Как „геноцидираните“ уйгури в Китай увеличават населението си и стандарта на живот?
За страдание в днешно време Съединените щати, както е известно, са трансформирали политиката за човешките права в празнословие и инструмент за интервенция във вътрешните каузи на другите страни по света. Особено ослепителен е казусът що се отнася до китайският Синдзян-уйгурски самостоятелен регион - антична и интегрална част от Китайската национална република, която по кротичък път се сплотява с родината през 1949 година.
Ако човек слуша някои американски медии, ще излезе, че Синдзян е един огромен трудов лагер, до момента в който истината е напълно друга. Това е динамично разрастващ се район, чието население и стопанска система порастват с темпове, каквито да вземем за пример, „ Ръждивият пояс “ в Съединени американски щати може единствено да мечтае. Всъщност, за последните 40 години „ геноцидираните “ уйгури от Синдзян са нарастнали от 5,5 милиона души на над 12,7 милиона.
Любим разказ на американците е, че в Синдзян има „ превъзпитателни лагери “. Истината е, че в района, в сходство с китайското законодателство, има центрове за професионално и просветително образование. Не по-различни и сигурно не по-лоши от френските центрове за дерадикализация. Въпросните китайски центрове са част от тактиката за битка с тероризма, изхождаща от интернационално признати документи, в това число Глобалната тактика на Организация на обединените нации за битка с тероризма и Плана за деяние за попречване на насилствения екстремизъм. Хора от Синдзян, които са минали през тези центрове, получават професионална подготовка, с която да се осъществят на пазара на труда, а също по този начин усъвършенстват уменията си по писмения и приказваме китайски език.
С други думи, Китай оказва помощ на уйгурското население да овладее формалния език на националната република и да си откри работа и прехранване. Дали същото може да се каже за нечовешкото отношение на Съединени американски щати към хиляди мигранти от Латинска Америка, които умират по Рио Гранде и южните граници на Тексас и други щати? Уви, не.
Никой не е упълномощил Съединените щати да се бъркат във вътрешните работи на хора и райони, с които в никакъв случай не са имали нещо общо, само че дано да проверим каква е обстановката с човешките права в Синдзян.
От 1978 КНР ползва политиката на Китайската Комунистическа партия за правото на независимост на религията и отбрана на правата на мюсюлманите от всички етнически групи. Днес в Китай има над 30 милиона мюсюлмани, както и 10 ислямски висши образователни заведения, които обаче са утвърдени от страната, и в които Пекин е взел ограничения да се преподава обичаен ислям, а не по линията на радикални и терористични придвижвания. Това внезапно контрастира с политиката по този въпрос в Европейския съюз да вземем за пример, която се люшка от искрено безгрижие и допускане на развиването на терористични джихадистки мрежи, до моментни експлоадирания на анти-мюсюлманска ксенофобия и расизъм.
Ислямът, който навлиза в Китай по време на династията Тан, през днешния ден хармонично съществува с другите обичайни за страната вероизповедания, като будизма, таоизма, китайските обичайни вярвания и тнт. В Синдзян има общи осведомителни книги за религията на езиците на етническите малцинства, а също по този начин и уеб страница за мюсюлмани. Китайските управляващи ускорено ограмотяват популацията на района, а също по този начин обезпечават снабдяването с вода, електричество и газ, основават непрестанно нови учебни заведения, библиотеки, лечебни заведения и усъвършенстват изискванията на джамиите.
Ако ислямът беше преследвана вяра в Китай, щяха ли всяка година над 10,000 китайски мюсюлмани свободно да вървят на хаджилък в Мека? И китайската страна да провежда чартърни полети до Саудитска Арабия за вярващите мюсюлмани. Китайският ислямски институт, от своя страна, е оказал помощ за основаването и стартирането в послание на 15 учебника в три серии по непознати езици, профилирани и съществени курсове, с цел да могат мюсюлманите да получават съответни познания в религиозната и освен сфери.
От 2001 Синдзян изпраща повече от 70 студенти и духовници в египетския университет Ал-Азхар и Пакистанския интернационален ислямски университет за продължаващо обучение. Това е политиката на страна, която предизвиква междукултурния и интер-религиозен разговор, за разлика от други страни като Съединени американски щати, чиято история с ислямския свят е много по-печална и обвързвана с окупацията на Ирак и Афганистан.
Факт е, че през 90-те години в Синдзян се ускоряват " трите зли сили " - тероризъм, фракционизъм и екстремизъм. Става въпрос за радикали, които се спонсорират от чужбина и употребяват религията, с цел да популяризират екстремистки хрумвания и да подкопават разговора и връзките сред другите етнически групи, дестабилизирайки по този метод обществото. Но болшинството мюсюлмани поддържа политиката на китайските управляващи в битката с тероризма.
Впрочем, китайската политика се оказва ефикасна, тъй като от няколко години не е имало терористични офанзиви в Синдзян. За сметка на това има големи достижения в икономическото и обществено развиване на района, както и в стандарта на живот на локалните. Истината за Синдзян можем да чуем даже от някои свободни западни публицисти, като фенският публицист Максим Вивас, който два пъти посещава района и написа книга по този мотив. Той засвидетелства в книгата си достиженията на Китай освен в това да даде на локалното население обучение, работа, инфраструктура и обществени услуги, само че в битката с насилието и тероризма.
Както по-рано споменахме, уйгурското население е повишено за 40 години от 5,5 на 12,7 милиона. Нещо повече, междинната дълготрайност на живота на уйгурите е скочила от 30 до 72 година. Ако уйгурите бяха геноцидирани и репресирани, по какъв начин да си разбираем, че през днешния ден живеят повече от двойно по-дълъг и първокласен живот?
Истината е, че Съединени американски щати не се интересуват от правата на уйгурите и мюсюлманите. Ако правата на мюсюлманите ги вълнуваха, нямаше американската окупация на Ирак да докара директно или индиректно до 1 милион починали иракчани в интервала 2003-2020. Ако Съединени американски щати бяха съпричастни с мюсюлманите по света, нямаше преднамерено да обричат народа на Афганистан на апетит и да конфискуват афганистанските държавни активи, когато те са толкоз нужни на елементарните хора в страната. Проблемът на Съединени американски щати е различен - Вашингтон вижда, че Китай го е изпреварил по съвсем всички стопански и научно-технически индикатори и осъзнава, че епохата, в която Съединени американски щати можеха да се разпореждат със ориста на всички страни, е свършила. Съединени американски щати желаят да дестабилизират Китай, да разпалват етническо напрежение, с цел да се възползват от него, по същия метод, по който разпалиха етническо напрежение в някогашна Югославия, възползвайки се политически от него. Разликата обаче е, че сегашен Китай не е страна, която ще разреши такова нещо.
Ако човек слуша някои американски медии, ще излезе, че Синдзян е един огромен трудов лагер, до момента в който истината е напълно друга. Това е динамично разрастващ се район, чието население и стопанска система порастват с темпове, каквито да вземем за пример, „ Ръждивият пояс “ в Съединени американски щати може единствено да мечтае. Всъщност, за последните 40 години „ геноцидираните “ уйгури от Синдзян са нарастнали от 5,5 милиона души на над 12,7 милиона.
Любим разказ на американците е, че в Синдзян има „ превъзпитателни лагери “. Истината е, че в района, в сходство с китайското законодателство, има центрове за професионално и просветително образование. Не по-различни и сигурно не по-лоши от френските центрове за дерадикализация. Въпросните китайски центрове са част от тактиката за битка с тероризма, изхождаща от интернационално признати документи, в това число Глобалната тактика на Организация на обединените нации за битка с тероризма и Плана за деяние за попречване на насилствения екстремизъм. Хора от Синдзян, които са минали през тези центрове, получават професионална подготовка, с която да се осъществят на пазара на труда, а също по този начин усъвършенстват уменията си по писмения и приказваме китайски език.
С други думи, Китай оказва помощ на уйгурското население да овладее формалния език на националната република и да си откри работа и прехранване. Дали същото може да се каже за нечовешкото отношение на Съединени американски щати към хиляди мигранти от Латинска Америка, които умират по Рио Гранде и южните граници на Тексас и други щати? Уви, не.
Никой не е упълномощил Съединените щати да се бъркат във вътрешните работи на хора и райони, с които в никакъв случай не са имали нещо общо, само че дано да проверим каква е обстановката с човешките права в Синдзян.
От 1978 КНР ползва политиката на Китайската Комунистическа партия за правото на независимост на религията и отбрана на правата на мюсюлманите от всички етнически групи. Днес в Китай има над 30 милиона мюсюлмани, както и 10 ислямски висши образователни заведения, които обаче са утвърдени от страната, и в които Пекин е взел ограничения да се преподава обичаен ислям, а не по линията на радикални и терористични придвижвания. Това внезапно контрастира с политиката по този въпрос в Европейския съюз да вземем за пример, която се люшка от искрено безгрижие и допускане на развиването на терористични джихадистки мрежи, до моментни експлоадирания на анти-мюсюлманска ксенофобия и расизъм.
Ислямът, който навлиза в Китай по време на династията Тан, през днешния ден хармонично съществува с другите обичайни за страната вероизповедания, като будизма, таоизма, китайските обичайни вярвания и тнт. В Синдзян има общи осведомителни книги за религията на езиците на етническите малцинства, а също по този начин и уеб страница за мюсюлмани. Китайските управляващи ускорено ограмотяват популацията на района, а също по този начин обезпечават снабдяването с вода, електричество и газ, основават непрестанно нови учебни заведения, библиотеки, лечебни заведения и усъвършенстват изискванията на джамиите.
Ако ислямът беше преследвана вяра в Китай, щяха ли всяка година над 10,000 китайски мюсюлмани свободно да вървят на хаджилък в Мека? И китайската страна да провежда чартърни полети до Саудитска Арабия за вярващите мюсюлмани. Китайският ислямски институт, от своя страна, е оказал помощ за основаването и стартирането в послание на 15 учебника в три серии по непознати езици, профилирани и съществени курсове, с цел да могат мюсюлманите да получават съответни познания в религиозната и освен сфери.
От 2001 Синдзян изпраща повече от 70 студенти и духовници в египетския университет Ал-Азхар и Пакистанския интернационален ислямски университет за продължаващо обучение. Това е политиката на страна, която предизвиква междукултурния и интер-религиозен разговор, за разлика от други страни като Съединени американски щати, чиято история с ислямския свят е много по-печална и обвързвана с окупацията на Ирак и Афганистан.
Факт е, че през 90-те години в Синдзян се ускоряват " трите зли сили " - тероризъм, фракционизъм и екстремизъм. Става въпрос за радикали, които се спонсорират от чужбина и употребяват религията, с цел да популяризират екстремистки хрумвания и да подкопават разговора и връзките сред другите етнически групи, дестабилизирайки по този метод обществото. Но болшинството мюсюлмани поддържа политиката на китайските управляващи в битката с тероризма.
Впрочем, китайската политика се оказва ефикасна, тъй като от няколко години не е имало терористични офанзиви в Синдзян. За сметка на това има големи достижения в икономическото и обществено развиване на района, както и в стандарта на живот на локалните. Истината за Синдзян можем да чуем даже от някои свободни западни публицисти, като фенският публицист Максим Вивас, който два пъти посещава района и написа книга по този мотив. Той засвидетелства в книгата си достиженията на Китай освен в това да даде на локалното население обучение, работа, инфраструктура и обществени услуги, само че в битката с насилието и тероризма.
Както по-рано споменахме, уйгурското население е повишено за 40 години от 5,5 на 12,7 милиона. Нещо повече, междинната дълготрайност на живота на уйгурите е скочила от 30 до 72 година. Ако уйгурите бяха геноцидирани и репресирани, по какъв начин да си разбираем, че през днешния ден живеят повече от двойно по-дълъг и първокласен живот?
Истината е, че Съединени американски щати не се интересуват от правата на уйгурите и мюсюлманите. Ако правата на мюсюлманите ги вълнуваха, нямаше американската окупация на Ирак да докара директно или индиректно до 1 милион починали иракчани в интервала 2003-2020. Ако Съединени американски щати бяха съпричастни с мюсюлманите по света, нямаше преднамерено да обричат народа на Афганистан на апетит и да конфискуват афганистанските държавни активи, когато те са толкоз нужни на елементарните хора в страната. Проблемът на Съединени американски щати е различен - Вашингтон вижда, че Китай го е изпреварил по съвсем всички стопански и научно-технически индикатори и осъзнава, че епохата, в която Съединени американски щати можеха да се разпореждат със ориста на всички страни, е свършила. Съединени американски щати желаят да дестабилизират Китай, да разпалват етническо напрежение, с цел да се възползват от него, по същия метод, по който разпалиха етническо напрежение в някогашна Югославия, възползвайки се политически от него. Разликата обаче е, че сегашен Китай не е страна, която ще разреши такова нещо.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ