Специален доклад на Китай: Русия е труп
За този текст се твърди, че е направен от водещи китайски специалисти, които са анализирали руско-украинската война и са стигнали до неутешителния за Русия и прекомерно безапелационен извод: „ Русия е мъртвец “.
Появилите се напоследък в открит достъп оценки на „ украинската война “, дадени от редица авторитетни китайски специалисти (включително и такива, които дълги години поучават висшето китайско ръководство), както и дългогодишни дипломати, свидетелстват за това, че в КНР е почнал развой на преосмисляне на най-голямата, от времето на Втората международна война военно-политическа и икономическа рецесия.
„ Руско-украинската война е най-сериозното интернационално събитие след края на Студената война. Тя отбелязва края на интервала „ след студената война “ и поставя основите на нов интернационален ред.
Позициите на Русия в руско-украинската война стават все по-пасивни и неподходящи. Нейното идно проваляне към този момент е явно.
Основните аргументи за войната
1.Русия непрекъснато отслабваше от момента на разпада на Съветския съюз. Упадъкът е свързан на първо място от продължението на наклонността, почнала още преди разпада на Съюз на съветските социалистически републики. Това също по този начин е обвързвано с неуспехите във вътрешната и външната политика на съветската ръководеща върхушка.
2.Процесът се задълбочава от западните стопански наказания, нанасящи ущърб на разнообразни браншове на съветската стопанска система. Така нареченото „ възобновление “ на Русия под управлението на Путин е неистина, то просто не съществува. Упадъкът на РФ е явен в икономическата, военната, софтуерната, политическата и обществената сфери, той оказва съществено отрицателно въздействие върху съветската войска и нейната боеспособност.
3.Провалът на съветския блицкриг и неспособността да бъде реализирана бърза победа белязаха началото на войната. Размерите на нейния Брутният вътрешен продукт и финансирането на армията са несъизмерими с нейния статут на по този начин наречена „ военна свръхдържава “, те не могат да обезпечат високотехнологична война на стойност стотици милиони $ дневно. Загубите на бойното поле, обусловени от нищетата на армията се набиват на очи. Всеки ден продължение на войната е тежко задължение за страната.
4.Руските военни и стопански преимущества на Русия над Украйна бяха обезщетени от упоритостта на украинците и голямата, непрекъсната и ефикасна помощ, която Киев получава всеки ден от Запада. Чувствителните разлики сред Русия и Съединени американски щати, както и останалите страни от НАТО в региона на въоръженията и технологиите от разнообразни генерации, военните концепции и способи за водене на война още повече ускоряват преимуществата на едната страна и минусите на другата.
5.Съвременните войни неизбежно са хибридни войни, обхващащи военната, икономическата, политическата и дипломатическата сфера, публичното мнение, пропагандата, разузнаването и информацията. Русия освен заема пасивна позиция на бойното поле, само че и губи в тези области. Само въпрос на време е по кое време Русия ще изгуби дефинитивно.
6.Русия повече не може да взема решение по кое време и по какъв начин ще приключи тази война. Тя се пробва да приключи войната колкото е допустимо по-скоро, с цел да удържи това, което към този момент е завоювала. Но това не и се удава. В този смисъл, тя е изгубила стратегическото водачество и преимущество.
Украйна няма да отстъпи на Русия по въпроса за суверенитета
Следващият стадий на войната, евентуално, ще бъде по-жесток и натоварен.
Не би трябвало да се изключва опцията за нейното разширение и ескалация, тъй като задачите на двете страни са диаметрално противоположни. Осигуряването на суверенитет над Крим и източна Украйна, абсолютно е главната задача на съветската страна.
Но Украйна няма да отстъпи на Русия по въпроса за суверенитета и териториалната целокупност и ще бъде изпълнена с решителност да си върне Източна Украйна и Крим по боен път. Съединени американски щати, НАТО и Европейски Съюз от своя страна неведнъж са потвърждавали своята решителност да победят Путин.
Съветникът на президента на Съединени американски щати по въпросите на националната сигурност Джейк Съливан наскоро акцентира трите цели, които Съединени американски щати би трябвало да реализират в руско-украинската война:
1. Независима и демократична Украйна;
2. Отслабена и изолирана Русия;
3. Силен, обединен и съдбоносен Запад.
За постигането на тези цели, страните от НАТО и Европейски Съюз освен доста усилиха своята помощ за Украйна, в допълнение Съединени американски щати одобриха за първи път след Втората международна война закон за ленд-лиз. Съединени американски щати интернационализираха и институционализираха помощта за Украйна на 41-вата конференция на министрите на защитата.
Което е още по-важно, директното присъединяване на Съединени американски щати и Англия във войната се задълбочава и уголемява. Всичко това значи, че войната ще продължи до тогава, до момента в който Русия не бъде победена и осъдена.
Русия изцяло изгуби Украйна
Руско-украинската война постави завършек на Ялтенската система и остатъците от студената война, светът стартира придвижване към нов модел и ред в интернационалните връзки.
След разпада на Съюз на съветските социалистически републики Русия наследи статута на Съветския съюз като непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и военна свръхдържава. Русия продължи и запази огромна част от наследството и въздействието на някогашния Съветски съюз във вътрешната политика, стопанската система, обществото, културата и идеологията, а външната политика на РФ представляваше хибрид сред външната политика на някогашния Съветски съюз и Руската империя.
Централно и главно направление във външната политика на путинския режим е разглеждането на пространството на някогашния Съветски съюз като своя изключителна сфера на въздействие и възобновяване на империята чрез интеграция във всички сфери на тази територия, намираща се под господството на Русия.
Русия постоянно е била изпълнена с решителност да доближи тази цел и в никакъв случай същински не е признавала независимостта, суверенитета и териториалната целокупност на някогашните руски републики, постоянно нарушавайки тяхната териториалност и суверенитет. Руско-украинската война съществено промени тази обстановка от позиция на мира и сигурността в евразийския район.
След оповестяването на самостоятелност от Украйна, изключително след 2000 година, политическите сили в страната, всъщност, се разделиха на „ източна “ и „ западна “ фракции и посредством избори поредно доближиха до властта.
След анексирането на Крим и окупацията на части от Източна Украйна през 2014 година антируските настроения в Украйна се ускориха, а проруските сили губят въздействие. Мнозинството от жителите на Украйна, освен на изток, само че и на юг, подкрепяха участието в Европейски Съюз и НАТО.
След началото на войната обстановката в Украйна се промени радикално. Страната в този момент е единна в своята опозиция против Русия, виждайки в това своето избавление. Може да се каже, че Русия изцяло е изгубила Украйна.
В същото време постсъветското пространство, в това число участниците в Договора за групова сигурност и Евразийския стопански съюз, като се изключи Беларус, отхвърлиха поддръжка на Русия.
Поражението и в тази война ще я лиши от вярата за възобновяване на остарялата империя.
За да получи интернационалния статут и въздействие на царската империя или на Съветския съюз, би се наложило да бъде погубен досегашният интернационалния ред, да бъде изменена геополитическата карта на евразийския континент и на света.
Русия е захласната от концепцията да възвърне съюза или империята
Русия е захласната от концепцията да реализира „ прегрупиране “ на някогашните руски републики и да възвърне съюза или империята. Това опонира на позицията на Съединени американски щати и води до фундаментално опълчване и спор с тях. Това е основният спор и препъни камък в връзките на Русия и Съединени американски щати.
В забележителна степен спорът сред двете страни по този въпрос е продължение и излишък от Студената война сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики и има избран идеологически нюанс.
Благодарение на тази война, противостоенето сред РФ и Съединени американски щати в подтекста на американската „ империя “ приключва с цялостно проваляне на Русия. Това поставя края на интервала след студената война или продължението на студената война.
Възможни точки на еволюция на международния ред след съветско украинската война
Политическата, икономическата, военната и дипломатическа мощност на Русия ще бъде доста отслабена и изолирана. Русия ще бъде доста отслабена, изолирана и осъдена. Русия евентуално ще бъде изключена от редица значими интернационалните организации и нейният интернационален статут ще бъде доста намален.
Украйна ще бъде изведена от орбитата и сферата на въздействие на Русия (ако Москва въобще резервира някаква сфера на влияние) и ще стане член на Европейски Съюз.
Останалите постсъветски страни също ще преминат през друга по степен на дерусификация. Някои от тях доста по-активно ще укрепват връзките си със Запада.
Япония и Германия, които напълно се освободиха от рестриктивните мерки, наложени на изгубилите Втората международна война и ускорявайки развиването на своите въоръжения, по-активно ще се стремят към статута на политически страни. Те няма да се откъснат от демократичния лагер и от курса на спокойно развиване.
Съединени американски щати и другите страни интензивно ще се стремят към основни промени на Организация на обединените нации и другите значими интернационалните организации. Ако промените бъдат блокирани, тези страни могат да стартират образуването на други международни организации. Във всеки случай, те са в положение да изключат Русия, прокарвайки идеологически линии, против участието на такива страни.
Фундаменталните аргументи за началото на тази война са исторически присъщите на Русия възприятие на незащитеност, нейният блян към буферна зона и стремежът на Путин да получи реванш за разпада на Съветския съюз, концепция, която той има от момента на идването си на власт.
Започвайки от 2007–2008 година възгледите на Путин за интернационалната стратегическа вероятност претърпя огромни промени: той стартира да изхожда от това, че Русия се е възродила след няколко години възстановяващ напредък, до момента в който в това време Съединени американски щати се сблъскаха със международна финансова рецесия и започнаха да отслабват.
В последните години в изискванията на световната пандемия, Русия повярва, че фрагментацията на интернационалния ред се форсира и в този момент тя ще може да прибегне към „ игра без правила% „ с цел да форсира възобновяване на превъзходството си над постсъветското пространство и възсъздаването на една дребна Руска империя “.
На този декор се случи войната в Грузия през 2008 година, Кримската рецесия и спора в Донбас през 2014 година, изтеглянето на Съединени американски щати от Афганистан, усилването на съветското въздействие в Беларус през 2021 година и събитията от януари 2022 година в Казахстан.
Това не е изключение или случай
Всичко това демонстрира, че съветската военна акция срещу Украйна напълно не е изключение или случайно събитие, а значима част от тактиката на Русия за възобновяване на империята.
Целите на съветската военна експанзия:
Първо, с военна мощ да бъде принудена Украйна да се върне на стратегическия път, който Русия е определила за нея.
Второ, това е продължение на други геополитически дейности на Русия в постсъветското пространство, в това число усилване на контрола над Беларус и събитията в Казахстан от януари тази година.
Трето, да бъдат принудени Съединени американски щати и Европа да трансформират построената след студената война архитектура за сигурност в Европа.
Четвърто, чрез основаването на непрекъснато геополитическо напрежение да се реализира повишение на цените на суровините на международните пазари, да вземе под надзор и да монополизира най-важните стратегически запаси на териториите на някогашния Съветски съюз, а също по този начин оптимално да хеджира разнообразните провокации, пред които новата енергийна и промишлена революции, както и световният енергиен преход, изправят Русия.
Руско-украинската война оказва върху световния свят многоаспектно влияние, в избрана степен, нейното значение надвишава смисъла на събитията от 11 септември 2001 година, може да се каже, че тя се трансформира във водораздел в развиването на света след Студената война.
Световният ред, построен след края на студената война, се сблъсква с невиждано предизвикателство и претърпява доста бърза и дълбока „ перестройка “.
Какво чака Русия и Украйна
За Русия войната ще се трансформира в исторически кръстопът в нейното национално развиване. Ако погледнем съветската история, всяко проваляне във война е водило до преломен миг в развиването на страната.
В сегашния миг в Русия фактически има подводни течения. От началото на войната 200 хиляди представители на съветските богати и интелектуални кръгове са напуснали родината си.
Ако прибавим и от 1.6 до 2 милиона представители на елита, които са напуснали Русия от 2000 до 2018 година то загубата е основна. Ако войната не бъде прекъсната в най-кратки периоди, в изискванията на политическа изолираност и стопански наказания ситуацията на Русия в интернационалната политическа и стопанска система още дълго ще има низходяща наклонност, и тя ще се маргинализира още повече.
В какво направление ще води Русия тази война и какво въздействие ще окаже тя върху цялата конструкция на интернационалната общественост и международния ред, в това число и върху сигурността и развиването на Китай ще изисква задълбочено проучване.
След тази война Украйна ще встъпи във фаза на следвоенно възобновяване с поддръжката на интернационалната общественост. Междурегионалните и междуетническите проблеми, които в миналото образуваха политическата система, след войната в огромна степен ще бъдат заличени.
Украинските жители, без значение дали украинци, руснаци, евреи, кримски татари, бързо ще ускоряват своята национална еднаквост с Украйна. Може да се каже, че след тази война Украйна „ ще се възроди от пепелта “.
Независимо от това, че Украйна не може да влезе в НАТО, тя ще се интегрира в политическата, икономическата и културната сфера.
Що се отнася до руско-украинските връзки, то комплицираните връзки сред двете страни след войната дефинитивно ще се прекратят.
В неотдавнашно изявление внучката на Никита Хрушчов, американският политолог Нина Хрушчова съобщи:
„ Путин споделя, че Западът прави Украйна антируска, само че в действителност той направи повече за това, от каквато и да било американска агитация, тъй като с бомби няма да накараш никого да те обича “.
В международната стопанска система ще се форсира процесът на дерусификация
От европейска позиция Европа стана по-сплотена след тази война. НАТО също се отърси от това, което Макрон назова „ мъртъв мозък “, позициите на Съединени американски щати в системата за трансатлантическа сигурност още повече укрепнаха, също както и единството и координацията на целя западен алианс.
В световната стопанска система, глобализацията ще стане още по-фрагментирана. В нея се форсира процесът на дерусификация. Независимо дали става дума за индустриалния, финансовия или енергийния бранш, веригите за доставки, свързани с Русия, бързо се късат и преустройват.
Под въздействие на китайско-американската комерсиална война и руско-украинската война през последните няколко години бяха въведени редица нови двустранни или многостранни търговски и капиталови правила и нови механизми, в това число новата американско-канадско-мексиканска свободна търговия.
От друга страна, съглашението за свободна търговия сред Съединени американски щати и Япония, а също по този начин Европейското съглашение за свободна търговия ще получат ново ускоряване.
В бъдеще ще има огромен и мощно либерализиран пазар, в който ще преобладават западните развити страни, с присъединяване на забележителен брой страни с формираща се пазарна стопанска система и разрастващи се страни, с нулеви цени, бариери и дотации.
Б.Р. Резюмето е от отчет „ Произход, вероятности и стратегически последици от руско-украинската война “ на Департамента за интернационалните проучвания на Академия на публичните науки на КНР, взаимно с China International Finance 30 Forum на професор Фэн Юйцзюн, заместител декан на Института за интернационалните проучвания, шеф на центъра за проучване на Русия и някогашният посланик Фен Юйцзюн
Източник: Republika.ru
Превод: Faktor.bg
Появилите се напоследък в открит достъп оценки на „ украинската война “, дадени от редица авторитетни китайски специалисти (включително и такива, които дълги години поучават висшето китайско ръководство), както и дългогодишни дипломати, свидетелстват за това, че в КНР е почнал развой на преосмисляне на най-голямата, от времето на Втората международна война военно-политическа и икономическа рецесия.
„ Руско-украинската война е най-сериозното интернационално събитие след края на Студената война. Тя отбелязва края на интервала „ след студената война “ и поставя основите на нов интернационален ред.
Позициите на Русия в руско-украинската война стават все по-пасивни и неподходящи. Нейното идно проваляне към този момент е явно.
Основните аргументи за войната
1.Русия непрекъснато отслабваше от момента на разпада на Съветския съюз. Упадъкът е свързан на първо място от продължението на наклонността, почнала още преди разпада на Съюз на съветските социалистически републики. Това също по този начин е обвързвано с неуспехите във вътрешната и външната политика на съветската ръководеща върхушка.
2.Процесът се задълбочава от западните стопански наказания, нанасящи ущърб на разнообразни браншове на съветската стопанска система. Така нареченото „ възобновление “ на Русия под управлението на Путин е неистина, то просто не съществува. Упадъкът на РФ е явен в икономическата, военната, софтуерната, политическата и обществената сфери, той оказва съществено отрицателно въздействие върху съветската войска и нейната боеспособност.
3.Провалът на съветския блицкриг и неспособността да бъде реализирана бърза победа белязаха началото на войната. Размерите на нейния Брутният вътрешен продукт и финансирането на армията са несъизмерими с нейния статут на по този начин наречена „ военна свръхдържава “, те не могат да обезпечат високотехнологична война на стойност стотици милиони $ дневно. Загубите на бойното поле, обусловени от нищетата на армията се набиват на очи. Всеки ден продължение на войната е тежко задължение за страната.
4.Руските военни и стопански преимущества на Русия над Украйна бяха обезщетени от упоритостта на украинците и голямата, непрекъсната и ефикасна помощ, която Киев получава всеки ден от Запада. Чувствителните разлики сред Русия и Съединени американски щати, както и останалите страни от НАТО в региона на въоръженията и технологиите от разнообразни генерации, военните концепции и способи за водене на война още повече ускоряват преимуществата на едната страна и минусите на другата.
5.Съвременните войни неизбежно са хибридни войни, обхващащи военната, икономическата, политическата и дипломатическата сфера, публичното мнение, пропагандата, разузнаването и информацията. Русия освен заема пасивна позиция на бойното поле, само че и губи в тези области. Само въпрос на време е по кое време Русия ще изгуби дефинитивно.
6.Русия повече не може да взема решение по кое време и по какъв начин ще приключи тази война. Тя се пробва да приключи войната колкото е допустимо по-скоро, с цел да удържи това, което към този момент е завоювала. Но това не и се удава. В този смисъл, тя е изгубила стратегическото водачество и преимущество.
Украйна няма да отстъпи на Русия по въпроса за суверенитета
Следващият стадий на войната, евентуално, ще бъде по-жесток и натоварен.
Не би трябвало да се изключва опцията за нейното разширение и ескалация, тъй като задачите на двете страни са диаметрално противоположни. Осигуряването на суверенитет над Крим и източна Украйна, абсолютно е главната задача на съветската страна.
Но Украйна няма да отстъпи на Русия по въпроса за суверенитета и териториалната целокупност и ще бъде изпълнена с решителност да си върне Източна Украйна и Крим по боен път. Съединени американски щати, НАТО и Европейски Съюз от своя страна неведнъж са потвърждавали своята решителност да победят Путин.
Съветникът на президента на Съединени американски щати по въпросите на националната сигурност Джейк Съливан наскоро акцентира трите цели, които Съединени американски щати би трябвало да реализират в руско-украинската война:
1. Независима и демократична Украйна;
2. Отслабена и изолирана Русия;
3. Силен, обединен и съдбоносен Запад.
За постигането на тези цели, страните от НАТО и Европейски Съюз освен доста усилиха своята помощ за Украйна, в допълнение Съединени американски щати одобриха за първи път след Втората международна война закон за ленд-лиз. Съединени американски щати интернационализираха и институционализираха помощта за Украйна на 41-вата конференция на министрите на защитата.
Което е още по-важно, директното присъединяване на Съединени американски щати и Англия във войната се задълбочава и уголемява. Всичко това значи, че войната ще продължи до тогава, до момента в който Русия не бъде победена и осъдена.
Русия изцяло изгуби Украйна
Руско-украинската война постави завършек на Ялтенската система и остатъците от студената война, светът стартира придвижване към нов модел и ред в интернационалните връзки.
След разпада на Съюз на съветските социалистически републики Русия наследи статута на Съветския съюз като непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и военна свръхдържава. Русия продължи и запази огромна част от наследството и въздействието на някогашния Съветски съюз във вътрешната политика, стопанската система, обществото, културата и идеологията, а външната политика на РФ представляваше хибрид сред външната политика на някогашния Съветски съюз и Руската империя.
Централно и главно направление във външната политика на путинския режим е разглеждането на пространството на някогашния Съветски съюз като своя изключителна сфера на въздействие и възобновяване на империята чрез интеграция във всички сфери на тази територия, намираща се под господството на Русия.
Русия постоянно е била изпълнена с решителност да доближи тази цел и в никакъв случай същински не е признавала независимостта, суверенитета и териториалната целокупност на някогашните руски републики, постоянно нарушавайки тяхната териториалност и суверенитет. Руско-украинската война съществено промени тази обстановка от позиция на мира и сигурността в евразийския район.
След оповестяването на самостоятелност от Украйна, изключително след 2000 година, политическите сили в страната, всъщност, се разделиха на „ източна “ и „ западна “ фракции и посредством избори поредно доближиха до властта.
След анексирането на Крим и окупацията на части от Източна Украйна през 2014 година антируските настроения в Украйна се ускориха, а проруските сили губят въздействие. Мнозинството от жителите на Украйна, освен на изток, само че и на юг, подкрепяха участието в Европейски Съюз и НАТО.
След началото на войната обстановката в Украйна се промени радикално. Страната в този момент е единна в своята опозиция против Русия, виждайки в това своето избавление. Може да се каже, че Русия изцяло е изгубила Украйна.
В същото време постсъветското пространство, в това число участниците в Договора за групова сигурност и Евразийския стопански съюз, като се изключи Беларус, отхвърлиха поддръжка на Русия.
Поражението и в тази война ще я лиши от вярата за възобновяване на остарялата империя.
За да получи интернационалния статут и въздействие на царската империя или на Съветския съюз, би се наложило да бъде погубен досегашният интернационалния ред, да бъде изменена геополитическата карта на евразийския континент и на света.
Русия е захласната от концепцията да възвърне съюза или империята
Русия е захласната от концепцията да реализира „ прегрупиране “ на някогашните руски републики и да възвърне съюза или империята. Това опонира на позицията на Съединени американски щати и води до фундаментално опълчване и спор с тях. Това е основният спор и препъни камък в връзките на Русия и Съединени американски щати.
В забележителна степен спорът сред двете страни по този въпрос е продължение и излишък от Студената война сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики и има избран идеологически нюанс.
Благодарение на тази война, противостоенето сред РФ и Съединени американски щати в подтекста на американската „ империя “ приключва с цялостно проваляне на Русия. Това поставя края на интервала след студената война или продължението на студената война.
Възможни точки на еволюция на международния ред след съветско украинската война
Политическата, икономическата, военната и дипломатическа мощност на Русия ще бъде доста отслабена и изолирана. Русия ще бъде доста отслабена, изолирана и осъдена. Русия евентуално ще бъде изключена от редица значими интернационалните организации и нейният интернационален статут ще бъде доста намален.
Украйна ще бъде изведена от орбитата и сферата на въздействие на Русия (ако Москва въобще резервира някаква сфера на влияние) и ще стане член на Европейски Съюз.
Останалите постсъветски страни също ще преминат през друга по степен на дерусификация. Някои от тях доста по-активно ще укрепват връзките си със Запада.
Япония и Германия, които напълно се освободиха от рестриктивните мерки, наложени на изгубилите Втората международна война и ускорявайки развиването на своите въоръжения, по-активно ще се стремят към статута на политически страни. Те няма да се откъснат от демократичния лагер и от курса на спокойно развиване.
Съединени американски щати и другите страни интензивно ще се стремят към основни промени на Организация на обединените нации и другите значими интернационалните организации. Ако промените бъдат блокирани, тези страни могат да стартират образуването на други международни организации. Във всеки случай, те са в положение да изключат Русия, прокарвайки идеологически линии, против участието на такива страни.
Фундаменталните аргументи за началото на тази война са исторически присъщите на Русия възприятие на незащитеност, нейният блян към буферна зона и стремежът на Путин да получи реванш за разпада на Съветския съюз, концепция, която той има от момента на идването си на власт.
Започвайки от 2007–2008 година възгледите на Путин за интернационалната стратегическа вероятност претърпя огромни промени: той стартира да изхожда от това, че Русия се е възродила след няколко години възстановяващ напредък, до момента в който в това време Съединени американски щати се сблъскаха със международна финансова рецесия и започнаха да отслабват.
В последните години в изискванията на световната пандемия, Русия повярва, че фрагментацията на интернационалния ред се форсира и в този момент тя ще може да прибегне към „ игра без правила% „ с цел да форсира възобновяване на превъзходството си над постсъветското пространство и възсъздаването на една дребна Руска империя “.
На този декор се случи войната в Грузия през 2008 година, Кримската рецесия и спора в Донбас през 2014 година, изтеглянето на Съединени американски щати от Афганистан, усилването на съветското въздействие в Беларус през 2021 година и събитията от януари 2022 година в Казахстан.
Това не е изключение или случай
Всичко това демонстрира, че съветската военна акция срещу Украйна напълно не е изключение или случайно събитие, а значима част от тактиката на Русия за възобновяване на империята.
Целите на съветската военна експанзия:
Първо, с военна мощ да бъде принудена Украйна да се върне на стратегическия път, който Русия е определила за нея.
Второ, това е продължение на други геополитически дейности на Русия в постсъветското пространство, в това число усилване на контрола над Беларус и събитията в Казахстан от януари тази година.
Трето, да бъдат принудени Съединени американски щати и Европа да трансформират построената след студената война архитектура за сигурност в Европа.
Четвърто, чрез основаването на непрекъснато геополитическо напрежение да се реализира повишение на цените на суровините на международните пазари, да вземе под надзор и да монополизира най-важните стратегически запаси на териториите на някогашния Съветски съюз, а също по този начин оптимално да хеджира разнообразните провокации, пред които новата енергийна и промишлена революции, както и световният енергиен преход, изправят Русия.
Руско-украинската война оказва върху световния свят многоаспектно влияние, в избрана степен, нейното значение надвишава смисъла на събитията от 11 септември 2001 година, може да се каже, че тя се трансформира във водораздел в развиването на света след Студената война.
Световният ред, построен след края на студената война, се сблъсква с невиждано предизвикателство и претърпява доста бърза и дълбока „ перестройка “.
Какво чака Русия и Украйна
За Русия войната ще се трансформира в исторически кръстопът в нейното национално развиване. Ако погледнем съветската история, всяко проваляне във война е водило до преломен миг в развиването на страната.
В сегашния миг в Русия фактически има подводни течения. От началото на войната 200 хиляди представители на съветските богати и интелектуални кръгове са напуснали родината си.
Ако прибавим и от 1.6 до 2 милиона представители на елита, които са напуснали Русия от 2000 до 2018 година то загубата е основна. Ако войната не бъде прекъсната в най-кратки периоди, в изискванията на политическа изолираност и стопански наказания ситуацията на Русия в интернационалната политическа и стопанска система още дълго ще има низходяща наклонност, и тя ще се маргинализира още повече.
В какво направление ще води Русия тази война и какво въздействие ще окаже тя върху цялата конструкция на интернационалната общественост и международния ред, в това число и върху сигурността и развиването на Китай ще изисква задълбочено проучване.
След тази война Украйна ще встъпи във фаза на следвоенно възобновяване с поддръжката на интернационалната общественост. Междурегионалните и междуетническите проблеми, които в миналото образуваха политическата система, след войната в огромна степен ще бъдат заличени.
Украинските жители, без значение дали украинци, руснаци, евреи, кримски татари, бързо ще ускоряват своята национална еднаквост с Украйна. Може да се каже, че след тази война Украйна „ ще се възроди от пепелта “.
Независимо от това, че Украйна не може да влезе в НАТО, тя ще се интегрира в политическата, икономическата и културната сфера.
Що се отнася до руско-украинските връзки, то комплицираните връзки сред двете страни след войната дефинитивно ще се прекратят.
В неотдавнашно изявление внучката на Никита Хрушчов, американският политолог Нина Хрушчова съобщи:
„ Путин споделя, че Западът прави Украйна антируска, само че в действителност той направи повече за това, от каквато и да било американска агитация, тъй като с бомби няма да накараш никого да те обича “.
В международната стопанска система ще се форсира процесът на дерусификация
От европейска позиция Европа стана по-сплотена след тази война. НАТО също се отърси от това, което Макрон назова „ мъртъв мозък “, позициите на Съединени американски щати в системата за трансатлантическа сигурност още повече укрепнаха, също както и единството и координацията на целя западен алианс.
В световната стопанска система, глобализацията ще стане още по-фрагментирана. В нея се форсира процесът на дерусификация. Независимо дали става дума за индустриалния, финансовия или енергийния бранш, веригите за доставки, свързани с Русия, бързо се късат и преустройват.
Под въздействие на китайско-американската комерсиална война и руско-украинската война през последните няколко години бяха въведени редица нови двустранни или многостранни търговски и капиталови правила и нови механизми, в това число новата американско-канадско-мексиканска свободна търговия.
От друга страна, съглашението за свободна търговия сред Съединени американски щати и Япония, а също по този начин Европейското съглашение за свободна търговия ще получат ново ускоряване.
В бъдеще ще има огромен и мощно либерализиран пазар, в който ще преобладават западните развити страни, с присъединяване на забележителен брой страни с формираща се пазарна стопанска система и разрастващи се страни, с нулеви цени, бариери и дотации.
Б.Р. Резюмето е от отчет „ Произход, вероятности и стратегически последици от руско-украинската война “ на Департамента за интернационалните проучвания на Академия на публичните науки на КНР, взаимно с China International Finance 30 Forum на професор Фэн Юйцзюн, заместител декан на Института за интернационалните проучвания, шеф на центъра за проучване на Русия и някогашният посланик Фен Юйцзюн
Източник: Republika.ru
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ