Covid-19 наднича и зад розовия храст
За розобер се става рано, преди да се е вдигнала росата. Когато розите са влажни, в листенцата им се задържа повече розово масло и то е по-добро. Останалият по-късно цвят към този момент не става по този начин добре за рандеман на ароматната суровина.
По предписание розоберът се прави през май - тогава нормално е и най-натовареното време. Собствениците на градини би трябвало към този момент да са си намерили берачи и да са се споразумели за цената на техния труд. После идва ред да се спазарят с розоварните. А това по никакъв начин не е елементарно. Разплащането по веригата става незабавно. В розоварната теглят чувалите и заплащат. После притежателят на градината с рози заплаща надницата, с цел да е сигурен, че берачите ще дойдат и на другия ден. Особеното е, че розите би трябвало бързо да се оберат и да се трансфорат
в розово масло и в розова вода.
Иначе - жалко за труда, тъй като цветът губи своите качества.
Производителите употребяват личен, а и фамилен труд плюс този само че наетите служащи. Желаещи да влязат в розовите градини обаче мъчно се намират и стопаните се пазарят за всяка работна ръка. Още повече, че работата по никакъв начин не е лесна - един човек би трябвало да събере приблизително към 40-50 кг, с цел да има смисъл за него да прекара този ден измежду розите.И за поредна година в този момент
розопроизводителите са в суматоха
- какъв брой ли ще са берачите на цвят, какви ли надници ще изискат..?.
Към това се прибавя рецесията COVID-19, упованията за рекордно ниски изкупни цени на цвета и... някои нови дискриминационни правила, въведени със Закона за маслодайната роза,влязъл в действие на 31 януари 2020 година. Крайният резултат е печален - срив на пазара и сигурен банкрут на по-малките производители.
Очертава се непостижима за решение задача, изключително и при най-вероятна изкупна цена на цвета към 2.50 лева за кг, колкото е била и през предходната година. Но и не може да няма розобер - след вложените старания дотук. Някои предвиждат, че цената може да падне и под 2 лв., и се заканват, че ще се откажат да берат, защото няма да могат да си възстановят разноските. Със сигурност ще остане необран и неизкупен розов цвят. Натиск оказват и пазарите на розово масло, където имало останали непродадени количества от минали години. Конкурентите ни от прилежащите страни пък оферират турското розово масло на много по-ниска цена от нашата.
Мнозина са подготвени да стачкуват, само че неналичието на единение в настояванията ги разделя. От разнообразни места звучат и закани от производители, че при тези цени ще се откажат изобщо да гледат рози.Познавачите на бранша са на мнение, че сигурно няма да го създадат. Всеки от тях знае, че има и мощни, и слаби интервали в земеделието. А също така ароматът от роза дамасцена остава в сърцето за цялостен живот. Но въпреки всичко към този момент има и стопани, които са се отказали да обработват градините.
Най-голямото предизвикателство в акцията по розобера нормално е миграцията на огромни групи хора от едно място на друго.А в този момент се прибавиха и условията, наложени от битката против разпространяването на ковид.
Още в края на март Министерството на земеделието и Българската организация по сигурност на храните оповестиха ограниченията против разпространяването на епидемията в селското стопанство. Обезпечаването на служащите по време на прибиране на реколтата през тази година с маски, ръкавици и защитни дрехи изправя на нокти фермерите, най-много поради нуждата от още разноски. В отговор на тези терзания земеделският министър Десислава Танева разясни, че по предложение на България, Европейската комисия ще обезпечи поддръжка за производителите посредством обезщетителната мярка COVID-19. По нея ще се изплащат само и единствено направените разноски от стопаните поради пандемията. Към момента мярката се разисква на равнище Европейски парламент. "Тя ще се дава на производителите по лесни за доказване критерии, които ще бъдат програмирани. До края на месец май се чака да завърши и дебатът за тази мярка ", даде обещание Десислава Танева и добави, че използването на мярката ще бъде разисквано с хората от сектора.
Според Светлана Боянова - ръководител на Института за агростратегии и нововъведения, няма действителна сметка дали ще бъдат задоволителни средствата за поддръжка на земеделските производители, защото няма информация за точния размер на сумата по ограниченията. Но прави оценка даването на нисколихвени заеми за производителите на плодове и зеленчуци като съответна мярка. "Подкрепяща мярка има и за производителите на череши, само че пък такава липсва за розопроизводителите ", отбелязва Светлана Боянова.
Оказва се, че се работи селективно и до подкрепящата мярка се добира оня, който се обади и си изиска. Розовото масло, с което се хвалим по света очевидно няма потребност от поддръжка, най-малко съгласно оповестените планове на агроминистерството. Всичко казано навежда на мисълта, че един бранш, в който работата е напълно ръчна, където хората понижават, а цените напълно зависят от прищевките на огромните козметични компании и от достиженията на химията, към този момент е оставен да се оправя самичък снесгодите на неприятната организация и уредба..
От сектора разясняват, че в някои моменти в розобера се включват 40-50 хиляди служащи, което пък крие доста опасности и за сигурността при транспорта, и за здравето на хората. А да намериш берачи на розов цвят не се оказва толкоз елементарно. Работата е трудоемка, става се преди изгрев слънце и продължава докъм 10 часа. Машините тук не правят работа.
В последните години поради евросубсидиите много хора взеха решение да се занимават с развъждане на маслодайна роза. Това е повода да бъдат привнесени доста "нечисти " сортове, което разббираемо въздейства върху качеството на розовото масло. От друга страна, взривът в засаждането на още площи с розови градини стана причина служащите да не доближават. Все отново зад граница се печели доста повече.
Не е ясно какви площи заемат в този момент розовите масиви у нас. Според Христо Николов, ръководител на Асоциацията на производителите на рози, насажденията са заемат към 60 000 декара. В Министерството на земеделието пресмятат, че "розовите " площи са не повече от 43 000 декара. А съгласно записаните насаждения, както стана ясно на едно от последните съвещания на Консултативния съвет по маслодайна роза, в България насажденията едвам надвишават... 21 000 декара.
Вместо да уталожи нездравите страсти и да поизчисти част от проблемите, Законът за маслодайната роза (в мощ от 31 януари 2020 г.) нагнети в допълнение напрежението. Това е първата акция, която ще се организира по неговите правила. А те повеляват, че розов цвят могат да изкупуват единствено регистрирани аграрни производители, а и единствено регистрирани в общините пунктове ще могат да изкупуват цвят.
През тази година за първи път розопроизводителите ще получат с изключение на единните заплащанията, които са сред 30 и 50 лв. на декар, възобновяване на акциза за горивата при обработките, само че също и заплащания за зимните пръскания. Разходите на розопроизводителите обаче не са дребни и към момента не e ясно дали страната ще им предложи обезщетения и дали те ще са задоволителни.
Този обичаен и значим бранш за страната ни към момента остава подценен от ръководещите, без значение от партийния им цвят. Само стартирането на един закон несъмнено не е задоволително.
По предписание розоберът се прави през май - тогава нормално е и най-натовареното време. Собствениците на градини би трябвало към този момент да са си намерили берачи и да са се споразумели за цената на техния труд. После идва ред да се спазарят с розоварните. А това по никакъв начин не е елементарно. Разплащането по веригата става незабавно. В розоварната теглят чувалите и заплащат. После притежателят на градината с рози заплаща надницата, с цел да е сигурен, че берачите ще дойдат и на другия ден. Особеното е, че розите би трябвало бързо да се оберат и да се трансфорат
в розово масло и в розова вода.
Иначе - жалко за труда, тъй като цветът губи своите качества.
Производителите употребяват личен, а и фамилен труд плюс този само че наетите служащи. Желаещи да влязат в розовите градини обаче мъчно се намират и стопаните се пазарят за всяка работна ръка. Още повече, че работата по никакъв начин не е лесна - един човек би трябвало да събере приблизително към 40-50 кг, с цел да има смисъл за него да прекара този ден измежду розите.И за поредна година в този момент
розопроизводителите са в суматоха
- какъв брой ли ще са берачите на цвят, какви ли надници ще изискат..?.
Към това се прибавя рецесията COVID-19, упованията за рекордно ниски изкупни цени на цвета и... някои нови дискриминационни правила, въведени със Закона за маслодайната роза,влязъл в действие на 31 януари 2020 година. Крайният резултат е печален - срив на пазара и сигурен банкрут на по-малките производители.
Очертава се непостижима за решение задача, изключително и при най-вероятна изкупна цена на цвета към 2.50 лева за кг, колкото е била и през предходната година. Но и не може да няма розобер - след вложените старания дотук. Някои предвиждат, че цената може да падне и под 2 лв., и се заканват, че ще се откажат да берат, защото няма да могат да си възстановят разноските. Със сигурност ще остане необран и неизкупен розов цвят. Натиск оказват и пазарите на розово масло, където имало останали непродадени количества от минали години. Конкурентите ни от прилежащите страни пък оферират турското розово масло на много по-ниска цена от нашата.
Мнозина са подготвени да стачкуват, само че неналичието на единение в настояванията ги разделя. От разнообразни места звучат и закани от производители, че при тези цени ще се откажат изобщо да гледат рози.Познавачите на бранша са на мнение, че сигурно няма да го създадат. Всеки от тях знае, че има и мощни, и слаби интервали в земеделието. А също така ароматът от роза дамасцена остава в сърцето за цялостен живот. Но въпреки всичко към този момент има и стопани, които са се отказали да обработват градините.
Най-голямото предизвикателство в акцията по розобера нормално е миграцията на огромни групи хора от едно място на друго.А в този момент се прибавиха и условията, наложени от битката против разпространяването на ковид.
Още в края на март Министерството на земеделието и Българската организация по сигурност на храните оповестиха ограниченията против разпространяването на епидемията в селското стопанство. Обезпечаването на служащите по време на прибиране на реколтата през тази година с маски, ръкавици и защитни дрехи изправя на нокти фермерите, най-много поради нуждата от още разноски. В отговор на тези терзания земеделският министър Десислава Танева разясни, че по предложение на България, Европейската комисия ще обезпечи поддръжка за производителите посредством обезщетителната мярка COVID-19. По нея ще се изплащат само и единствено направените разноски от стопаните поради пандемията. Към момента мярката се разисква на равнище Европейски парламент. "Тя ще се дава на производителите по лесни за доказване критерии, които ще бъдат програмирани. До края на месец май се чака да завърши и дебатът за тази мярка ", даде обещание Десислава Танева и добави, че използването на мярката ще бъде разисквано с хората от сектора.
Според Светлана Боянова - ръководител на Института за агростратегии и нововъведения, няма действителна сметка дали ще бъдат задоволителни средствата за поддръжка на земеделските производители, защото няма информация за точния размер на сумата по ограниченията. Но прави оценка даването на нисколихвени заеми за производителите на плодове и зеленчуци като съответна мярка. "Подкрепяща мярка има и за производителите на череши, само че пък такава липсва за розопроизводителите ", отбелязва Светлана Боянова.
Оказва се, че се работи селективно и до подкрепящата мярка се добира оня, който се обади и си изиска. Розовото масло, с което се хвалим по света очевидно няма потребност от поддръжка, най-малко съгласно оповестените планове на агроминистерството. Всичко казано навежда на мисълта, че един бранш, в който работата е напълно ръчна, където хората понижават, а цените напълно зависят от прищевките на огромните козметични компании и от достиженията на химията, към този момент е оставен да се оправя самичък снесгодите на неприятната организация и уредба..
От сектора разясняват, че в някои моменти в розобера се включват 40-50 хиляди служащи, което пък крие доста опасности и за сигурността при транспорта, и за здравето на хората. А да намериш берачи на розов цвят не се оказва толкоз елементарно. Работата е трудоемка, става се преди изгрев слънце и продължава докъм 10 часа. Машините тук не правят работа.
В последните години поради евросубсидиите много хора взеха решение да се занимават с развъждане на маслодайна роза. Това е повода да бъдат привнесени доста "нечисти " сортове, което разббираемо въздейства върху качеството на розовото масло. От друга страна, взривът в засаждането на още площи с розови градини стана причина служащите да не доближават. Все отново зад граница се печели доста повече.
Не е ясно какви площи заемат в този момент розовите масиви у нас. Според Христо Николов, ръководител на Асоциацията на производителите на рози, насажденията са заемат към 60 000 декара. В Министерството на земеделието пресмятат, че "розовите " площи са не повече от 43 000 декара. А съгласно записаните насаждения, както стана ясно на едно от последните съвещания на Консултативния съвет по маслодайна роза, в България насажденията едвам надвишават... 21 000 декара.
Вместо да уталожи нездравите страсти и да поизчисти част от проблемите, Законът за маслодайната роза (в мощ от 31 януари 2020 г.) нагнети в допълнение напрежението. Това е първата акция, която ще се организира по неговите правила. А те повеляват, че розов цвят могат да изкупуват единствено регистрирани аграрни производители, а и единствено регистрирани в общините пунктове ще могат да изкупуват цвят.
През тази година за първи път розопроизводителите ще получат с изключение на единните заплащанията, които са сред 30 и 50 лв. на декар, възобновяване на акциза за горивата при обработките, само че също и заплащания за зимните пръскания. Разходите на розопроизводителите обаче не са дребни и към момента не e ясно дали страната ще им предложи обезщетения и дали те ще са задоволителни.
Този обичаен и значим бранш за страната ни към момента остава подценен от ръководещите, без значение от партийния им цвят. Само стартирането на един закон несъмнено не е задоволително.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ