За Великден съм си у дома, при мама. Нямам баби,

За Великден съм си вкъщи, при мама. Нямам баби, другояче несъмнено щяхме да сме при тях, както в детството. Знам че и вие, девойки, чакате с неспокойствие козунаците на следващия ден и великденския обяд с доста близки хора и като мен ще се вършиме, че помагате с нещо.

Майка ми е купила агнешко, ходила е особено да вземе домашни яйчица за козунаците, с цел да са жълти и вкусни и въобще е отделила на подготовката на празника доста време и сили. Утре тя ще стане още по мрачно, с цел да меси и въпреки че ще ми обещае да ме разсъни да оказвам помощ, за поредна година ще й стане жалост и ще ме остави да си поспя…

Вчера, до момента в който помагах с дребни неща из кухнята и обсъждахме фамилните вести, се пробвах да не поглеждам към суровото агнешко и сатъра за месо и си дадох сметка, че несъмнено в никакъв случай няма да имаме подобен Великден без мама. За моя наследник, а и за мен, този празник ще си остане обвързван вечно с ароматите от нейната кухня, с усета на сготвеното от нея и аз евентуално в никакъв случай няма да се науча да влагам толкоз време и предпочитание в подготовката на този празник. Замислих се, че и други неща от детството ми са си отишли окончателно с бабите ми и сякаш по този начин и не съм си давала сметка, че в никакъв случай няма да ги преживея още веднъж.

Вярно е, че аз си имам мои способи да отбележа празника, декорирам цялата къща с цветя и клони с нарисувани яйца, които върша сама, боядисването на яйцата е от години единствено мое обвързване и му отстранявам един през целия ден, непроменяемо с впечатляващи резултати, само че за първи път знам, че този Великден е неповторим и несравним. Ще изживея всяка минута от него с отворено сърце и ще си го запомня както помня пътуванията си, тъй като това също е едно неповторимо пътешестване – в страната на вкусното и цветно Великденско благополучие. Пожелавам го и на вас, девойки!