Димитър Радев: Банковата система у нас е сред най-добре капитализираните в ЕС
За централните банки, включително и за Българска народна банка, изтеклата година мина под знака на напъните за преодоляване на инфлацията и усмиряване на финансовите пазари посредством деликатно използване на по-рестриктивна парична политика, ориентирана към ограничението на кредитната агресия и оттова – на търсенето.
В България кредитната интензивност, въпреки и с по-ограничени по отношение на 2022 година темпове на напредък, остана висока в изискванията на стабилно повишаване на депозитите, постепенно преместване на световния развой на повишение на лихвените проценти към лихвените проценти за семействата и при постоянна финансова позиция на банките. Това декларира шефът на Българска народна банка Димитър Радев в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България.
В подтекста на високата инфлация у нас, подхранвана частично и от фискалната агресия и мощния напредък на заплатите и частното ползване, Българска народна банка увеличи до 12% наложителните минимални запаси по привлечените от банките средства, изтегляйки ликвидност от паричния пазар и ограничавайки по този метод опциите за кредитиране.
Същевременно, с цел да запази устойчивостта на банковата система по отношение на рисковете, подбудени от финансовия и бизнес цикъл, Българска народна банка поредно увеличи равнището на антицикличния финансов буфер от 0.5% през 2021 година до 2.0% през 2023 година За устойчивата финансова позиция на банките способства и поддържането на буфера за систематичен риск на равнище от 3%.
На фона на подхванатите ограничения на паричната политика, 2023 беше следващата мощна година за банковата система у нас. Според Европейския банков орган, банковата система в страната е измежду най-добре капитализираните в Европейския съюз. Ликвидната позиция се резервира доста висока с равнища на ликвидно покритие и чисто устойчиво финансиране, доста над регулаторните условия. Печалбата на банковата система е солидна, с главен принос от чистия лихвен приход.
Същевременно делът на необслужваните експозиции продължи да понижава до исторически най-ниски равнища във всички съществени сегменти на кредитния портфейл.
Запазващият се мощен напредък на жилищните заеми към края на 2023 година обаче основава условия за повишение на задлъжнялостта на семействата, въпреки и от относително ниско ниво, и за бързо струпване на кредитен риск в салдото на банковата система, което може да наложи използването на спомагателни макропруденциални ограничения от страна на Българска народна банка през 2024 година, като да вземем за пример налагането на редовно равнище на условия към кредитополучателите, които банките да са задължени да ползват при отпущането на заеми за семействата.
Този риск може да бъде заздравен и от други евентуални провокации пред банковия бранш през актуалната година, като да вземем за пример закъснение на предстоящото възобновяване на европейската стопанска система и изстудяване на пазара на труда, съчетани с продължаваща релативно висока инфлация, възходяща дългова тежест и по-висок дял на необслужваните заеми.
В България кредитната интензивност, въпреки и с по-ограничени по отношение на 2022 година темпове на напредък, остана висока в изискванията на стабилно повишаване на депозитите, постепенно преместване на световния развой на повишение на лихвените проценти към лихвените проценти за семействата и при постоянна финансова позиция на банките. Това декларира шефът на Българска народна банка Димитър Радев в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България.
В подтекста на високата инфлация у нас, подхранвана частично и от фискалната агресия и мощния напредък на заплатите и частното ползване, Българска народна банка увеличи до 12% наложителните минимални запаси по привлечените от банките средства, изтегляйки ликвидност от паричния пазар и ограничавайки по този метод опциите за кредитиране.
Същевременно, с цел да запази устойчивостта на банковата система по отношение на рисковете, подбудени от финансовия и бизнес цикъл, Българска народна банка поредно увеличи равнището на антицикличния финансов буфер от 0.5% през 2021 година до 2.0% през 2023 година За устойчивата финансова позиция на банките способства и поддържането на буфера за систематичен риск на равнище от 3%.
На фона на подхванатите ограничения на паричната политика, 2023 беше следващата мощна година за банковата система у нас. Според Европейския банков орган, банковата система в страната е измежду най-добре капитализираните в Европейския съюз. Ликвидната позиция се резервира доста висока с равнища на ликвидно покритие и чисто устойчиво финансиране, доста над регулаторните условия. Печалбата на банковата система е солидна, с главен принос от чистия лихвен приход.
Същевременно делът на необслужваните експозиции продължи да понижава до исторически най-ниски равнища във всички съществени сегменти на кредитния портфейл.
Запазващият се мощен напредък на жилищните заеми към края на 2023 година обаче основава условия за повишение на задлъжнялостта на семействата, въпреки и от относително ниско ниво, и за бързо струпване на кредитен риск в салдото на банковата система, което може да наложи използването на спомагателни макропруденциални ограничения от страна на Българска народна банка през 2024 година, като да вземем за пример налагането на редовно равнище на условия към кредитополучателите, които банките да са задължени да ползват при отпущането на заеми за семействата.
Този риск може да бъде заздравен и от други евентуални провокации пред банковия бранш през актуалната година, като да вземем за пример закъснение на предстоящото възобновяване на европейската стопанска система и изстудяване на пазара на труда, съчетани с продължаваща релативно висока инфлация, възходяща дългова тежест и по-висок дял на необслужваните заеми.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ