Мъск на пътешествие в човешкия мозък
За множеството хора по света Илон Мъск е прочут като създател на галактическата компания SpaceX, съсобственик на производителя на електрически коли Tesla, а в последно време и с опитите си да промени обществената мрежа Twitter, която към този момент е преименувана на X.
Той обаче има и едно не по-малко впечатляващо начинание, което не е толкоз известно. А би трябвало да бъде, тъй като биотехнологичният му стартъп Neuralink се стреми да разшири опциите на човешкия мозък, да помогне на хората с увреждания и да ни разреши да управляваме компютрите си с мисъл посредством мозъчни импланти.
Съвсем неотдавна компанията получи съществено развиване както във връзка с регулаторните позволения, по този начин и на вложенията в нея. Преди да разкажем за това обаче, дано да изясним какво е Brain-computer interface (BCI). Мозъчно-компютърните интерфейси съставляват технология за
прихващане на човешките мисли
и предаването им към машина за осъществяване на разнообразни действия. Това най-често става посредством премерване на електрическата интензивност на мозъка с разнообразни способи, като електроенцефалография (EEG), магнитна резонансна томография (МРТ), интракортикални електроди и други. Тези сигнали се обработват и проучват от компютърна система, която може да ги интерпретира като команди или противоположна връзка. Така посредством BCI хората могат да управляват разнообразни устройства или приложения единствено с мисълта си.
Типичен образец за неинвазивен BCI е електроенцефалография (EEG), която мери електрическата интензивност на мозъка посредством електроди, сложени на скалпа. Те одобряват мозъчните импулси и могат да ги трансформират в сигнали, отиващи към компютър. По този метод към този момент са известни случаи, в които човек единствено с мисълта си съумява да написа текст, да управлява курсора на компютърна мишка, както и да ръководи роботи, дронове и така нататък
Инвазивните BCI са по-опасни, защото изискват хирургическа интервенция, с цел да се вграждат електроди в или върху мозъка. При този способ съществува нараснал риск от зараза, отменяне, увреждане на мозъка и други затруднения. Но съгласно Илон Мъск той дава доста по-точни и детайлни данни за мозъчната интензивност. Именно мозъчните импланти са в основата на основания от него биотехнологичен стартъп.
Neuralink е учредена през 2016 година от Илон Мъск и екип от седем учени и инженери. Тя създава мозъчни чипове, които да подобрят човешките благоприятни условия и да оказват помощ на хората с разнообразни здравословни проблеми. Мъск споделя, че ползата му към концепцията отчасти произтича от научната фантастика и по-точно от концепцията за
" мозъчна дантела "
на английския публицист Йен М. Банкс. Първият си първообраз на чип Neuralink показва през 2019 година. Той съдържа 1024 електрода, измерващи мозъчната интензивност, има безжична връзка с външно устройство, наречено под, което може да обработва и предава данни от и към него, както и вградена батерия, зареждаща се безжично.
През 2020 година Neuralink показва своя чип в деяние, като демонстрира по какъв начин той записва мозъчната интензивност на свинята Гертруда. Година по-късно компанията разгласява видео, онагледяващо по какъв начин, с помощта на чипа, маймуната Пейдж играе видеоиграта Pong единствено с мислите си. На клипа тя управлява придвижването на хоризонталната лента на екрана без действително да прави придвижване. През м. година Neuralink афишира, че е почнал процеса по утвърждение от Американската организация за храните и медикаментите (FDA) за осъществяване на клинични изпитвания с хора. Компанията афишира също, че първите две приложения на нейната технология ще бъдат да помогне на парализирани и изгубили зрението си хора. Новината от последните месеци е, че Neuralink получи позволение да стартира проби за имплантиране на мозъчни чипове в хора.
Това е значим стадий в развиването на технологията и отваря пътя за проучване на евентуалните ѝ приложения за лекуване на
необятен набор болести
в това число Алцхаймер, Паркинсон, множествената склероза и други Според Мъск мозъчните импланти могат да се оправят със положения като аутизъм, меланхолия и шизофрения. В края на предходната година милиардерът притегли публичното внимание като сподели, че е толкоз убеден в сигурността на устройствата, че е подготвен да ги вгради на децата си.
Имплантът на Neuralink включва няколко чипа, безжична батерия и друга електроника, херметически затворени в устройство с размерите на огромна монета. Няколко десетки ултратънки влакна стърчат от импланта и отиват непосредствено в мозъка. Те улавят сигналите от мозъчната интензивност и се изпращат до външно устройство посредством Bluetooth.
Това би разрешило на човек да управлява да вземем за пример курсора на мишката или мобилно устройство благодарение на своя разум. А упоритостите на Neuralink са да направи допустимо неподвижен пациент да употребява компютър или телефон единствено с мисълта си. А това, в композиция с бързо развиващия се Internet of things сегмент, ще им разреши и да взаимодействат доста по-пълноценно със заобикалящия ни свят.
Все още не е ясно по кое време ще стартират тестванията с хора. Междувременно компанията си обезпечи 280 млн. щ. $ от група фондове за рисково вложение, измежду които и този на съоснователя на PayPal Питър Тийл.
Критиките
Въпреки полученото финансиране, технологията на Мъск е подложена на критика от мнозина, тъй като съгласно отчет на Reuters от 2018 година насам по време на опити са починали към 1500 животни, измежду които овце, прасета и маймуни. От множеството морални и етични съображения, през евентуалните опасности за здравето до терзанията, че мозъчните импланти могат да доведат до загуба на надзор над личните ни мисли и дейности - към момента се водят дейни диспути по тези въпроси, до момента в който технологията на Neuralink продължава да се развива.
Въпреки че Мъск бърза да я пусне на пазара, не се знае дали тестванията с хора ще се окажат сполучливи. Преди мозъчните импланти за хора да стартират да се създават всеобщо, те ще би трябвало да получат регулаторно утвърждение, с цел да излязат на необятния пазар. Но даже и това да се случи, не е ясно дали технологията ще получи утвърждението на хората, доста от които я считат за рискова и са обезпокоени от вероятните отрицателни последици от имплантирането на чипове в човешкия мозък.
Текстът е част от бр. 116 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Той обаче има и едно не по-малко впечатляващо начинание, което не е толкоз известно. А би трябвало да бъде, тъй като биотехнологичният му стартъп Neuralink се стреми да разшири опциите на човешкия мозък, да помогне на хората с увреждания и да ни разреши да управляваме компютрите си с мисъл посредством мозъчни импланти.
Съвсем неотдавна компанията получи съществено развиване както във връзка с регулаторните позволения, по този начин и на вложенията в нея. Преди да разкажем за това обаче, дано да изясним какво е Brain-computer interface (BCI). Мозъчно-компютърните интерфейси съставляват технология за
прихващане на човешките мисли
и предаването им към машина за осъществяване на разнообразни действия. Това най-често става посредством премерване на електрическата интензивност на мозъка с разнообразни способи, като електроенцефалография (EEG), магнитна резонансна томография (МРТ), интракортикални електроди и други. Тези сигнали се обработват и проучват от компютърна система, която може да ги интерпретира като команди или противоположна връзка. Така посредством BCI хората могат да управляват разнообразни устройства или приложения единствено с мисълта си.
Типичен образец за неинвазивен BCI е електроенцефалография (EEG), която мери електрическата интензивност на мозъка посредством електроди, сложени на скалпа. Те одобряват мозъчните импулси и могат да ги трансформират в сигнали, отиващи към компютър. По този метод към този момент са известни случаи, в които човек единствено с мисълта си съумява да написа текст, да управлява курсора на компютърна мишка, както и да ръководи роботи, дронове и така нататък
Инвазивните BCI са по-опасни, защото изискват хирургическа интервенция, с цел да се вграждат електроди в или върху мозъка. При този способ съществува нараснал риск от зараза, отменяне, увреждане на мозъка и други затруднения. Но съгласно Илон Мъск той дава доста по-точни и детайлни данни за мозъчната интензивност. Именно мозъчните импланти са в основата на основания от него биотехнологичен стартъп.
Neuralink е учредена през 2016 година от Илон Мъск и екип от седем учени и инженери. Тя създава мозъчни чипове, които да подобрят човешките благоприятни условия и да оказват помощ на хората с разнообразни здравословни проблеми. Мъск споделя, че ползата му към концепцията отчасти произтича от научната фантастика и по-точно от концепцията за
" мозъчна дантела "
на английския публицист Йен М. Банкс. Първият си първообраз на чип Neuralink показва през 2019 година. Той съдържа 1024 електрода, измерващи мозъчната интензивност, има безжична връзка с външно устройство, наречено под, което може да обработва и предава данни от и към него, както и вградена батерия, зареждаща се безжично.
През 2020 година Neuralink показва своя чип в деяние, като демонстрира по какъв начин той записва мозъчната интензивност на свинята Гертруда. Година по-късно компанията разгласява видео, онагледяващо по какъв начин, с помощта на чипа, маймуната Пейдж играе видеоиграта Pong единствено с мислите си. На клипа тя управлява придвижването на хоризонталната лента на екрана без действително да прави придвижване. През м. година Neuralink афишира, че е почнал процеса по утвърждение от Американската организация за храните и медикаментите (FDA) за осъществяване на клинични изпитвания с хора. Компанията афишира също, че първите две приложения на нейната технология ще бъдат да помогне на парализирани и изгубили зрението си хора. Новината от последните месеци е, че Neuralink получи позволение да стартира проби за имплантиране на мозъчни чипове в хора.
Това е значим стадий в развиването на технологията и отваря пътя за проучване на евентуалните ѝ приложения за лекуване на
необятен набор болести
в това число Алцхаймер, Паркинсон, множествената склероза и други Според Мъск мозъчните импланти могат да се оправят със положения като аутизъм, меланхолия и шизофрения. В края на предходната година милиардерът притегли публичното внимание като сподели, че е толкоз убеден в сигурността на устройствата, че е подготвен да ги вгради на децата си.
Имплантът на Neuralink включва няколко чипа, безжична батерия и друга електроника, херметически затворени в устройство с размерите на огромна монета. Няколко десетки ултратънки влакна стърчат от импланта и отиват непосредствено в мозъка. Те улавят сигналите от мозъчната интензивност и се изпращат до външно устройство посредством Bluetooth.
Това би разрешило на човек да управлява да вземем за пример курсора на мишката или мобилно устройство благодарение на своя разум. А упоритостите на Neuralink са да направи допустимо неподвижен пациент да употребява компютър или телефон единствено с мисълта си. А това, в композиция с бързо развиващия се Internet of things сегмент, ще им разреши и да взаимодействат доста по-пълноценно със заобикалящия ни свят.
Все още не е ясно по кое време ще стартират тестванията с хора. Междувременно компанията си обезпечи 280 млн. щ. $ от група фондове за рисково вложение, измежду които и този на съоснователя на PayPal Питър Тийл.
Критиките
Въпреки полученото финансиране, технологията на Мъск е подложена на критика от мнозина, тъй като съгласно отчет на Reuters от 2018 година насам по време на опити са починали към 1500 животни, измежду които овце, прасета и маймуни. От множеството морални и етични съображения, през евентуалните опасности за здравето до терзанията, че мозъчните импланти могат да доведат до загуба на надзор над личните ни мисли и дейности - към момента се водят дейни диспути по тези въпроси, до момента в който технологията на Neuralink продължава да се развива.
Въпреки че Мъск бърза да я пусне на пазара, не се знае дали тестванията с хора ще се окажат сполучливи. Преди мозъчните импланти за хора да стартират да се създават всеобщо, те ще би трябвало да получат регулаторно утвърждение, с цел да излязат на необятния пазар. Но даже и това да се случи, не е ясно дали технологията ще получи утвърждението на хората, доста от които я считат за рискова и са обезпокоени от вероятните отрицателни последици от имплантирането на чипове в човешкия мозък.
Текстът е част от бр. 116 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ