За съдебната реформа има много идеи, но сега дойде време

...
За съдебната реформа има много идеи, но сега дойде време
Коментари Харесай

Нещо, което политиците редовно забравят. Как самите съдии виждат съдебната реформа

За правосъдната промяна има доста хрумвания, само че в този момент пристигна време да чуем и самите съдии. Как си я показват те?

В съглашението на съдружните сътрудници в държавното управление са записани следните планове: закриване на профилираното правораздаване, ограничение на пълномощията на основния прокурор, оставка на Иван Гешев, трансформиране на Висшия правосъден съвет (ВСС) от непрекъснат във краткотрайно настоящ орган и разделянето му на две – един за съдиите и един за прокурорите и следователите.

Засега от тези стъпки е реалност единствено една – болшинството в Народното събрание публично прикани Иван Гешев да освободи поста си. Внасянето на законопроектите за всичко останало занапред следва.

Най-голямата съсловна организация на съдиите – (ССБ), организира лично изследване измежду своите членове. Неговата цел беше да отговори на въпроса – по какъв начин хората, от които зависи правораздаването, си показват правосъдната промяна.

Наред със структурните промени в правосъдната власт, възприети от ръководещите като най-наложителни, съдиите обрисуваха няколко отлагани с години проблеми, които директно вредят на мотивацията им за работа. И които обичайно остават отвън фокуса на внимание на политиците.

Казано в резюме те желаят по-адекватни критерии за оценка на работата им (атестиране), по-бързи състезания за повишение, ограничение на командироването от по-долна в по-горна инстанция, както и понижаване на разликата в заплащането на съдиите от другите равнища в системата.
Какво демонстрира изследването
Проучването на ССБ е извършено в края на декември измежду 86 съдии. Повече от половината от тях правораздават на районно равнище, една трета са в окръжни съдилища, близо 15% са в административни съдилища, към 10% са апелативни съдии и минимум са в профилираните съдилища, Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). Над 83% от интервюираните са с повече от 12-годишен стаж.

Резултатите от анкетата демонстрират, че болшинството от съдиите, взели участие в допитването, желаят съществени промени в правосъдната система. Над 90% от тях са на мнение, че структурата на Висш съдебен съвет би трябвало да бъде изменена, а 87% считат, че 5-годишният мандат на членовете му също би трябвало да е друг.

Над 95% от интервюираните желаят смяна и в метода, по който се образува съставът на Съдийската гилдия на съвета. В момента шестима от членовете ѝ се избират директно от съдиите, шестима – от Народното събрание, а последните двама нейни членове по право са ръководителите на двете висши съдилища.

Съветът на Европа от години упорства, че с цел да бъде обезпечена независимостта на съда от политическо въздействие основните кадрови въпроси, засягащи съдиите, би трябвало да бъдат решавани с болшинство от съдии, избирано от съдии.

Това на процедура значи, че парламентарната квота в Съдийската гилдия би трябвало да бъде понижена. Промяна, която получава утвърждението на 98% от участвалите в анкетата на ССБ. Това обаче изисква конституционна корекция и е по-трудно постижимо поради нуждата от болшинство от две трети в Народното събрание.

Сред останалите тематики, по които съдиите чакат съществени промени, са състезанията за повишение, критериите за атестиране и структурата на Инспектората на Висш съдебен съвет. И по трите се оформя болшинство от най-малко 90% от участвалите в изследването, които считат, че са небходими промени. Над 70% от накетираните пък желаят понижаване на разликите в заплащането на съдиите на разнообразни инстанционни равнища.
Конкурсите
Конкурсите в правосъдната система са единственият законен метод съдиите да порастват в кариерата. Висш съдебен съвет афишира такива, когато в даден съд се освободи място, освободено от магистрат, който се е пенсионирал или е напуснал системата по друга причина.

От години обаче провеждането на тези състезания или се бави доста във времето, или такива въобще не се афишират, тъй като освободените места се запълват от съдии, командировани от по-долните равнища. За разлика от присъединяване в конкурс, когато всеки явил се претендент предстои на лична оценка, командироването зависи от едноличното решение на ръководителите на съдилищата.
Мнозинството от сътрудниците биха избрали първо да бъде решен казусът с състезанията.Стою Згуров, СРС
"Мнозинството от сътрудниците биха избрали първо да бъде решен казусът с състезанията, защото това закъснение, което в този момент следим – от време на време в порядъка на повече от 3 години, рефлектира върху други проблеми като командироването, да вземем за пример ", споделя пред Свободна Европа Стою Згуров от Управителния съвет на ССБ. Той е арбитър от 2007 година, а от 2016 година правораздава в Софийския областен съд.

По думите му казусът с бавното осъществяване на състезания "създава усещане у някои сътрудници, че са недооценени, това нагнетява напрежение и предизвика търсене на способи да се заобиколят състезанията, да вземем за пример посредством командироване ".

Една от главните аргументи за проточващите се състезания е, че класиранията по тях съвсем постоянно се апелират пред Върховния административен съд (ВАС) от претенденти, които са останали недоволни. Затова доста от участвалите в анкетата на ССБ оферират тези обжалвания да се преглеждат в бързи производства.

Освен това има и концепция за основаване на смесени 5-членни сформира от съдии от Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които да преглеждат тези проблеми. Съдия Згуров допуска, че това предложение е обвързвано с насъбрано измежду сътрудниците му съмнение поради обстоятелството, че по тези каузи се произнасят "много стеснен кръг от съдии от Върховен административен съд – едно поделение от десетина индивида ".
Командироването
По думите му главният проблем с командироването е, че на процедура преценката при него е непрозрачна, тъй като решението кой да бъде командирован се взима еднолично от съответния ръководител на горестоящия съд. Освен това законът не планува оптимален период.

"Има случаи, в които съдии са командировани в продължение на повече от 5, даже 7 години. Въпреки това се организират състезания за съответния съд, които командированият може да не завоюва, само че продължава да е командирован там до безконечност ", изяснява арбитър Згуров.

Преобладаващото мнение измежду сътрудниците му, взели участие в изследването, е, че в Закона за правосъдната власт би трябвало да бъде написан оптимален едногодишен период за командироване, както и че то се ползва единствено по изключение.

"Въвеждането на такова ограничаване в закона би имало дисциплиниращ резултат както за административните ръководители, по този начин и за Висш съдебен съвет, който би трябвало да съумява по този начин да организира състезания, че те да завършват в рационален едногодишен период, в който да влиза и възможното обжалване в бързо произвеждане ", счита магистратът.

По думите му сега сътрудниците му остават с усещането, че като че ли никого не го интересува какъв брой се бавят състезанията, защото празните места в съдилищата се попълнят с безсрочно командировани. Згуров обобщава, че по този начин се получава, че системата лекува единствено признака – неналичието на задоволително съдии, а не заболяването – прекомерно бавните състезания, провеждани от Висш съдебен съвет.
Атестирането
Неразделна част от всеки конкурс е така наречен атестирани на претендентите в него. На базата на тяхната професионална биография и качества, комисии във Висш съдебен съвет правят оценка съдиите, които желаят да бъдат нараснали. Според доста съдии обаче критериите, по които се изготвят тези оценки не отразяват дейно работата им.

"Атестирането в сегашния му тип по никакъв метод не реализира задачите, които другояче прокламира ", споделя Владислава Цариградска, която е арбитър от 2010 година, а от 2013 година правораздава в Районен съд – Луковит.

Тя акцентира, че с изключение на национални съдии, с сътрудниците ѝ в действителност са съдии от Европейския съюз (ЕС) и като такива са призвани да подсигуряват спазването на Европейската спогодба за правата на индивида и правото на Европейски Съюз. В същото време критериите за атестирани на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет въобще не се занимават с това дали оценените познават задоволително добре европейската правосъдна процедура, да вземем за пример.

"Никой не изследва дали даден арбитър е станал причина за осъждания на страната в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург ", показва Цариградска.

Тя е създател на няколко преюдициални запитвания до Съда на Европейски Съюз в Люксембург. Става въпрос за проблеми, по които съдиите от страни членки на Евросъюза питат европейските си сътрудници дали дадена норма от съответното национално законодателство опонира на европейското право.

"Аз имам 4 преюдициални запитвания за 5 години по кардинални въпроси. В справката към атестацията ми написа, че имам такива запивания, само че поради критериите никой не се занимава с тях няма да ме насърчи и да ме оцени по-високо. Това е голям труд, а резултатът може да бъде за цяла Европа ", прибавя арбитър Цариградска.
Възнагражденията
Друг сериозен проблем, обиден в изследването на ССБ, е огромната разлика във възнагражденията на съдиите от другите инстанционни равнища – районно, окръжно, апелативно и висшо. В момента.
В момента разликата в главната заплата сред обособените правосъдни инстанции е към 600 лв..Съюз на съдиите в България
"В момента разликата в главната заплата сред обособените правосъдни инстанции е към 600 лв.. Разликата сред заплатите на районните и висшите магистрати е двойна, като тук имаме поради единствено магистратите от районно равнище с повече от 20 години стаж, а при сътрудниците им с по-малко стаж, тази разлика е още по-голяма ", се показва в на Съюза на съдиите, с което той прикани предходната пролет Висш съдебен съвет да откри по-разумен баланс в изчисляването на заплатите в системата.

Според арбитър Згуров точно тези разлики предизвикат и огромния напор състезанията за повишение, а оттова се стига и до доста обжалвания. Просто за доста съдии са принудени да търсят покачване, с цел да бъдат увеличени заплатите им.

"Ако някой арбитър е удовлетворен от работата си на съответното работно място, получава заплащане, близо до това на горната инстанция, няма да има чак подобен огромен интерес да кандидатства за повишение и напорът няма да бъде чак толкоз огромен ", споделя Згуров.

По думите му през последните години, когато Висш съдебен съвет индексира размера на заплатите, той работи по еднакъв метод – усилва на всички с 5 или 10%. "Когато базата, върху която се начисляват тези проценти е с огромни разлики, тези разлики стават все по-големи и все по-големи, това може да се преодолее законодателно ", счита районният арбитър.

Всички проблеми, свързани с бавните състезания за повишение, оценката на професионалните качества на съдиите, безсрочното им командироване и огромните разлики сред възнагражденията им биха могли да се решат с промени в Закона за правосъдната власт. За разлика от структурните промени във Висш съдебен съвет, тези въпроси не се нуждаят от корекция в конституцията, която би изисквала болшинство от две трети в Народното събрание.
Източник: svobodnaevropa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР