Живи здрави, за които улицата е най-важният изпит
За тях най-важното е контактът с публиката и желанието да я заредят с сила и ние ги чакаме с неспокойствие на сцената на Street Music Fest, на пл. " Славейков " от 19 до 21 май!
“Живи и здрави ” - това са: Александър Кендеров (вокал, кахон), Георги Манчев (тромпет), Михаил Недялков (китара, бас, кахон) и Калин Маринов (китара). Но както споделят те самите: " Всъщност сме Кенди, Манчев, Мишката и Кальо. И в действителност и музиканти не сме, не и професионални. Вярно, Мишката и Манчев са учили в музикални учебни заведения, само че това няма особена заслуга за образуването ни като група и за протичащото се в групата ".
Всичко стартира преди към половин година, в НАТФИЗ, където и четиримата са студенти по актьорско майсторство. " Започна в почивките сред подготовки, в моментите, в които имаш потребност да спреш да мислиш, когато в гримьорната един хване китара, различен тромпета си, трети барабанѝ на някакъв инцидентен предмет. И по този начин, един ден просто си казахме: “Ами айде да забележим какво ще стане, в случай че ги свирим тия работи в подлеза на Софийски (по-скоро “тая работа ”, тъй като тогава можехме дружно да свирим единствено една ария, и то не цялата) ”. Отидохме. Свирихме. Зле. И въпреки всичко ни хареса. Истината е, че най-вероятно и критерият ни не е бил изключително висок, имайки поради музикалното ни обучение или по-скоро неналичието на такова ".
В началото свирят на много очукан кахон, връзват инструментите си към дребни тонколонки, само че след това с изкараните пари купуват микрофон, усилвател на акумулатори, нов кахон и " работата стартира да става не чак толкоз несретна ". Разширяват репертоара си, само че съгласно тях това са елементи:
" Основното, което търсим и се опитваме да дадем, е връзка с публиката си и сила, с която да я заредим. Научихме, че това, което учим за спектакъл не е чак толкоз друго от музикалния пърформънс, в противен случай, добихме чувството какъв брой доста си оказват помощ едно на друго, а улицата е най-хубавият изпит, който можем да минем, и то всеки ден. Там няма спогодба, никой не платил билет, с цел да остане да те слуша, никой за нищо не е задължен и ти като реализатор не дължиш нищо на никого и точно тези условия ти оказват помощ да осъзнаеш кое прави работа, в какво те бива, хората на какво се стопират и така нататък "
Всеки от тях слуша друга музика и първоначално всеки е срещу някоя ария, само че с времето стартират да обичат песните. После ги намразват, след това отново ги обичат. " Ще се престорим, че не сме мощно повлияни от The Big Push, също и главната смешка сред нас, че сме тяхната нискобюджетна версия. Така де, от доста места сме повлияни и колкото и да имаме подобен усет, толкоз и нямаме ".
А в случай че ви е забавно какво са подготвили, просто елате на първия в София фестивал на уличните музиканти – Street Music Fest, на пл. " Славейков " от 19 до 21 май! Живи и здрави!
“Живи и здрави ” - това са: Александър Кендеров (вокал, кахон), Георги Манчев (тромпет), Михаил Недялков (китара, бас, кахон) и Калин Маринов (китара). Но както споделят те самите: " Всъщност сме Кенди, Манчев, Мишката и Кальо. И в действителност и музиканти не сме, не и професионални. Вярно, Мишката и Манчев са учили в музикални учебни заведения, само че това няма особена заслуга за образуването ни като група и за протичащото се в групата ".
Всичко стартира преди към половин година, в НАТФИЗ, където и четиримата са студенти по актьорско майсторство. " Започна в почивките сред подготовки, в моментите, в които имаш потребност да спреш да мислиш, когато в гримьорната един хване китара, различен тромпета си, трети барабанѝ на някакъв инцидентен предмет. И по този начин, един ден просто си казахме: “Ами айде да забележим какво ще стане, в случай че ги свирим тия работи в подлеза на Софийски (по-скоро “тая работа ”, тъй като тогава можехме дружно да свирим единствено една ария, и то не цялата) ”. Отидохме. Свирихме. Зле. И въпреки всичко ни хареса. Истината е, че най-вероятно и критерият ни не е бил изключително висок, имайки поради музикалното ни обучение или по-скоро неналичието на такова ".
В началото свирят на много очукан кахон, връзват инструментите си към дребни тонколонки, само че след това с изкараните пари купуват микрофон, усилвател на акумулатори, нов кахон и " работата стартира да става не чак толкоз несретна ". Разширяват репертоара си, само че съгласно тях това са елементи:
" Основното, което търсим и се опитваме да дадем, е връзка с публиката си и сила, с която да я заредим. Научихме, че това, което учим за спектакъл не е чак толкоз друго от музикалния пърформънс, в противен случай, добихме чувството какъв брой доста си оказват помощ едно на друго, а улицата е най-хубавият изпит, който можем да минем, и то всеки ден. Там няма спогодба, никой не платил билет, с цел да остане да те слуша, никой за нищо не е задължен и ти като реализатор не дължиш нищо на никого и точно тези условия ти оказват помощ да осъзнаеш кое прави работа, в какво те бива, хората на какво се стопират и така нататък "
Всеки от тях слуша друга музика и първоначално всеки е срещу някоя ария, само че с времето стартират да обичат песните. После ги намразват, след това отново ги обичат. " Ще се престорим, че не сме мощно повлияни от The Big Push, също и главната смешка сред нас, че сме тяхната нискобюджетна версия. Така де, от доста места сме повлияни и колкото и да имаме подобен усет, толкоз и нямаме ".
А в случай че ви е забавно какво са подготвили, просто елате на първия в София фестивал на уличните музиканти – Street Music Fest, на пл. " Славейков " от 19 до 21 май! Живи и здрави!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ