За проф. Васил Арнаудов продължава да се говори до днес,

За проф. Васил Арнаудов продължава да се приказва до през днешния ден, с голямо удивление, любов и почит към неговата персона и изкуство. Всеки, имал щастието да пресече виталния си път с огромния музикант, може да разкрие безчет страни на уникалността му, изразена на сцената с една единствена дума – магия.

В диригентското изкуство за него нямаше секрети и доказателство са емблематичните сформира: русенският хор „ Родина “ и Софийският камерен хор „ Любомир Пипков “, на които той бе предан напълно до края на живота си.



Отиде си ненадейно от този свят на 19 март 1991 година. Последната му среща с публиката бе на 3 март в София, с дамите от Софийския камерен хор.

Васил Арнаудов поема управлението на състава по покана на Ирина Щиглич от есента на 1967 година. С него печели 2 огромни, 14 първи и 7 специфични награди от интернационалните състезания в Европа; концертирал е в доста страни на остарелия континент и в Япония; осъществил е записи и концерти за редица радио и телевизионни компании, в това число и в БНР през последната година от живота си.

„ В основата на всяка човешка активност, във всички специалности стои геният. Някои споделят, че геният на първо място значи труд. Аз считам, че главното е отговорност. Талантът значи на първо място отговорност “ – думи на проф. Васил Арнаудов.

Неведнъж той е признавал, че има „ католически брак с българската музика “ и доста известни наши композитори са посветили песните си на хора. Емблематично остава осъществяването на цикъла „ Приглушени песни “ от Любомир Пипков по стихове на Марина Цветаева, още в далечната 1972 година. През 1974-та, след гибелта на Любомир Пипков, хорът приема неговото име.

В началото на 2021 година Софийският камерен хор, с името „ Васил Арнаудов “ навърши 55 години и диригентът проф. Теодора Павлович, поела управлението на състава след кончината на Маестрото, е възнамерявала цикъл концерти. Дано обстановката с днешната не отшумяваща пандемия разреши да се случат.

Със смесения хор „ Родина “ в Русе, проф. Васил Арнаудов е обвързван от 1963 година до края на живота си – цели 28 години. Това е единственият български състав, почетен с купата „ Хор на света “ на 42-я Международен хоров конкурс в Ланголен, Англия през 1988-а.

За този паметен миг в историята на русенските артисти ще опише в петъчната музикална вечер диригентът Пламен Георгиев, прочут в музикантските среди с името Чарли. Той е специализирал при проф. Арнаудов, след което е поканен от него за хормайстор на женския хор „ Родина “ (хормайстор на мъжкия състав по това време е бил Христо Стоев). Ще научите и доста други забавни обстоятелства за креативното им съдействие в интервала 1980-1991 година, прераснало в същинско другарство.

В звуковите файлове ще чуете още спомените на диригента проф. Мирослав Попсавов и пианистката Надя Игорева. И двамата са работили с проф. Васил Арнаудов в катедра „ Дирижиране “ на Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “, като Мирослав Попсавов е негов студент и помощник след дипломирането си. По покана на Маестрото, Надя Игорева постъпва и в Софийския камерен хор „ Любомир Пипков “ през 1976 година.

В предаването на 19 март от 19.30 часа са включени превъзходни музикални записи под диригентството на Васил Арнаудов, част от които се съхраняват в Златния фонд на БНР. Ще си напомним и гласа на именития диригент, оставил на поколенията изкуство, с което постоянно ще се гордеем.

Известна е фразата, че незаменими хора няма, само че има неповторими . И тяхното място вечно остава празно, след края на житейския път.