Диванен синдром при деца: аларма за депресия и ниска самооценка
За изтощения възрастен да полежи на дивана е къса отмора. Но за детето то може да стане непрекъснато и да се трансформира в проблем
Обикновено се случва не на дребните, а в началните класове. Това може да е знак за меланхолия , обвързвана с намалена самокритика и неявяване на мотивация.
В книгата си „ Вашите пораснали деца. Ръководство за родители “ педагогът Джил Хайнс и доктор Алисън Бейвърсгок разказват разнообразни случаи на диванния синдром и поучават по какъв начин да се справите с казуса.
Онова, което те назовават диванен синдром, е циничен кръг от досада, ниска мотивация и мързел децата да се заемат с нещо свястно в свободното си време.
В множеството случаи не става дума за гледане в една точка, което в действителност е доста обезпокоителен знак, а за гледане на телевизия и за игра на телефона или таблета.
Много родители споделят, че постоянно оферират на синовете и дъщерите си разнородни хрумвания, само че се натъкват на отчайващата им бездейност. Сякаш нищо не им е забавно и от нищо не се нуждаят. Лежат си на дивана пред тв приемника и в случай че станат, то е единствено с цел да си вземат таблета или нещо за ястие.
Ако това се случва в образователно време с първокласник, психолозите напомнят на родителите, че за детето, което за първи път потегля на учебно заведение, то е огромно натоварване. Там би трябвало да се държи като възрастен, да концентрира вниманието си в продъжение на 4-5 часа да написа, да чете, да счита. Класовете са огромни, по коридорите има стотици други деца, постоянно доста шумни. Затова, в случай че след учебно заведение първолакът се прибира и пада на дивана, без даже да се интересува от тв приемника, от компютъра или игричките на телефона, оставете го да си полежи един час и да си почине, най-добре в тишина.
Освен това не го претоварвайте с спомагателни занимания отвън образователните
Започнете най-вече с едно на седмица, последващи включете съгласно опциите и желанието на детето не по-рано от началото на втория образователен период. Помнете, че акомодацията към учебното заведение е задоволително огромно натоварване.
Ако от дивана не става възпитаник от 2-4 клас, обстановката е по-различна
Помислете дали той към този момент не е претрупан от учебни и извънучилищни занимания. Дали си ляга в точния момент и съумява да си почине. Поразпитайте дали няма спорове в клас с връстници или с учители. Това може да провокира възприятие за изтощение и незаинтересованост. С насочващи въпроси се пробвайте да разберете дали по-големите деца не наскърбяват вашия наследник или щерка. Внимавайте да не питате напряко, на директния въпрос може и да не ви отговори от боязън или от позор.
Възможно е да забележите диванния синдром през ваканцията, когато детето не е натоварено с образователни занимания. И по това време, и през годината пробвайте да го запалите по нещо. Ако има най-малко едно въодушевление или интерес, за начало ще е изцяло задоволително. Може да пробвате да го присъедините към себе си, като дружно ходите примерно на танци или на спорт.
Няма да изкорените обаче диванния синдром, като възбраните тв приемника, таблета или телефона, с които детето се занимава
Дайте си сметка, че съгласно вас това може да е симптом на незаинтересованост и мързел, а за сина или щерка ви си е доста забавно. Обратното – цялостна скука е да ходите на посетители или на излет, да речем. Затова единствено установете правила какъв брой от свободното си време може да прекарва с обичаните си джаджи. И не се отхвърляйте от опитите да измислите нещо забавно, с което да изкушите сина или щерка си, с цел да се откъсне от дивана и обичания апарат, най-добре като излезе на открито.
Ето няколко стъпки, които експертите предлагат, с цел да си помогнете
Така ще помогнете и на детето да се раздвижи и да прави нещо друго у дома.
• Поощрявайте самостоятелността му да се грижи за себе си.
• Съставете лист на домашните му отговорности и следете да ги извършва.
• Често му давайте поръчения, само че не със императивен звук, а под формата на молба.
• Поощрявайте го да ви оказва помощ. Хвалете го за помощта.
• Измисляйте какво може да вършиме дружно, с цел да го откъснете от дивана и джаджите. Например гответе, нещо майсторете, ходете на кино, спектакъл , концерти.
Ако смятате, че апатията може да е от изтощеност, направете дневен режим и контролирайте спазването му. Щом часовете за сън, отмора и учене непрекъснато се менят, биоритмите на детето се объркват и се появява неенергично въодушевление.
Инфо: woman.ru, 24 часа
