Най-често се унасяме и самозабравяме на тоя грешен и суетен свят ♥ Александър КРЪСТНИКОВ
За суетата човешка и неизбежното ни тръгване от този свят, накратко и поучително с притчата на видния наш философ-идеалист, журналист, публицист и държавник.
Александър Кръстников (1879 ~ 1970)
Човек и гибел
Един богат човек подписал контракт със гибелта, съгласно който тя не трябвало да идва преди да го предизвести. Така той мислил, че ще има време да се подготви и да се покае за земните си грехове.
Малко по-късно индивидът изгубил една дребна сърна, само че това не го засегнало доста.
После една зараза унищожила целия му добитък, лишила в гроба жена му, двете му деца - богатият траял да се радостни.
Минали няколко месеца. Един ден гибелта се показала пред него и му споделила:
- Ето, часът настъпи.
- Защо наруши контракта? - попитал индивидът. - Ти даде обещание да не идваш без предизвестие.
- Това е по този начин - дала отговор гибелта - и аз тъкмо съм изпълнила уговореното. Най-напред те предизвестих като ти взех добитъка, след това всеки ден ти давах знак за моето наличие. Не е моя виновност, че ти се преструваше на ням при всяко предизвестие.
И гибелта сграбчи своята жертва.
Тълкуване: Най-често се унасяме и самозабравяме на тоя неверен и суетлив свят, смятайки, че ще живеем материалистично хиляди години. Ала идва време неусетно за тръгване оттатък и ние изпадаме в ситуацията на непоправими суетници.
* Публикувано във в. „ Витлиемска звезда ”, година 16, бр. 3, 1 юни 1937 година, подписано: М. М-s
Източник:
Снимка: Александър Кръстников (1879-1970)
