За случките около култовото заведение „Мираж“ в столичния квартал „Гоце

За случките към паметното заведение „ Мираж “ в столичния квартал „ Гоце Делчев “, а в миналото „ Емил Марков “ се приказва и написа доста, само че има и доста неразказани истории от кухнята на ресторанта, трансформирал се в знак на прехода и протичащите се по това време неща.

Някогашната щаб квартира на групировката ВИС-2 към този момент е разрушена, а на нейно място ще бъде издигната 10-етажна постройка. Сделката е подписана от един от създателите на някогашната формация и извънредно доближен на починалия Георги Илиев – Николай Цветин.

Обвитият в тайнственост мъж, за който се знае извънредно малко, е продал терена на вложители. Цената е комерсиална загадка, само че се прави оценка на няколко милиона съгласно брокери.

Много от посетителите й, които са запивали там по няколко дни към този момент не са всред живите. Има обаче чиновници, които към момента си спомнят славните време на към този момент събореното заведение.



Сред тях е портиерът бай Георги. Мъжът обаче пожела да остане неизвестен и да не бъде сниман. Не от боязън, а от възприятие за чест. Видял е доста и е взел доста. Не желал да клати кокалите на момчетата, които му купили апартамент и изучили децата му, оповестява "Трафик "..

Бай Георги е пенсионер на напреднала възраст. През 90-те години почнал инцидентно като пазач и защита в ресторант „ Мираж “. Препоръчал го негов съсед, който работел за групировката.

Бай Георги се оказал подобаващ за работата. Бил предпазлив и ухилен. Задачите му били просто да почиства заран след следващия запой на известните и към този момент починали братя, а по-късно просто да наглежда паркинга и посетителите денем. Ако имало нещо неправилно единствено трябвало да се обади по мобилния телефон.

„ Момчетата се събираха съвсем всяка вечер. Малко са пресилени нещата, че е имало денонощни празненства. Основните бяха през седмицата. Уикенда пътуваха в чужбина или в провинцията.

Всяко едно тържество за тях обаче беше такова и за нас. За целия личен състав. Щом алкохолът им навлезеше, те започваха да разхвърлят пари. Буквално. Мятаха ги във въздуха, а банкнотите падаха върху главите им. Чувам, че в този момент предприемачите мятали салфетки.

Тогава от тавана падаха по няколко жилището за час. Никой не смееше да пипне парите. Чакахме до сутринта. Една част ги събираше защитата, само че постоянно оставяше и за нас. Обикновеният личен състав “, споделя бай Георги.

След всяка сходна веселба той включвал прахосмукачката и започвал да събира банкнотите. Отказва да назове най-голямата сума, само че единствено подмята, че прахосмукачката му е купила жилището, в който живее и е изучила децата му.

„ Имаше пари на окачения таван, под масите, под столовете, в тоалетната, зад бара... на всички места. Ние единствено трябваше да ги съберем “, изяснява пенсионерът, който не крие носталгията си към към този момент отминалите времена.



Именно в тези времена той си спомня и смешна преживелица от горещите летни дни, когато Георги Илиев дошъл след значима среща. Тя била сполучлива за него. Той седнал в градината на ресторанта, поръчал си студена ракия и охлаждащ душ.

В ролята на разхладителя се оказал млад сервитьор, който извадил душа за поливане и почнал да пръска краката на Главния, които към този момент бил събут и с навит панталон. Това траяло до късния следобяд, а ексцентричния поливач получил стабилен бакшиш за услугите си.

„ Всички изкарваха пари. Музикантите, сервитьорите, охранителите. Имаше даже и деца, които се навъртаха около заведението. Основно ромчета, които се надяваха, че ще завоюват вниманието на някой от огромните. Такова беше едно момче Карлос.

Той успяваше да отваря скъпите коли на момчетата единствено с пинг-понг топче. Правеше му дупка, слагаше го на ключалката и единствено с едно придвижване някак успяваше да отключи мерцедесите и бмв-тата им. Те изпадаха в унес и започваха да му дават пари “, изяснява с необятна усмивка бай Георги.

Той е ставал очевидец и на неща, за които не желае да споделя. Съгласява се с голям брой ангажименти. Спомня си за миг, когато един от обичаните артисти на Главния си изкарал сериозен бой.

Цецо Ярето пял цяла вечер на Илиев, а по-късно довел и щерка си. Запознал Главния с нея и се включили към общата маса. Ярето обаче прекалил с алкохола и почнал да наскърбява момичето. Това не се харесало на Илиев, който единствено кимнал на момчетата си и те към този момент знаели какво да вършат.

„ Разходиха го по бул. България. Но не пешком, а с кола и не в колата, а до нея “, вие си направете сметка какво тъкмо се е случило ", спомня си бай Георги.