Лъчезар Томов: Епидемиите са предвидими, не и поведението на хората
„ За разлика от други събития, епидемиите са предвидими. Те не са това, което Нисим Талеб назовава Черни лебеди.
Имаше и предизвестия, че е доста евентуално тъкмо от Ухан да тръгне нова зараза. Има в това число отчети на учени към работни документи на Белия дом по времето на Тръмп, изчисляващи какви загуби в трилиони би коствала една зараза.
В момента се прави опит да се планува кои вируси е евентуално да прескочат от животно към човек. И отново с помощта на Талеб се знае какво е евентуалното систематизиране на жертвите – назовава се „ систематизиране с дебела опашка “. Нормално систематизиране е растежът на хората – да кажем междинният растеж на мъжете е 1.75 см., извънредно мъчно е да намериш някого с растеж над 2.50 см. – едно на трилион – вероятността за сходно събитие е доста дребна, а при дебелата опашка по никакъв начин не е дребна и особено за тези разпределения е, че всеки идващ връх е по-голям от предходния, в пъти по-голям.
Знаем, че епидемията с испански грип през 1918 година е взела 50 милиона жертви. И като знаем това, въпросът с преодоляването на епидемиите би трябвало да е първи приоритет на всяко едно държавно управление, в случай че желаеме да живеем в световен свят “, сподели математикът Лъчезар Томов, който се занимава с прогнозиране на Covid-19 от февруари 2020 година
„ Онова, което не може да се планува, е, че хората са изборно слепи за някои неща, добавя той. Това е Черният лебед в сегашната обстановка – реакцията на епидемията от страна на страни и политически управления. Имаше по-тежки вируси като Sars и Mers – доста по-заразни и смъртоносни, само че заразяването с тях беше дейно потушено, беше спряна и епидемията от ебола и не се очакваше, че този вирус ще бъде оставен да се развива, да мутира и да болести. Не се очакваше, че западният свят ще се окаже по този начин неопитен. “
Какви съставляват реактивните модели, които автоматизирано преизчисляват възможност за заразяване и за какво са по-добри в прогнозирането на разнообразни индикатори – по тези въпроси Лъчезар Томов ще приказва на събитието „ Пандемониум: пандемии и дезинформация “ на, на 13 януари.
Д-р Лъчезар Томов е специалист по приложна статистика в областта на медицината и енергетиката. Той се занимава с прогнозиране на Covid-19 от февруари 2020 година дружно с сътрудници от Българска академия на науките, Инфекциозна болница и университета в Хайделберг, Германия. Има над 10 години работа в софтуерната промишленост, обвързвана с програмиране за вградени системи, математически способи за оптимизация и уеб програмиране. Интересите му са в региона на качество на софтуера, хармония на програмирането, вероятности и статистика, история и философия на науката.
Участвал е в планове на Лаборатория за разбори и ръководство на риска към Нов български университет, в планове с европейско финансиране, свързани с подкрепяне на директната народна власт посредством осведомителни технологии. Работи в региона на здравната статистика, обвързвана с инфекциозни болести дружно с екип от Медицински университет - София и ИМИ - Българска академия на науките. Автор на голям брой публикации по история на математиката и книга дружно с възпитаници от четири учебни заведения.
Имаше и предизвестия, че е доста евентуално тъкмо от Ухан да тръгне нова зараза. Има в това число отчети на учени към работни документи на Белия дом по времето на Тръмп, изчисляващи какви загуби в трилиони би коствала една зараза.
В момента се прави опит да се планува кои вируси е евентуално да прескочат от животно към човек. И отново с помощта на Талеб се знае какво е евентуалното систематизиране на жертвите – назовава се „ систематизиране с дебела опашка “. Нормално систематизиране е растежът на хората – да кажем междинният растеж на мъжете е 1.75 см., извънредно мъчно е да намериш някого с растеж над 2.50 см. – едно на трилион – вероятността за сходно събитие е доста дребна, а при дебелата опашка по никакъв начин не е дребна и особено за тези разпределения е, че всеки идващ връх е по-голям от предходния, в пъти по-голям.
Знаем, че епидемията с испански грип през 1918 година е взела 50 милиона жертви. И като знаем това, въпросът с преодоляването на епидемиите би трябвало да е първи приоритет на всяко едно държавно управление, в случай че желаеме да живеем в световен свят “, сподели математикът Лъчезар Томов, който се занимава с прогнозиране на Covid-19 от февруари 2020 година
„ Онова, което не може да се планува, е, че хората са изборно слепи за някои неща, добавя той. Това е Черният лебед в сегашната обстановка – реакцията на епидемията от страна на страни и политически управления. Имаше по-тежки вируси като Sars и Mers – доста по-заразни и смъртоносни, само че заразяването с тях беше дейно потушено, беше спряна и епидемията от ебола и не се очакваше, че този вирус ще бъде оставен да се развива, да мутира и да болести. Не се очакваше, че западният свят ще се окаже по този начин неопитен. “
Какви съставляват реактивните модели, които автоматизирано преизчисляват възможност за заразяване и за какво са по-добри в прогнозирането на разнообразни индикатори – по тези въпроси Лъчезар Томов ще приказва на събитието „ Пандемониум: пандемии и дезинформация “ на, на 13 януари.
Д-р Лъчезар Томов е специалист по приложна статистика в областта на медицината и енергетиката. Той се занимава с прогнозиране на Covid-19 от февруари 2020 година дружно с сътрудници от Българска академия на науките, Инфекциозна болница и университета в Хайделберг, Германия. Има над 10 години работа в софтуерната промишленост, обвързвана с програмиране за вградени системи, математически способи за оптимизация и уеб програмиране. Интересите му са в региона на качество на софтуера, хармония на програмирането, вероятности и статистика, история и философия на науката.
Участвал е в планове на Лаборатория за разбори и ръководство на риска към Нов български университет, в планове с европейско финансиране, свързани с подкрепяне на директната народна власт посредством осведомителни технологии. Работи в региона на здравната статистика, обвързвана с инфекциозни болести дружно с екип от Медицински университет - София и ИМИ - Българска академия на науките. Автор на голям брой публикации по история на математиката и книга дружно с възпитаници от четири учебни заведения.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ