Притчата за талантите и успеха
Притчата за Спасителя на гениите е разказана в Писанието, като нейната история служи за илюстрация на това, какъв брой коства геният като обменна монета и до какъв брой човек може да оцени неговата същинска стойност.
Притчата споделя за това, по какъв начин човек взема решение да раздаде парцела си на своите прислужници съгласно техните сили и благоприятни условия. На първия прислужник дава пет гения, на втория два и не третия един. След като му ги поверява, той отпътува за чужбина.
Когато се завръща, индивидът взема решение да изиска сметка на своите прислужници и да ревизира какво са сторили с гениите. Така първият прислужник с петте гения връща общо 10 – през миналото време той употребявал петте гения, с цел да завоюва още пет.
Това носи наслада на неговия стопанин и той го възхвалява.
Пристъпва втория прислужник с двата поверени гения, като той носи още два. Слугата бива възхвален за своята храброст.
Накрая идва ред на третия прислужник, който се връща с празни ръце. Той заровил своя гений, тъй като се страхувал, че ще изгуби парите и ще бъде упрекнат за загубата.
Господарят реагирал сурово, изпратил прислужникът в тюрма и дал неговия гений на оня, който е спечелил най-вече.
Смисълът на тази алегория е надълбоко житейски. Въпросният стопанин е в действителност Бог, а прислужниците са хората. Истинското значение се крие в това, че Бог поверява скъпи блага на народа, като им гласоподава доверие и им поверява специфична задача.
Господарят разпределя своите свещени блага съгласно силите на хората, искайки да ревизира по какъв начин те ще се възползват от тях и защо ще ги употребяват.
Когато Бог се връща, той търси доклад за човешката активност, като тогава се открояват три типажа на човешко държание.
Първият е този, който е остроумен, прозорлив и деятелен бизнесмен, като той връща получените пари с двойна рента.
Вторият получава по-малка сума, само че все пак демонстрира същата прозорливост и употребява парите за търговия, предприемачество или ги внася в банка.
Така той също удвоява получените блага и Господарят е удовлетворен.
Третият поведенчески типаж е нерешителен, нерешителен и взема решение да заложи на сигурното – той крие парите, като по този начин няма риск от загуба.
Към него Бог се отнася сурово, тъй като свещените блага са дадени, с цел да бъдат вложени и увеличени посредством човешки усърдия, воля и труд.
Господарят гласоподава на хората доверие, с цел да могат те да се усъвършенстват и да се изкачват все по-нагоре. Според притчата, тези, които са бездейни, ревностни и равнодушни, те не правят оценка божиите блага и би трябвало да бъдат бичувани.
Вижте и други мъдри притчи!
