На пациенти с ХИВ продължават да се отказват операции и лечение заради стигма
За страдание не са единични случаите, в които на пациенти с диабет, онкологични болести, кардиологични проблеми се отхвърля непосредствено или безмълвно нужното лекуване или хирургична намеса поради ХИВ. Това се споделя в отворено писмо на Националната пациентска организация до лекари и здравни служащи във връзка 1 декември – Световния ден за битка със СПИН. От пациентската организация показват, че достъпът на пациентите с ХИВ до здравна помощ отвън рамките на вирусологичното следене остава сериозен проблем.
“Този проблем е дефиниран като присъщ за изоставащите в развиването си страни и по тази причина към международната тактика за битка с ХИВ “90-90-90 “ (90% от хората се изследват, 90% знаят статуса си, 90% имат достъп до терапия) бе добавено и четвърто 90 – достъп до здравни грижи за пациентите, за по-качествен живот с ХИВ “, споделят от Неправителствени организации.
Оттам разясняват, че за жалост не са единични случаите, в които на пациенти с хронични болести се отхвърля лекуване. “Тези пациенти биват насочвани към отделенията за надзор на ХИВ, без това да е належащо. Ставали сме очевидци по какъв начин пациент с ХИВ е ориентиран за гипсиране на строшен крайник към инфекциозната болница в София, без значение, че това не е от компетенциите на вирусолозите. Тази стигма убива хората. Незнанието убива пациентите “, споделят от Неправителствени организации.
По този метод млади, работоспособни българи умират не в резултат на ХИВ/ СПИН, а на различен здравословен проблем, чието лекуване, даже в условия на неотложност, бива отказвано. “Зад този отвод ние виждаме обоснования боязън на медицинския личен състав от заразяване. Страх, който се дължи на неналичието на информация. А науката е безапелационна – трайната вирусна супресия води до това пациентите да не могат да предават вируса “, разясниха от организацията.
“Имаме добра вест за Вас – близо 30 години след откриването на вируса, с помощта на антиретровирусната терапия за ХИВ, ние сме очевидци на голям прогрес и триумф в управлението и трайното угнетяване на вирусната интензивност. На процедура инфекцията, считана за смъртна присъда, се трансформира в хронично заболяване, с което пациентите живеят и имат естествена дълготрайност на живота (до 50 години след инфектирането). Научният консенсус „ неоткриваем=непредаваем “ е приет от Световната здравна организация, от Организация на обединените нации, както и от българските здравни управляващи в управлението за лекуване и надзор на ХИВ. Сега знаем, че в случай че пациент приема антиретровирусната си терапия и доближи до под 40 копия на вируса в милилитър кръв, то той не може да съобщи ХИВ по време на беззащитен полов контакт или на операции с кръв, както и може да има здрави, неинфектирани деца “, обръщат се от Неправителствени организации към лекарите.
“Този проблем е дефиниран като присъщ за изоставащите в развиването си страни и по тази причина към международната тактика за битка с ХИВ “90-90-90 “ (90% от хората се изследват, 90% знаят статуса си, 90% имат достъп до терапия) бе добавено и четвърто 90 – достъп до здравни грижи за пациентите, за по-качествен живот с ХИВ “, споделят от Неправителствени организации.
Оттам разясняват, че за жалост не са единични случаите, в които на пациенти с хронични болести се отхвърля лекуване. “Тези пациенти биват насочвани към отделенията за надзор на ХИВ, без това да е належащо. Ставали сме очевидци по какъв начин пациент с ХИВ е ориентиран за гипсиране на строшен крайник към инфекциозната болница в София, без значение, че това не е от компетенциите на вирусолозите. Тази стигма убива хората. Незнанието убива пациентите “, споделят от Неправителствени организации.
По този метод млади, работоспособни българи умират не в резултат на ХИВ/ СПИН, а на различен здравословен проблем, чието лекуване, даже в условия на неотложност, бива отказвано. “Зад този отвод ние виждаме обоснования боязън на медицинския личен състав от заразяване. Страх, който се дължи на неналичието на информация. А науката е безапелационна – трайната вирусна супресия води до това пациентите да не могат да предават вируса “, разясниха от организацията.
“Имаме добра вест за Вас – близо 30 години след откриването на вируса, с помощта на антиретровирусната терапия за ХИВ, ние сме очевидци на голям прогрес и триумф в управлението и трайното угнетяване на вирусната интензивност. На процедура инфекцията, считана за смъртна присъда, се трансформира в хронично заболяване, с което пациентите живеят и имат естествена дълготрайност на живота (до 50 години след инфектирането). Научният консенсус „ неоткриваем=непредаваем “ е приет от Световната здравна организация, от Организация на обединените нации, както и от българските здравни управляващи в управлението за лекуване и надзор на ХИВ. Сега знаем, че в случай че пациент приема антиретровирусната си терапия и доближи до под 40 копия на вируса в милилитър кръв, то той не може да съобщи ХИВ по време на беззащитен полов контакт или на операции с кръв, както и може да има здрави, неинфектирани деца “, обръщат се от Неправителствени организации към лекарите.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ