В игрите детето се учи да дава най-доброто от себе си
За обичайните игри от предишното и компютърните, които не възпитават жал, състрадание, съчувствие и взаимопомощ
(Зинаида Серебрякова - С.Прокофьев, 1927)
Всички деца играят
Децата от всички епохи, всички страни, всички времена и нации играят. Игрите са толкоз естествени, по този начин нужни за физическото, интелектуалното, прочувственото, моралното и общественото им развиване, че нищо чудно “инстинктът за игра ” да е изначално вложен от Твореца в биологическата стратегия на високоразвитите същества.
Днес все по-рядко човек може да види групи играещи деца по улиците и междублоковите пространства. Нашите деца от ден на ден заменят обичайните преносими и интелектуални игри, с които са израсли генерации наред, с нов вид игри – екранни, които сграбчват вниманието им и с часове ги приковават към екрана на GSM-и, компютри, тв приемници. Родителите са удовлетворени: децата не подвигат звук, не ни разхвърлят къщата, не се мотаят по улицата и няма никаква заплаха да си разбият главата или да си олющят коленете. При това производителите и разпространителите на видео и компютърни игри твърдят, че те спомагат за развиването на всякакви умения у децата.
Но могат ли тези игри да заменят обичайните?
Могат ли да развият у децата тези умения и качества, които обичайните игри развиват и които са по този начин нужни, с цел да навлезеш в света на възрастните, да станеш пълностоен член на обществото, в което живееш?
В обичайните преносими игри децата развиват физически умения, като експедитивност, сръчност, мощ, техничност, научават се на устойчивост, непримиримост, борбеност – умения, които няма по какъв начин да развият пред компютъра. Но също така, преносимите игри оказват помощ на децата бързо да се ориентират в обкръжаващата ги реалност и да реагират съответно, оказват помощ им да изградят вярно отношение към съучастниците в играта, да сверят и поправят своите дейности съгласно с реакциите на другите. Например, в случай че с цел да спечелиш, постъпиш подло, това ще провокира неодобрението на другите. Ако продължиш да упорстваш в подлостта си, ще те изхвърлят от играта. Ако постъпиш жестоко и в резултат на това някой пострада, освен всички ще настръхнат против теб, само че и личното ти възприятие за виновност ще те преследва и ще бъдеш заставен да коригираш държанието си, повече да зачиташ другите участници в играта, да си по-внимателен към тях.
Съвместната активност в играта подготвя към състрадание и съпреживяване. В класическите преносими игри всяко дете е отговорно за триумфа на цялата група. Възпитават се да губят всички, в случай че някой от групата сбърка или не е задоволително сръчен, възпитават се да одобряват, че не всички са еднообразно мощни и сръчни, само че всеки съгласно силите си работи за всеобщото благо; научават се да дават най-хубавото от себе си, с цел да завоюват всички; да одобряват и простят на съотборниците си грешките и слабостите, макар че от тях губят всички.
В игрите детето се учи да дава най-хубавото от себе си, с цел да завоюват съиграчите му и с цел да завоюва утвърждението на другите.
В игрите родените за водачи се разкриват и утвърждават като водачи, само че се научават и по какъв начин да се държат почтено и да работят безрезервно за всеобщото богатство, с цел да не бъдат заменени или отхвърлени.
(Зинаида Серебрякова - Карточный домик, 1919)
В игрите по-големите се научават по какъв начин да се грижат за по-малките и слабите; момчетата и девойките построяват своите характерни функции в живота.
Приказките и игрите са най-подходящият за душeвността на децата метод да се преподадат моралните правила. Там посредством прочувствено съпреживяване, посредством слагането на мястото на другия децата напълно директно научават по какъв начин да работят и постъпват в сходство с нравствените и религиозните условия. В игрите незабелязано се учат на толерантност към другите, състрадание, състрадание, примирение, себеотдайност… Дори отявлени неприятели, в случай че в играта се окажат съотборници - си взаимодействат сполучливо, подкрепят се, грижат се един за различен. Неблагополучието и триумфът на другия стават и твои, непознатата наслада и непознатия триумф възприемаш като свои. Това са все уроци, които детето наложително би трябвало да усвои посредством игрите, с цел да може в зрелост да работи в колектив, да сътвори крепко семейство, да бъде пълностоен жител на своя народ. И за жал, това са все уроци, които детето няма по какъв начин да усвои в компютърните игри.
В компютърните игри виталните обстановки са схематизирани, опростени. Те не оферират и не могат да приготвят детето за комплицираните многопластови и нееднозначни обстановки, в които ще го слага действителният живот, по този начин компютърните игри спомагат за примитивизация на мисленето и игнориране на възприятията.
Компютърните игри са индивидуалистични и не научават детето да живее и работи с другите, да основава обществени връзки. На пристрастените към този вид игри деца игрите с връстниците не им носят наслаждение, тъй като им се постанова да поставят старания, с цел да си взаимодействат с тях, да се преценяват с тях, да стесняват и напасват своето его. В действителния живот човек не ръководи събитията с натискане на клавишите, не управлява обстановката. В действителния живот грешките имат тежки последици, които ни постановат да се променим, с цел да не бъркаме още веднъж и компютърните игри няма по какъв начин да приготвят детето за това. Там просто ще започнеш отначало.
Пред екрана детето е единствено пред задачата, която преследва. Всички останали участници в играта са нереални, те са единствено трудности по пътя към задачата, които би трябвало да преодолее. Там пред екрана, когато ти печелиш, никой не губи, няма по какъв начин да се научиш, домогвайки се към задачата, да спреш, да се обърнеш обратно и да изчакаш по-бавния от тебе, с цел да му окажеш помощ. Няма по какъв начин да се научиш, че и други се стремят към същата цел като тебе, че някои падат и някой би трябвало да им помогне да се изправят и да продължат. Компютърните игри не възпитават жал, състрадание, съчувствие, взаимопомощ.
В компютърните игри ничии засегнати колене не те трогват. В компютърните игри няма по какъв начин да се научиш да не печелиш на всяка цена; че в случай че да спечелиш значи различен да загуби и да страда, да е грохнал, от време на време по-достойно е да отстъпиш успеха на другия, да забавиш преднамерено крачка, с цел да се извърши сърцето ти с неговата наслада, от това, че и той е повярвал че може, че е кадърен, че го бива.
Моите деца, въпреки да са компютърно грамотни, избират да тичат из двора и да си играят с дървени шпаги и топки, а у дома да се забавляват, като си играят на издатели на детски списания, построяват някакви крепости и мислени истории…
Когато е на компютъра, дъщеричката ми обича всякакви игри за изобразяване, синът ми обича такива, с които си ревизира знанията. Нямаме спор по това, че компютърът е средство да си свършиш избрана работа, а не да си пилееш времето. Наясно са и че игрите с принуждение са извънредно нездравословни.
Не настоявам, че от компютърните игри не може да се научи нищо положително и потребно. Аз и не познавам детайлно всички компютърни игри. Опитах се да изброя какви познания, умения и качества децата не могат да придобият пред компютъра, умения, които съгласно педагозите, в детска възраст най-естествено и директно се получават в обичайните преносими и групови игри.
Затова не трябва да позволяваме компютърните игри да изместят обичайните. Не бива да разчитаме и че децата сами ще управляват какъв брой време да прекарат пред компютъра и с какво ще се занимават там. Компютърните игри доста елементарно водят до пристрастяване и убиват у децата самото предпочитание да играят на обичайните групови преносими игри. А точно посредством тях децата от епохи са се научавали по какъв начин да бъдат зрели хора умеещи да вземат решения и да носят отговорност за тях и за грешките си, посредством тях са се научавали по какъв начин да живеят и да работят с другите: с тези които са ни приятни и с тези които недолюбваме.
Източник:
Картини: liveinternet.ru
