Фотографите, които си играят с архитектурата
За креативния дует Даниел Руеда и Анна Девѝс несъмнено няма скучни дни. Те трансформират даже баналните сиви фасади в самобитни фотографски. Двамата някогашни архитекти сполучливо съчетават с хубостта и тоалетите на модел, като най-често това е самата Девѝс. Очарованието на композициите идва от обстоятелството, че моделът се слива с околната среда толкоз хармонично, че е мъчно да си представим човешката интервенция в фрагмента.
„ Нашето обучение напълно оформи мирогледа ни. Не съм сигурен дали щяхме да изпълним своите планове, в случай че не бяхме взели тази научна степен. За нас всеки кадър е неповторима история за описване. И с цел да бъде забелязана, е нужна невероятна локация, където да се разгърне в целия си капацитет, “ споделя Руеда пред уеб страницата My Modern Met.
Две са нещата, от които създателите черпят вдъхновението си. Първата основна част от креативния развой е пътуването, било то единствено в рамките на един и същи град.
Другият основен ракурс за композициите е прецизността.
Зад сполучливия кадър постоянно стои вярното позициониране на модела. За да се придаде илюзията за органичност, той би трябвало да стои в избрана точка. Ето за какво Руеда декларира: „ Няма инцидентни или зависещи от шанс детайли в нашите произведения. Сами преценяме дали да дадем живот на някой детайл. Важно е по какъв начин той въздейства на описа в фрагмента. “
Всичко стартира със очертаване. После Даниел „ превежда “ чертежите на езика на. „ Обикновено в тази част на плана осъзнаваме какво тъкмо желаеме. Дали това ще бъде игра на тетрис в човешки размер, или набор от цветове да вземем за пример. Целия атрибут, с който разполагаме, е ръчно направен, по тази причина и реализацията лишава повече време “, продължава описа си архитекта.
И до момента в който плановете наподобяват обикновени за реализиране поради своя минимализъм, то те са доста надалеч от това изказване. „ На пръв взор фрагментите наподобяват лесни за снимане, само че простотата е лъжлива. С годините обаче научихме, че постигането на този минимализъм е доста, доста сложна задача. Но това прави процеса на снимане при всеки кадър прелестно и само по рода си премеждие. “
„ Нашето обучение напълно оформи мирогледа ни. Не съм сигурен дали щяхме да изпълним своите планове, в случай че не бяхме взели тази научна степен. За нас всеки кадър е неповторима история за описване. И с цел да бъде забелязана, е нужна невероятна локация, където да се разгърне в целия си капацитет, “ споделя Руеда пред уеб страницата My Modern Met.
Две са нещата, от които създателите черпят вдъхновението си. Първата основна част от креативния развой е пътуването, било то единствено в рамките на един и същи град.
Другият основен ракурс за композициите е прецизността.
Зад сполучливия кадър постоянно стои вярното позициониране на модела. За да се придаде илюзията за органичност, той би трябвало да стои в избрана точка. Ето за какво Руеда декларира: „ Няма инцидентни или зависещи от шанс детайли в нашите произведения. Сами преценяме дали да дадем живот на някой детайл. Важно е по какъв начин той въздейства на описа в фрагмента. “
Всичко стартира със очертаване. После Даниел „ превежда “ чертежите на езика на. „ Обикновено в тази част на плана осъзнаваме какво тъкмо желаеме. Дали това ще бъде игра на тетрис в човешки размер, или набор от цветове да вземем за пример. Целия атрибут, с който разполагаме, е ръчно направен, по тази причина и реализацията лишава повече време “, продължава описа си архитекта.
И до момента в който плановете наподобяват обикновени за реализиране поради своя минимализъм, то те са доста надалеч от това изказване. „ На пръв взор фрагментите наподобяват лесни за снимане, само че простотата е лъжлива. С годините обаче научихме, че постигането на този минимализъм е доста, доста сложна задача. Но това прави процеса на снимане при всеки кадър прелестно и само по рода си премеждие. “
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ