители. Една част от тях са “неутрализирани ” от тогавашните Вътрешни войски, настоящи в граничната зона.
По-голямата част от тях – през интервала 1947 година – 1966 година Тук влизат и членовете на по този начин наречените „ горянски групи ” (групи, водещи подривна активност и саботажи против властта по това време). Освен тях в България са изпращани готови диверсионни групи, спускани с парашути в граничната зона или прехвърляни по суша от Гърция и Турция. Не е дребен броят и на българските граничари, убити в битка с въоръжени извършители.
По времето на социализма Българската държавна граница бива опасана с бодлива тел, един тип ограда. Тя стартира от черноморския ни бряг и свършва в най-северозападната точка на българската територия, река Дунав.
В тази ограда от бодлива тел е имало отвори единствено за така наречен ГКПП-та (Гранични контролно-пропускателни пунктове). За да се движиш в граничната зона на Народна република България е било нужно специфичен открит лист, получил названието документ „ пример 12 ”, издаван от Дирекция на милицията. Жителите на градчетата и селата в граничната зона пък са получавали щемпели на паспорта. Всеки избран сектор от границата се е охранявал от така наречен Граничен отряд.
На самата граница е била издълбана по този начин наречената „ гранична вадичка ”. Де факто това е линията на държавната граница. На въпросната ограда с бодлива тел са били сложени проводници. Това е кльонът – електросигнализационна система за защита на държавната граница.
При опит за нарушаване на границата прилежащата гранична застава се подвига ”на оръжие ” и се изпраща така наречен „ тревожна група ”. Тя се е състояла от няколко въоръжени граничари, командвани от офицер. В групата наложително влиза служебно куче, порода източноевропейска или немска овчарка. До кльона, по-точно от вътрешната му страна, бива разорана линия земя.
Това е по този начин наречената контролно-следова полоса (КСП). Предназначението и е да „ запечатва ” следите на възможните извършители на границата. Групата е трябвало да ревизира сектора от кльона, откъдето е получен сигнал за нарушаване на границата и вероятно да задържи нарушителите. Ако не е в положение сама да се оправи със задачата, на мястото на нарушаването на границата идват и останалите граничари от заставата.
При опит за нарушаване на границата прилежащата гранична застава се подвига ”на оръжие ” и се изпраща така наречен „ тревожна група ” Задържането и „ неутрализирането ” на нарушителите се е правило от граничарите на наборна военна работа. В доста редки случаи от офицери. Спазвала се е максимата „ Нарушителят се задържа или унищожава ”.
За арестуван извършител граничарят е получавал домашна отпуска от 7 дни. В редки случаи са произвеждали редника в звание ефрейтор. Освен в случай че не ставало въпрос за „ значими извършители ”. Не всички така наречен „ бегълци ” от Германска демократична република (Германската демократична република) са били „ значими “. По различен метод са стояли нещата, в случай че граничарят простреля извършител „ при опит за нелегално прекосяване на границата ”. Редниците автоматизирано са ставали ефрейтори.
Награждавали са ги с домашна отпуска до 27 дни. Говорело се е, че първите седем дни граничарят, „ обезвредил ” за първи път извършител на държавната граница, е бил проучен в Неврологичното поделение на Министерство на вътрешните работи болница – по тази причина по какъв начин му се е отразило убийството на душeвността. За героичната постъпка на тези граничари се е пишело във вестниците „ Граничар ”, „ Народен пазач ” – печатният орган на Министерство на вътрешните работи по това време.
По-рядко се е пишело в периодическия щемпел. В доста редки случаи са се правели телевизионни изявленията с граничарите – герои. По това време защитата на границата е издигната в фетиш. Граничар, „ обезвредил ” извършител при „ отбрана с риск на живота си на Държавната граница ”, е получавал и орден „ За заслуги по защита на границата ”.
Граничари, „ обезвредили ” повече от 10 извършители, е можело да бъдат нараснали в звание сержант и даже да получат високото бойно отличие медал „ Червено знаме ”. Тленните остатъци на нарушителите на границата са били откарвани в граничния отряд за идентификация. Телата на убитите се фотографират. В заставите е имало фотоапарат за тази цел. Снимките са се предавали в граничния отряд на Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) отдела (военно контраразузнаване). Умишлено не е била водена статистка кой граничар на коя дата е „ обезвредил ” извършител на границата.
Граничар, „ обезвредил ” извършител при „ отбрана с риск на живота си на Държавната граница ”, е получавал и орден „ За заслуги по защита на границата ” За безнаказано нарушаване на границата глобите са били жестоки. Наказанията са започвали от командира на заставата. Според случая той се е понижавал в звание. Може ло е и да се разжалва. Разбира се, най-потърпевш е граничарят, позволил нарушаването. Ако е имал нашивки, му са се късали демонстративно пред строя на плаца в граничния отряд. В някои случаи граничарят е можело да отнесе и присъда.
Едни от най-големите легенди и митове за границата е за големия брой „ мирни бегълци ”, убити от българските граничари. Нещата обаче стоят малко иначе.
От 1947 година (тогава са основани българските Гранични войски) до 1990 година на българските граници са убити по-малко от 1000 извършители. Една част от тях са “неутрализирани ” от тогавашните Вътрешни войски, настоящи в граничната зона.
По-голямата част от тях – през интервала 1947 година – 1966 година Тук влизат и членовете на по този начин наречените „ горянски групи ” (групи, водещи подривна активност и саботажи против властта по това време). Освен тях в България са изпращани готови диверсионни групи, спускани с парашути в граничната зона или прехвърляни по суша от Гърция и Турция. Не е дребен броят и на българските граничари, убити в битка с въоръжени извършители.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ