Спотлайт
За „ Спотлайт ” ми е малко мъчно да пиша, тъй като пребивавам в католическа общественост, която е сплотена, задружна и отдадена на положителни каузи. Кварталният ни духовник е прелестен човек, който познава всички, лятото води децата на лагер, а в слънчевите следобеди излиза на игрището зад църквата, с цел да играе с тях баскет. Познава ги по име – от Ахмед до Паоло – и няма никакви искания някой да е католик, с цел да си поприказва с него или да го включи да вземем за пример към локалната благотворителна кухня.
Ето за какво, когато гледах „ Спотлайт ”, ми се сви сърцето и ме държа с дни една горест, заради което желаех да се отдалеча малко във времето, с цел да мога да напиша за него.
Филмът наблюдава разкриването на централизирана система за прикриване на закононарушенията на педофили-свещеници, която продължава до ден сегашен и никакви изключително съответни ограничения наподобява не са взети. Свещениците не престават да заобикалят правораздаването без значение, че механизма е от дълго време оголен.
Скандалът тлее дълго, само че малко преди 9/11 проверяващият екип на Бостън Глоуб („ Спотлайт ”, наградени с Пулицър) стартира следствие. Журналистите единствено малко драсват по повърхността и се открива една гангрена... Не става въпрос за „ няколко гнили ябълки ”, а за сериозен % свещеници с педофилски пристрастености, най-малко 6%, което към този момент прави явлението " психиатричен феномен ". За Бостън този % значи най-малко 90 души оставили мръсния си отпечатък върху живота на неразбираемо какъв брой хора, някои от които не са оживели, както и върху личната си черква.
Объркани ориси, осакатени души, безмълвни жертви. Един юрист, който прави всичко допустимо да откри път и справедливостта да спечелва. Един основен редактор, който не желае просто да гръмне скандал, а да се разкрие системата, която разрешава това да се случва. И един екип, който изгубва съня си, до момента в който не разкрие всичко, на фона на враждебна среда, зад която от самото начало се усеща една дълга възпираща ръка с доста пари и доста власт. „ Ако е нужно едно село, с цел да се отгледа едно дете, то е нужно и едно село, с цел да се насили ”. Това беше най-силната имитация за мен във кино лентата. Всички допускат и знаят нещо, само че си мълчат.
„ Спотлайт ” е динамичен, само че не пришпорен, под напрежение, само че не ненужно изопнат. Оставя страст, която отлежава в размисъл и с цялостно съображение е претендент за Оскар за най-хубав филм (и мой персонален любимец за наградата). Играта на актьорите е феноменална. Марк Ръфало, несъмнено, е с номинация за Оскар, както и Рейчъл МакАдамс, само че и останалите са прелестни – Стенли Тучи, Майкъл Кийтън, чиято роля ми подсети онази му от „ Вестникът ”. Филмът има и още номинации – за сюжет, за постановка и за кино редакция.
Mежду другото, Папата, без значение, че заявява нулева приемливост по отношение на полови нарушители в църквата му, току що утвърди комисия, която да се занимава с това, децата да бъдат възпирани да гледат „ Спотлайт ”.
Ето за какво, когато гледах „ Спотлайт ”, ми се сви сърцето и ме държа с дни една горест, заради което желаех да се отдалеча малко във времето, с цел да мога да напиша за него.
Филмът наблюдава разкриването на централизирана система за прикриване на закононарушенията на педофили-свещеници, която продължава до ден сегашен и никакви изключително съответни ограничения наподобява не са взети. Свещениците не престават да заобикалят правораздаването без значение, че механизма е от дълго време оголен.
Скандалът тлее дълго, само че малко преди 9/11 проверяващият екип на Бостън Глоуб („ Спотлайт ”, наградени с Пулицър) стартира следствие. Журналистите единствено малко драсват по повърхността и се открива една гангрена... Не става въпрос за „ няколко гнили ябълки ”, а за сериозен % свещеници с педофилски пристрастености, най-малко 6%, което към този момент прави явлението " психиатричен феномен ". За Бостън този % значи най-малко 90 души оставили мръсния си отпечатък върху живота на неразбираемо какъв брой хора, някои от които не са оживели, както и върху личната си черква.
Объркани ориси, осакатени души, безмълвни жертви. Един юрист, който прави всичко допустимо да откри път и справедливостта да спечелва. Един основен редактор, който не желае просто да гръмне скандал, а да се разкрие системата, която разрешава това да се случва. И един екип, който изгубва съня си, до момента в който не разкрие всичко, на фона на враждебна среда, зад която от самото начало се усеща една дълга възпираща ръка с доста пари и доста власт. „ Ако е нужно едно село, с цел да се отгледа едно дете, то е нужно и едно село, с цел да се насили ”. Това беше най-силната имитация за мен във кино лентата. Всички допускат и знаят нещо, само че си мълчат.
„ Спотлайт ” е динамичен, само че не пришпорен, под напрежение, само че не ненужно изопнат. Оставя страст, която отлежава в размисъл и с цялостно съображение е претендент за Оскар за най-хубав филм (и мой персонален любимец за наградата). Играта на актьорите е феноменална. Марк Ръфало, несъмнено, е с номинация за Оскар, както и Рейчъл МакАдамс, само че и останалите са прелестни – Стенли Тучи, Майкъл Кийтън, чиято роля ми подсети онази му от „ Вестникът ”. Филмът има и още номинации – за сюжет, за постановка и за кино редакция.
Mежду другото, Папата, без значение, че заявява нулева приемливост по отношение на полови нарушители в църквата му, току що утвърди комисия, която да се занимава с това, децата да бъдат възпирани да гледат „ Спотлайт ”.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ