Експериментът Социализъм
За цялата си процедура един професор по стопанска система единствено един път е късал на изпити цялостен курс от студенти. Това се случило, откакто един път спорели за успеваемостта на Социализма.
Студентите упорствали, че социалистическата политика е допустимо най-справедливата, тъй като при нея няма нито доста богати, нито доста небогати. Всички в социалистическата страна има междинен стандарт на живот и по тази причина са щастливи и не си завиждат.
Тогава професорът предложил да приложат стандарта за уеднаквяване на социализма и на техните изпити. След като изпитал всички студенти, той сметнал средноаритметичното число от сбора на поставените оценки и с това число оформил всеки един от студентите си.
Така никой нямало да бъде разкъсан, само че нямало и отличници, а в курса щяло да царува цялостно тъждество.
След първия изпит всички студенти получили петици. Тези, който учили старателно през целия учебен срок, били разочаровани, а тези, които не били толкоз съзнателни към предмета, били щастливи.
На втория изпит хората, които по принцип полагали повече старания, решили, че към този момент не си заслужава и учели по-малко. Целият курс получил четворки. По-голямата част от студентите по никакъв начин не се радвали на тези оценки.
На третия изпит целият курс получили тройки и тогава почнали свадите на ненавист сред студентите. Тези от тях, които не обичали да залягат над учебниците, отказвали и в този момент да го създадат, а другите отказвали да учат повече за сметка на сътрудниците си.
Накрая целият курс получили двойки и били скъсани на последния си изпит. С това професорът по стопанска система им посочил по какъв начин социализмът може да провали хората с капацитет, тъй като те стопират да се трудят, когато напъните им не са оценени уместно.
Освен това човек постоянно се старае повече, когато има огромна премия, за която да се бори. Ако обаче задачата бъде отстранена, секват и напъните.
От своя опит професорът по стопанска система извежда 5 доста значими поучения:
1. Бедният става богат, когато богатият обеднее;
2. Ако някои получава, без да се труди, различен би трябвало да се труди, с цел да може той да получава;
3. Правителството дава на някого, единствено когато го е взел от друг;
4. Никога няма да забогатееш, в случай че разделяш парите си;
5. Ако една част от хората стигнат до извода, че не е нужно да работят, тъй като има кой да работи вместо тях, работещите ще стигнат до извода, че не е нужно да поставят огромни старания, защото не получават изцяло плодовете от труда си,
