ГЕРБ опипва почвата за четвърти мандат на Борисов
За всеки политик е мъчно да се раздели с властта, един път щом я докопа. Особено, в случай че е прекарал дълги години на върха, какъвто е казусът с Бойко Борисов. Затова не е изненада, че министър председателят не помни за изказванията, които понякога даваше през последните две години – че повече няма да заема обществени длъжности откакто актуалният му мандат завърши.
„ Имаме още мощ, капацитет, съпротивителна мощ на партията. Имаме грамотни хора, доста амбициозни. Аз по тази причина споделих – изкарвам си мандата, връщам се в партията, ще дам път на доста младежи. ” Така през май 2019 година, откакто партията му месеци наред се давеше в абсурда „ Апартаментгейт ”, който засегна хора от близкото му обграждане. Това не беше инцидентно изпусната имитация – малко по-късно министър председателят, че възнамерява да се захване съществено с партийните каузи и да приготви „ същинско ядро от интелигентни, знаещи хора “.
Подмятанията му се възприеха напълно съществено от свитата му. Вежди Рашидов – някогашен културен министър и сегашен народен представител, напряко позволи, че Борисов може да стане почетен ръководител на ГЕРБ – по умря на Ахмед Доган, който е подобен за Движение за права и свободи от 2013 година насам. „ Чувам го в последно време хвърля едни хубави фрази – път на младостта. Явно той е рационален човек, ще откри границата, с цел да може като Доган в един миг да има въздействието, само че да може по един грациозен метод да приготвя фрагменти ”, пред медиите. И ласкаво говореше за партийния си необут: „ Аз мисля, че е задоволително интелигентен и схваща, че има промяна на поколенията ".
Някаква мисъл в тази посока наподобява фактически се въртеше в главата на Борисов, най-малко за известно време. Това се потвърждава от сбирката, която той провежда в средата на 2020 година с група младежи от консервативното съдружие „ Институт за дясна политика ”. вождът на ГЕРБ вметна, че има намерение да „ проветрява ” кандидат-депутатските листи на партията си за парламентарните избори през 2021 година „ Искаме за идващите парламентарни избори да имаме повече нови хора, нови лица, които да мислят с главите си. Дето се вика, преди 10-15 години нямаше огромно значение листата по какъв начин ще бъде направена. Сега има доста огромно значение ”, разсъждаваше Борисов. Младите му слушатели жадно гълтаха думите му и го уверяваха, че няма по-естествено място за тях от ГЕРБ, защото „ това е дясната партия на България, няма какво да си кривим душата ”.
Партийните листи се подредиха и напълно ясно се видя
какъв брой доста фалш се крие зад лозунга за „ промяна на поколенията ”
Няколко видни партийни фигури отпаднаха в действителност, само че като цяло познатото премиерско обграждане резервира местата си на огромната софра. Даже хора, които повече не чакахме да забележим в политиката,. По-същественото е друго – че Борисов наподобява не счита, че той самият е за промяна. И това се потвърждава освен от мълчанието, с което посреща въпроса за възможното си отдръпване от държавните каузи. Но и от пропагандата на ГЕРБ, която напоследък натъртва на опцията партийният необут да резервира ролята на министър председател и в бъдеще.
Наскоро да вземем за пример в Инстаграм профила на партията се появи фотография на Бойко Борисов, съпроводена с недвусмисленото обръщение, че парламентарните избори на 4 април ще приключат с 4-та изборна победа за ГЕРБ, последвана от кабинет „ Борисов 4 ”. Друг образец, още веднъж в същия профил – фотография от момента, в който водачът на ГЕРБ целува ръка на патриарха, откакто се е заклел като министър-председател през 2017 година, и в добавка текстът: „ 4 април 2021 година – приказката продължава ”. Отново там Георги Харизанов – прочут покровител на държавното управление и шеф на ТВ „ Европа ”, пророкува: „ Понеделниците след всички избори се характеризират с опашка от хора с букетчета под балкона на Борисов. Не сме надалеч от това на 5 април сутринта. ”
Всичко това, несъмнено, е надалеч от пълномащабна, разгърната пропагандна акция. За такава към момента е рано, до изборите има време. Но податките, които се пускат в обществените мрежи, издават какви са настроенията на герберския водач. Той самият не оставя никакви подозрения, че се счита за незаместим – освен отпред на партията, само че и на страната. Всяко значително мероприятие в страната, което може да има пропагандна стойност, се експлоатира персонално от него. Всичко в България, огромно и малко, се свързва с името му – от разпределянето на милиардите, събрани от данъкоплатците, до спасяването на оловно-цинковото находище „ Говедарника ” в Лъки. Джипа, с който непрекъснато щъка из страната, няма потребност да загатваме – който и да вози в него, постоянно той остава на кормилото, неговият глас се чува и него камерата следи.
Тук идва въпросът за готовността му да се кандидатира за президент.
На това надали самият Борисов може да отговори сега. Крайно несигурната политическа обстановка след митингите от предходната година, които съществено нараниха доверието към ГЕРБ, въобще не разрешава да се вършат прогнози за резултатите от парламентарните избори. А точно гласовете, които ще получи партията тогава, ще дефинират каква е актуалната й тежест в българската политика и, надлежно, тежестта на самия Бойко Борисов. В визиите на гласоподавателите той и основаната от него групировка са едно и също. Ако ГЕРБ се окаже слаб, значи и Борисов е слаб.
По тази причина той ще отсрочва решението дали да се съревновава за четвърти мандат като министър председател или за мястото на Румен Радев на „ Дондуков ” 2, до момента в който не стане ясно какъв брой гласа събира партията му. На никого обаче измежду хората му не минава и през разум да подложи под подозрение това, че идващият кабинет на ГЕРБ може да бъде управляван от различен с изключение на от боса. „ Лидерът на политическата мощ, която е спечелила изборите, е редно да бъде министър-председател ”, отсече вицепремиерът Томислав Дончев, когато го подпитваха дали би оглавил идващия кабинет.
Едно е ясно – надали можем да чакаме в скоро време лидерът на ГЕРБ да заприказва за личното си политическо бъдеще. В сегашната нестабилна обстановка каквото и да каже, евентуално ще бъде неточност. Затова от негова позиция е най-добре да си мълчи. Това не пречи на партията му да опипва почвата дали обществеността ще схване концепцията за кабинет „ Борисов 4 ”. И без това изпълнителната власт е надалеч по-апетитна хапка за всеки политик, в сравнение с немощната позиция на „ Дондуков ” 2.
„ Имаме още мощ, капацитет, съпротивителна мощ на партията. Имаме грамотни хора, доста амбициозни. Аз по тази причина споделих – изкарвам си мандата, връщам се в партията, ще дам път на доста младежи. ” Така през май 2019 година, откакто партията му месеци наред се давеше в абсурда „ Апартаментгейт ”, който засегна хора от близкото му обграждане. Това не беше инцидентно изпусната имитация – малко по-късно министър председателят, че възнамерява да се захване съществено с партийните каузи и да приготви „ същинско ядро от интелигентни, знаещи хора “.
Подмятанията му се възприеха напълно съществено от свитата му. Вежди Рашидов – някогашен културен министър и сегашен народен представител, напряко позволи, че Борисов може да стане почетен ръководител на ГЕРБ – по умря на Ахмед Доган, който е подобен за Движение за права и свободи от 2013 година насам. „ Чувам го в последно време хвърля едни хубави фрази – път на младостта. Явно той е рационален човек, ще откри границата, с цел да може като Доган в един миг да има въздействието, само че да може по един грациозен метод да приготвя фрагменти ”, пред медиите. И ласкаво говореше за партийния си необут: „ Аз мисля, че е задоволително интелигентен и схваща, че има промяна на поколенията ".
Някаква мисъл в тази посока наподобява фактически се въртеше в главата на Борисов, най-малко за известно време. Това се потвърждава от сбирката, която той провежда в средата на 2020 година с група младежи от консервативното съдружие „ Институт за дясна политика ”. вождът на ГЕРБ вметна, че има намерение да „ проветрява ” кандидат-депутатските листи на партията си за парламентарните избори през 2021 година „ Искаме за идващите парламентарни избори да имаме повече нови хора, нови лица, които да мислят с главите си. Дето се вика, преди 10-15 години нямаше огромно значение листата по какъв начин ще бъде направена. Сега има доста огромно значение ”, разсъждаваше Борисов. Младите му слушатели жадно гълтаха думите му и го уверяваха, че няма по-естествено място за тях от ГЕРБ, защото „ това е дясната партия на България, няма какво да си кривим душата ”.
Партийните листи се подредиха и напълно ясно се видя
какъв брой доста фалш се крие зад лозунга за „ промяна на поколенията ”
Няколко видни партийни фигури отпаднаха в действителност, само че като цяло познатото премиерско обграждане резервира местата си на огромната софра. Даже хора, които повече не чакахме да забележим в политиката,. По-същественото е друго – че Борисов наподобява не счита, че той самият е за промяна. И това се потвърждава освен от мълчанието, с което посреща въпроса за възможното си отдръпване от държавните каузи. Но и от пропагандата на ГЕРБ, която напоследък натъртва на опцията партийният необут да резервира ролята на министър председател и в бъдеще.
Наскоро да вземем за пример в Инстаграм профила на партията се появи фотография на Бойко Борисов, съпроводена с недвусмисленото обръщение, че парламентарните избори на 4 април ще приключат с 4-та изборна победа за ГЕРБ, последвана от кабинет „ Борисов 4 ”. Друг образец, още веднъж в същия профил – фотография от момента, в който водачът на ГЕРБ целува ръка на патриарха, откакто се е заклел като министър-председател през 2017 година, и в добавка текстът: „ 4 април 2021 година – приказката продължава ”. Отново там Георги Харизанов – прочут покровител на държавното управление и шеф на ТВ „ Европа ”, пророкува: „ Понеделниците след всички избори се характеризират с опашка от хора с букетчета под балкона на Борисов. Не сме надалеч от това на 5 април сутринта. ”
Всичко това, несъмнено, е надалеч от пълномащабна, разгърната пропагандна акция. За такава към момента е рано, до изборите има време. Но податките, които се пускат в обществените мрежи, издават какви са настроенията на герберския водач. Той самият не оставя никакви подозрения, че се счита за незаместим – освен отпред на партията, само че и на страната. Всяко значително мероприятие в страната, което може да има пропагандна стойност, се експлоатира персонално от него. Всичко в България, огромно и малко, се свързва с името му – от разпределянето на милиардите, събрани от данъкоплатците, до спасяването на оловно-цинковото находище „ Говедарника ” в Лъки. Джипа, с който непрекъснато щъка из страната, няма потребност да загатваме – който и да вози в него, постоянно той остава на кормилото, неговият глас се чува и него камерата следи.
Тук идва въпросът за готовността му да се кандидатира за президент.
На това надали самият Борисов може да отговори сега. Крайно несигурната политическа обстановка след митингите от предходната година, които съществено нараниха доверието към ГЕРБ, въобще не разрешава да се вършат прогнози за резултатите от парламентарните избори. А точно гласовете, които ще получи партията тогава, ще дефинират каква е актуалната й тежест в българската политика и, надлежно, тежестта на самия Бойко Борисов. В визиите на гласоподавателите той и основаната от него групировка са едно и също. Ако ГЕРБ се окаже слаб, значи и Борисов е слаб.
По тази причина той ще отсрочва решението дали да се съревновава за четвърти мандат като министър председател или за мястото на Румен Радев на „ Дондуков ” 2, до момента в който не стане ясно какъв брой гласа събира партията му. На никого обаче измежду хората му не минава и през разум да подложи под подозрение това, че идващият кабинет на ГЕРБ може да бъде управляван от различен с изключение на от боса. „ Лидерът на политическата мощ, която е спечелила изборите, е редно да бъде министър-председател ”, отсече вицепремиерът Томислав Дончев, когато го подпитваха дали би оглавил идващия кабинет.
Едно е ясно – надали можем да чакаме в скоро време лидерът на ГЕРБ да заприказва за личното си политическо бъдеще. В сегашната нестабилна обстановка каквото и да каже, евентуално ще бъде неточност. Затова от негова позиция е най-добре да си мълчи. Това не пречи на партията му да опипва почвата дали обществеността ще схване концепцията за кабинет „ Борисов 4 ”. И без това изпълнителната власт е надалеч по-апетитна хапка за всеки политик, в сравнение с немощната позиция на „ Дондуков ” 2.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ