Роджър Скрутън: Проблемите се решават на местно ниво, не със спуснати отгоре правила
За пръв път на български език излиза „ Зелената философия ” на един от водещите консервативни мислители във Англия Роджър Скрутън. Книгата показва една задълбочена, философска позиция към тематиките в областта на екологията и опазването на околната среда, като опълчва модерния еко-алармизъм един закостенял мироглед, почиващ на разбирането, че естествената обич на локалните общности към природата на родния край е най-хубавият тласък за нейното стабилно запазване за идните генерации, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Книгата на Скрутън беше показана от министъра на екологията Нено Димов, основателят на Института по пазарна стопанска система и някогашен народен представител от партия „ Екогласност “ доктор Красен Станчев, доцент доктор Антоний Гълъбов от Нов български университет, Боян Рашев, един от водещите специалисти по ръководство на околната среда в България и създател на „ Консерваторъ “ и от шефа на издателството Веселин Тодоров. Сред гостите бяха евродепутатът Ангел Джамбазки и някогашният министър на екологията Нона Караджова.
„ Пулсът, който демонстрира в тази книга е пулсът на днешния ден. Книгата е в действителност философска и тя разказва неща, които са се случвали, случват се и ще продължат да се случват. На първо място Скрутън той опълчва индивидът против човешкия запас, световното против локалното, нуждата всеки да може да реализира задачите си, а не да има една единствена цел. Новото разделяне, което настава не е сред дясното и лявото, а сред консервативното и демократичното. Това е златната нишка, която минава през неговата книга “, съобщи Димов.
Министърът акцентира, че поддържа схващането на създателя, че проблемите на човечеството би трябвало да се вземат решение, стъпвайки на локалните общности, а не под натиска на спуснати правила и закони.
Той засегна и опълчването на неправителствените организации против гражданските и акцентира, че въпреки те да се възприемат като едно и също, това не е по този начин.
„ През тази книга минават гледни точки, които може би са известни в Англо-саксонския свят и доста добре разказани в тази книга и много далечни от мисленето, което получихме, след рухването на Берлинската стена, насадено ни от демократичните полезности, които в този момент ревизираме през консервативния взор с тази книга “, разяснява още той и посочи, че консерватизмът не споделя концепцията за глобализация, а концепцията за полезности в подчиненост – човек-семейство- общност-общество-отечество.
По думите на Красен Станчев книгата „ Зелената философия “ разрушава модата, че сега живеем в края на света, който досега е осми.
„ Тези, които я прочетат ще имат различен взор върху това, което сме правили в България. Аз бях първия ръководител на комисия по запазване на околната среда когато трябваше да се вземат решение неща като Белене,Рила, Места, затварянето на фабрики. Тогава подготвихме законодателството. До 2002 година то беше предходник на тази философия, която Скрутън написа по-късно “, разкри той и добави, че преди години е имал опцията да се срещне с създателя на „ Зелената философия “.
„ В Европейски Съюз работи принцип на субсидиарност, което значи, че проблемите се вземат решение на най-ниското ниво. В Европейски Съюз то е леко католическо – папата взема решение, а епископите търсят ниското ниво. Ние тръгнахме по противоположния метод. Основното бяха парите за запазване на околната среда. Те се разпределяха 50% на локално ниво, 40% на районно и 10% на централно ниво, т.е. министърът взема решение минимум и единствено там където има спор сред районните инспекции, провокиран от спор сред общините и хората. Това беше един добър метод, който беше прибавен и от Европейски Съюз като общините бяха заместени от страни “, разяснява Станчев.
Попитан къде се пресичат техните и наши проблеми, Станчев отговори, че провокациите ни са идентични и общи.
„ Всичко някак си наподобява спуснато от горе и се счита, че с задоволително мощен глас и медийно покритие може да решите всеки проблем и да рекетирате политиците. Не мисля че ще има неприятни последствия от това придвижване, което през днешния ден стачкува в Мадрид. Това са така наречен „ алармисти “.Това придвижване е доста нападателно, по тази причина против него се образуват блокиращи малцинства против такива странни хрумвания “, съобщи той и сподели, че това е една добра наклонност. /БГНЕС
Книгата на Скрутън беше показана от министъра на екологията Нено Димов, основателят на Института по пазарна стопанска система и някогашен народен представител от партия „ Екогласност “ доктор Красен Станчев, доцент доктор Антоний Гълъбов от Нов български университет, Боян Рашев, един от водещите специалисти по ръководство на околната среда в България и създател на „ Консерваторъ “ и от шефа на издателството Веселин Тодоров. Сред гостите бяха евродепутатът Ангел Джамбазки и някогашният министър на екологията Нона Караджова.
„ Пулсът, който демонстрира в тази книга е пулсът на днешния ден. Книгата е в действителност философска и тя разказва неща, които са се случвали, случват се и ще продължат да се случват. На първо място Скрутън той опълчва индивидът против човешкия запас, световното против локалното, нуждата всеки да може да реализира задачите си, а не да има една единствена цел. Новото разделяне, което настава не е сред дясното и лявото, а сред консервативното и демократичното. Това е златната нишка, която минава през неговата книга “, съобщи Димов.
Министърът акцентира, че поддържа схващането на създателя, че проблемите на човечеството би трябвало да се вземат решение, стъпвайки на локалните общности, а не под натиска на спуснати правила и закони.
Той засегна и опълчването на неправителствените организации против гражданските и акцентира, че въпреки те да се възприемат като едно и също, това не е по този начин.
„ През тази книга минават гледни точки, които може би са известни в Англо-саксонския свят и доста добре разказани в тази книга и много далечни от мисленето, което получихме, след рухването на Берлинската стена, насадено ни от демократичните полезности, които в този момент ревизираме през консервативния взор с тази книга “, разяснява още той и посочи, че консерватизмът не споделя концепцията за глобализация, а концепцията за полезности в подчиненост – човек-семейство- общност-общество-отечество.
По думите на Красен Станчев книгата „ Зелената философия “ разрушава модата, че сега живеем в края на света, който досега е осми.
„ Тези, които я прочетат ще имат различен взор върху това, което сме правили в България. Аз бях първия ръководител на комисия по запазване на околната среда когато трябваше да се вземат решение неща като Белене,Рила, Места, затварянето на фабрики. Тогава подготвихме законодателството. До 2002 година то беше предходник на тази философия, която Скрутън написа по-късно “, разкри той и добави, че преди години е имал опцията да се срещне с създателя на „ Зелената философия “.
„ В Европейски Съюз работи принцип на субсидиарност, което значи, че проблемите се вземат решение на най-ниското ниво. В Европейски Съюз то е леко католическо – папата взема решение, а епископите търсят ниското ниво. Ние тръгнахме по противоположния метод. Основното бяха парите за запазване на околната среда. Те се разпределяха 50% на локално ниво, 40% на районно и 10% на централно ниво, т.е. министърът взема решение минимум и единствено там където има спор сред районните инспекции, провокиран от спор сред общините и хората. Това беше един добър метод, който беше прибавен и от Европейски Съюз като общините бяха заместени от страни “, разяснява Станчев.
Попитан къде се пресичат техните и наши проблеми, Станчев отговори, че провокациите ни са идентични и общи.
„ Всичко някак си наподобява спуснато от горе и се счита, че с задоволително мощен глас и медийно покритие може да решите всеки проблем и да рекетирате политиците. Не мисля че ще има неприятни последствия от това придвижване, което през днешния ден стачкува в Мадрид. Това са така наречен „ алармисти “.Това придвижване е доста нападателно, по тази причина против него се образуват блокиращи малцинства против такива странни хрумвания “, съобщи той и сподели, че това е една добра наклонност. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ