Медицинският съвет настоява за масово тестване
За разлика от Националния действен щаб за битка с ковид новосъздаденият Медицински съвет за КОВИД-19, ръководен от проф. Коста Костов, предложи като ефикасна мярка всеобщо тестване на популацията. Това стана ясно на първия брифинг на новото експертно звено към Министерския съвет, на който лъсна и първият конфликт сред щаба и съвета за смисъла от бързите проби за съществуване на болест. Припомняме, че концепцията за Медицинския съвет се роди на среща на проф. Костов с Бойко Борисов на 22 март, откакто редица изявени лекари изрекоха противоречие с решения на щаба.
" Различните отзиви не са борба. Задачата на съвета е да помогне на страната да се оправи с проблем, за който здравната ни система не е готова, да отбрани лекарите и пациентите. Заровили сме томахавките, в този момент е мъжко време. Всички имаме нещо зад тила си в нашите биографии ", съобщи Костов, който е някогашен кадър на ВМА, напуснал поради несъгласия с проф. Венцислав Мутафчийски, който оглавява оперативния щаб. Костов акцентира, че Медицинският съвет ще дава препоръки на премиера, само че не и решения.
По-рано през вчерашния ден проф. Мутафчийски сподели, че бързите проби са ненадеждни и по тази причина е внимателен за необятното им потребление. Според медицинския съвет обаче това не е правилно и членовете му ще предлагат въвеждане на всеобщ скрининг на популацията точно с тях. Шефът на Детската клиника в Инфекциозната болница доцент Атанас Мангъров съобщи, че са нужни имунохроматографски проби, които да демонстрират дали и по кое време някой е прекарал зараза. В страните, където се води сполучлива битка с КОВИД-19, се вършат огромно количество проучвания и те не могат да се вършат с мудни проби, като да вземем за пример, Германия, където се вършат по 20 000 проучвания на ден, обоснова се Мангъров.
Медицинският съвет ще изготви логаритми за използването на бързите проби, разгласи клиничният вирусолог проф. Радка Аргирова. " Алгоритъм е нещо по диагностиката, от което се усеща голяма липса в цялата страна. Искаме да съдържа по кое време, какви проби, каква интерпретация, какво се прави след първия резултат и какво се прави с пациента ", сподели тя.
Въпреки че настояват, че няма да работят като " успореден щаб ", юрист Мария Петрова сподели, че ще създадат упътвания за лекарите по какъв начин да работят, тъй че да не са правно уязвими и да няма дискриминация на пациенти. Фармаколотът проф. Георги Момеков разгласи, че би трябвало да се обезпечи ресурс от хининови медикаменти, само че те да се употребяват единствено при подбрани пациенти. Това са медикаменти със ужасно доста странични резултати, които могат да се проявят месеци след прекратяване на лечението, твърди преподавателят по фармакология в Медицинска академия.
" Различните отзиви не са борба. Задачата на съвета е да помогне на страната да се оправи с проблем, за който здравната ни система не е готова, да отбрани лекарите и пациентите. Заровили сме томахавките, в този момент е мъжко време. Всички имаме нещо зад тила си в нашите биографии ", съобщи Костов, който е някогашен кадър на ВМА, напуснал поради несъгласия с проф. Венцислав Мутафчийски, който оглавява оперативния щаб. Костов акцентира, че Медицинският съвет ще дава препоръки на премиера, само че не и решения.
По-рано през вчерашния ден проф. Мутафчийски сподели, че бързите проби са ненадеждни и по тази причина е внимателен за необятното им потребление. Според медицинския съвет обаче това не е правилно и членовете му ще предлагат въвеждане на всеобщ скрининг на популацията точно с тях. Шефът на Детската клиника в Инфекциозната болница доцент Атанас Мангъров съобщи, че са нужни имунохроматографски проби, които да демонстрират дали и по кое време някой е прекарал зараза. В страните, където се води сполучлива битка с КОВИД-19, се вършат огромно количество проучвания и те не могат да се вършат с мудни проби, като да вземем за пример, Германия, където се вършат по 20 000 проучвания на ден, обоснова се Мангъров.
Медицинският съвет ще изготви логаритми за използването на бързите проби, разгласи клиничният вирусолог проф. Радка Аргирова. " Алгоритъм е нещо по диагностиката, от което се усеща голяма липса в цялата страна. Искаме да съдържа по кое време, какви проби, каква интерпретация, какво се прави след първия резултат и какво се прави с пациента ", сподели тя.
Въпреки че настояват, че няма да работят като " успореден щаб ", юрист Мария Петрова сподели, че ще създадат упътвания за лекарите по какъв начин да работят, тъй че да не са правно уязвими и да няма дискриминация на пациенти. Фармаколотът проф. Георги Момеков разгласи, че би трябвало да се обезпечи ресурс от хининови медикаменти, само че те да се употребяват единствено при подбрани пациенти. Това са медикаменти със ужасно доста странични резултати, които могат да се проявят месеци след прекратяване на лечението, твърди преподавателят по фармакология в Медицинска академия.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ