За възпитанието на децата през трудната преходна възраст, цената на

...
За възпитанието на децата през трудната преходна възраст, цената на
Коментари Харесай

Не оставяйте на самотек живота на децата си ~ Мирзакарим НОРБЕКОВ

За възпитанието на децата през сложната преходна възраст, цената на нищоправенето и труда, споделено от „ Опитът на един простак 3 ” (Изд. Жануа’98)

Момчетата би трябвало да работят, те би трябвало да знаят цената на труда! 

Привърженик съм това, мъжът от детството да стартира да се занимава освен с физически труд, само че и с мисловен, другояче ще стане магаре. Момчето би трябвало да привиква да работи и с главата, и с ръцете. 

Свиквайте децата си на труд. Те би трябвало да знаят цената на богатствата, които употребяват в живота. 

Ако не полагате старания, детето ви в най-хубавия случай ще се трансформира във ваше копие. Но за жалост при предаването й, част от информацията е губи, по тази причина най-вероятно той ще бъде влошено копие.

Колкото по-рано децата стартират да работят и с ръцете, и с главата си, толкоз по-самостоятелни и сполучливи ще пораснат. Ако желаете децата ви да са щастливи, дайте им опция да се трудят от дребни!

~ Зоната на преходната възраст – 14 – 18 години 

Зоната на преходната възраст… това е тъга за родителите. В преходната възраст желанията на детето се дефинират от неговата хормонална сила. Тя ръководи ползите и желанията му. Интелектът на подрастващия напълно оправдава позициите му и му пробутва безапелационни причини за това, че той е изцяло прав. 

Детето получава това, което е поискало, само че това е единствено моментно наслаждение. А родителите получават моментно избавяне от казуса, основан от този фен на удоволствията. 

Направили са го, изхождайки от личния си мързел и отвращение да напрягат волята си, нежеланието си да работят, с цел да преведат детето си през тази хормонална бездна на страната на силата, мъдростта и поддържането на традициите на рода. 

Родителите са оставили нещата на самотек и какво е станало? Ненагледното им чадо има темперамент на клошар.

~ А в този момент другият път – трънливият път на силата, който изисква самообладание

Всички родители имат лични желания и фантазии. Когато към тях се прибавят проблемите, фантазиите и страданията на детето, мощните родители поемат спомагателен товар, разделят с децата си техните компликации и с обич, самообладание, като се опрат на опита на предходните генерации, защищават детето от  мнимата автономия и независимост. 

Те пазят детето от неточности, от недомислени действия, изясняват, като знаят авансово, че тъкмо в този миг няма да получи стопроцентов отзив при детето. Но знаят и че все пак, всяко пояснение ще остави нужната диря в душата му. 

Значи пред всеки има два пътя – на силата и на слабостта. 

Свободата на нищоправенето, свободата да избереш празното превозване на времето, на празното живеене не е свободата, това е крах! Човек се трансформира в паразит, а паразитът има свойството да пораства и да се уголемява. 

Не оставяйте на самотек живота на децата си. Особено, когато са в интервала на половото съзряване. Опитайте се да ги предпазите от самите тях. От хормоните им, от желанията им. През тази рискова възраст децата както в никакъв случай имат потребност от твърдата ръка и мъдрия съвет на родителите. 

Избрано от: „ Опитът на един простак 3 ”, Мирзакарим Норбеков, изд. Жануа’98
Снимка:

Източник: webstage.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР