2 февруари 1943 г.: Сталинград - битката, която реши Втората световна война
За Вермахта борбата при Сталинград не е най-важната във военно отношение, нито пък загубите в нея са най-тежките. Но защото психическото ѝ значение е голямо, тя става решаваща за изхода на Втората международна война.
Всъщност Сталинград е трябвало да бъде единствено етапна цел за Вермахта - като насочна точка за завладяване на нефтените полета на Кавказ. Заради името на града обаче борбата за него, почнала през лятото на 1942 година, придобива висшо политическо значение - както за Адолф Хитлер, по този начин и за Йосиф Сталин.
Германската атака на шеста войска под командването на военачалник Фридрих Паулус е била рискована още през цялото време - поради прекомерно дългите снабдителни пътища. Тя стартира в средата на август 1942, близо година след немското нахлуване над Съветския съюз. Навремето Хитлер декларира: "Руснаците са на края на силите си ". Това обаче се оказва голяма илюзия. Вермахтът фактически съумява да завладее по-голямата част от града доникъде на ноември - и то макар голямата опозиция. Същевременно обаче Червената войска стартира контраатака от два фронта и обкръжава германците. Още в края на ноември 1942 цялата шеста войска на Вермахта и елементи от подкрепящата я четвърта танкова дивизия - близо 300 000 души - са обградени. По заповед на Хитлер обаче те би трябвало непременно да удържат позициите си. Подобна заповед дава и Сталин още през юли: "Нито крачка обратно ".
Настъплението на руснаците
Тъй като нито една от страните не отстъпва от позициите си, на бойното поле поражда нещо като "котел ". Положението в него бързо се утежнява. Снабдяването на бойците от Вермахта се реализира чрез огромен въздушен мост. Само че то не съумява да задоволи потребностите им. С напредването на Червената войска снабдяването става още по-трудно. В зимните месеци температурите падат до минус 30 градуса. И по този начин множеството от заклещените в "котела " немски бойци умират не в борба, а от апетит и мраз.
Въпреки това военачалник Паулус към момента прецизно съблюдава заповедта на Хитлер да се бият "до последно " и на 8 януари 1943 отхвърля руското предложение за капитулация. На 29 януари, когато ситуацията към този момент е изцяло безнадеждно, Паулус изпраща до Хитлер по телеграф следното известие: "Шеста войска поздравява своя фюрер по случай годишнината от идването Ви на власт. Над Сталинград още се развява знамето с пречупения кръст. Нека за сегашните и бъдещите генерации нашата борба бъде образец за това в никакъв случай да не капитулираме - даже и в най-безнадеждното състояние. Тогава Германия ще победи. Хайл, майн фюрер! "
Само че верността на военачалник Паулус към Хитлер не е безгранична. На 31 януари, когато Червената войска нахлува в неговата основна квартира, ситуирана в мазето на едно кафене, главнокомандващият е покорен. Той не разрешава на офицерите си да се самоубият - те би трябвало да споделят ориста на редовите бойци. Германските войски капитулират. Междувременно "котелът " е разграничен на южен и северен. В края на януари немските бойци в южния "котел " се предават. На 2 февруари се предават и бойците от северната част. Те са задържани от съветските въоръжени сили.
Стотици хиляди жертви
В борбата при Сталинград умират половин милион руснаци, сред които и доста цивилни жители. Причината: Сталин дълго време не позволява цивилното население да бъде евакуирано. А и Червената войска не щади своите сънародници. Близо 40 000 от тях са убити при бомбардировките още през първите дни. Близо 75 хиляди руснаци остават в града до края на борбата. Много от тях обаче умират от апетит и мраз. Предполага се, че от немска страна умират сред 150 000 и 250 000 души. А от стоте хиляди немски военнопленници оцеляват едвам 6000. През 1956 те се завръщат в Германия. Сред тях е и Паулус.
За Вермахта борбата при Сталинград не е най-важната във военно отношение, нито пък загубите му в нея са най-тежките. Но "психологическото ѝ значение е голямо и заради това тази борба е решаваща за изхода на войната ", изяснява историкът Йохен Хелбек от университета Рютгерс в Ню Джърси. Включително и заради това, че "от самото начало двете страни оповестяват, че тази борба ще бъде решаваща ". Хелбек, който събира спомените на немски и съветски ветерани от Сталинград в специфичен онлайн план под името "Facing Stalingrad ", споделя, че след борбата Червената войска е желала да покаже на целия свят, "че е победила най-хубавата войска в света ".
Сталинград, чието име е променено през 1960 година на Волгоград, и до през днешния ден е цялостен със свидетелства за борбата. Музеят "Сталинград " е един от най-посещаваните в Русия. И новата английска комедия "Смъртта на Сталин " удостоверява, че следите на борбата са осазаеми и до ден-днешен. Диктаторът Сталин е отговорен за гибелта на милиони руски жители. Но неговото име се свързва и с успеха над хитлеристка Германия. Руският министър на културата Владимир Медински забрани кино лентата със следния мотив: "Много хора... ще възприемат този филм като обидна насмешка със руското минало ". Крайно несвоевременно било този филм да се демонстрира на екран тъкмо в навечерието на годишнината от Сталинградската борба.
Постигнато ли е помиряване 75 години по-късно?
В боевете умират общо над 700 000 души - бойци и цивилни жители. И през днешния ден при строителни работи в града нерядко биват откривани единични трупове и всеобщи гробове. Сред тях има, несъмнено, и трупове на починали немски бойци. Благодарение на съдействието сред Германския съюз за грижа над военните гробове и съветските управляващи тленните остатъци на починалите се погребват в формалните военни гробища - като гробището Росошка край Волгорад. В него гробовете на бойци от немския Вермахт и на червеногвардейци са отделени от една пътека, само че въпреки всичко гробището е общо.
През 1984 немският канцлер Хелмут Кол и френският президент Франсоа Митеран си подадоха ръце на тогавашното полесражение край Вердюн и показаха на своите нации пътя на помиряването. Русия и Германия обаче са към момента надалеч от сходен жест. "И двете страни още нямат подготвеност за това ", счита историкът Йохен Хелбек. Много руснаци към момента хранят предразсъдъци към германците. Но и в Германия "все още липсват готовността и чувството, които са налице по отношение на французите, британците или американците ", счита историкът. Той обаче се надява да доживее деня, в който немски общественик и съветски президент ще могат да си подадат ръце над сталинградските гробове
.
Всъщност Сталинград е трябвало да бъде единствено етапна цел за Вермахта - като насочна точка за завладяване на нефтените полета на Кавказ. Заради името на града обаче борбата за него, почнала през лятото на 1942 година, придобива висшо политическо значение - както за Адолф Хитлер, по този начин и за Йосиф Сталин.
Германската атака на шеста войска под командването на военачалник Фридрих Паулус е била рискована още през цялото време - поради прекомерно дългите снабдителни пътища. Тя стартира в средата на август 1942, близо година след немското нахлуване над Съветския съюз. Навремето Хитлер декларира: "Руснаците са на края на силите си ". Това обаче се оказва голяма илюзия. Вермахтът фактически съумява да завладее по-голямата част от града доникъде на ноември - и то макар голямата опозиция. Същевременно обаче Червената войска стартира контраатака от два фронта и обкръжава германците. Още в края на ноември 1942 цялата шеста войска на Вермахта и елементи от подкрепящата я четвърта танкова дивизия - близо 300 000 души - са обградени. По заповед на Хитлер обаче те би трябвало непременно да удържат позициите си. Подобна заповед дава и Сталин още през юли: "Нито крачка обратно ".
Настъплението на руснаците
Тъй като нито една от страните не отстъпва от позициите си, на бойното поле поражда нещо като "котел ". Положението в него бързо се утежнява. Снабдяването на бойците от Вермахта се реализира чрез огромен въздушен мост. Само че то не съумява да задоволи потребностите им. С напредването на Червената войска снабдяването става още по-трудно. В зимните месеци температурите падат до минус 30 градуса. И по този начин множеството от заклещените в "котела " немски бойци умират не в борба, а от апетит и мраз.
Въпреки това военачалник Паулус към момента прецизно съблюдава заповедта на Хитлер да се бият "до последно " и на 8 януари 1943 отхвърля руското предложение за капитулация. На 29 януари, когато ситуацията към този момент е изцяло безнадеждно, Паулус изпраща до Хитлер по телеграф следното известие: "Шеста войска поздравява своя фюрер по случай годишнината от идването Ви на власт. Над Сталинград още се развява знамето с пречупения кръст. Нека за сегашните и бъдещите генерации нашата борба бъде образец за това в никакъв случай да не капитулираме - даже и в най-безнадеждното състояние. Тогава Германия ще победи. Хайл, майн фюрер! "
Само че верността на военачалник Паулус към Хитлер не е безгранична. На 31 януари, когато Червената войска нахлува в неговата основна квартира, ситуирана в мазето на едно кафене, главнокомандващият е покорен. Той не разрешава на офицерите си да се самоубият - те би трябвало да споделят ориста на редовите бойци. Германските войски капитулират. Междувременно "котелът " е разграничен на южен и северен. В края на януари немските бойци в южния "котел " се предават. На 2 февруари се предават и бойците от северната част. Те са задържани от съветските въоръжени сили.
Стотици хиляди жертви
В борбата при Сталинград умират половин милион руснаци, сред които и доста цивилни жители. Причината: Сталин дълго време не позволява цивилното население да бъде евакуирано. А и Червената войска не щади своите сънародници. Близо 40 000 от тях са убити при бомбардировките още през първите дни. Близо 75 хиляди руснаци остават в града до края на борбата. Много от тях обаче умират от апетит и мраз. Предполага се, че от немска страна умират сред 150 000 и 250 000 души. А от стоте хиляди немски военнопленници оцеляват едвам 6000. През 1956 те се завръщат в Германия. Сред тях е и Паулус.
За Вермахта борбата при Сталинград не е най-важната във военно отношение, нито пък загубите му в нея са най-тежките. Но "психологическото ѝ значение е голямо и заради това тази борба е решаваща за изхода на войната ", изяснява историкът Йохен Хелбек от университета Рютгерс в Ню Джърси. Включително и заради това, че "от самото начало двете страни оповестяват, че тази борба ще бъде решаваща ". Хелбек, който събира спомените на немски и съветски ветерани от Сталинград в специфичен онлайн план под името "Facing Stalingrad ", споделя, че след борбата Червената войска е желала да покаже на целия свят, "че е победила най-хубавата войска в света ".
Сталинград, чието име е променено през 1960 година на Волгоград, и до през днешния ден е цялостен със свидетелства за борбата. Музеят "Сталинград " е един от най-посещаваните в Русия. И новата английска комедия "Смъртта на Сталин " удостоверява, че следите на борбата са осазаеми и до ден-днешен. Диктаторът Сталин е отговорен за гибелта на милиони руски жители. Но неговото име се свързва и с успеха над хитлеристка Германия. Руският министър на културата Владимир Медински забрани кино лентата със следния мотив: "Много хора... ще възприемат този филм като обидна насмешка със руското минало ". Крайно несвоевременно било този филм да се демонстрира на екран тъкмо в навечерието на годишнината от Сталинградската борба.
Постигнато ли е помиряване 75 години по-късно?
В боевете умират общо над 700 000 души - бойци и цивилни жители. И през днешния ден при строителни работи в града нерядко биват откривани единични трупове и всеобщи гробове. Сред тях има, несъмнено, и трупове на починали немски бойци. Благодарение на съдействието сред Германския съюз за грижа над военните гробове и съветските управляващи тленните остатъци на починалите се погребват в формалните военни гробища - като гробището Росошка край Волгорад. В него гробовете на бойци от немския Вермахт и на червеногвардейци са отделени от една пътека, само че въпреки всичко гробището е общо.
През 1984 немският канцлер Хелмут Кол и френският президент Франсоа Митеран си подадоха ръце на тогавашното полесражение край Вердюн и показаха на своите нации пътя на помиряването. Русия и Германия обаче са към момента надалеч от сходен жест. "И двете страни още нямат подготвеност за това ", счита историкът Йохен Хелбек. Много руснаци към момента хранят предразсъдъци към германците. Но и в Германия "все още липсват готовността и чувството, които са налице по отношение на французите, британците или американците ", счита историкът. Той обаче се надява да доживее деня, в който немски общественик и съветски президент ще могат да си подадат ръце над сталинградските гробове
.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ