За над 81% от българите най-важното са материалните блага
За повече от 81 % от българите най-важното в живота е да получават материални богатства. Това демонстрира изледване на Българска академия на науките с името " Икономиката в сянка като девианта процедура. За три четвърти от сънародниците ни главен приоритет е трупането на имущество.
От друга страна 56,9% от българите за нищо на света не биха погазили закон, даже от това да имат материална или друга изгода, сочи изследването, представено от БГНЕС.
На противоположната страна, обаче, са останалите 43,1%, които имат очевидни настройки за неспазване на законодателството, и в случай че не се опасяваха от следствията, елементарно биха нарушили нормите.
Едра 32 на 100 считат, че законите на страната са добре написани и елементарно използвани на процедура. Според създателите на проучването това е знак, че българското общество е с повишена сдържаност към народните представители като законодателен орган, и към законите като правни правила. Резултатите от това изследване демонстрират, че по-голямата част от обществото към този момент слага изискване – законите ще бъдат спазвани, в случай че са съответни, обслужват интереса на обществто и са използвани на процедура, демонстрира още изследването.
Близо 19,8% от запитаните са безусловно съгласни, а над 41% - съгласни до известна степен с изказванието, че в случай че даден закон им пречи, ще намерят метод да го заобиколят и да реализират своите цели. Почти 53% от българите пък считат, че до момента в който има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност. За над 65% от обществото сивата стопанска система е най-бързият метод да се изкарат пари.
Проучването сочи и още: че работодателите, и даже служащите имат по-голяма податливост да съблюдават и зачитат законите. А учениците, безработните лица, и даже домакините са по-склонни да имат по-фриволно държание и намерено да не зачитат и съблюдават актуалното законодателство. Така в обществото се насажда мнението, че неспазването на законите е естествена и разумна реакция на възможната цялостна с пропуски и недостатъци законова среда.
Според проучването, в последните години в българското общество могат да се откроят осем социологически типажа съгласно държанието на хората:
34% от изследваните се самоопределят като конформисти – т.е. поддават се на натиска на обществото и бързо се съгласяват с него;
6% смятат себе си за иноватори;
4% - за хора, които наложително съблюдават избрани повтарящи се ритуали;
10% - за пасивни в обществен смисъл;
6% - като бунтари;
16% - като преувеличаващи;
18% - като неутрализатори;
и 6% - като изключително избухливи.
С изключение на хората, които се поддават на натиска на обществото, останалите модели на държание съставляват отклоняване от обществено допустимите правила и морални разбирания и податливост към нарушение на разпоредбите.
Според проучването на учените, това разделяне на групите в обществото е вследствие на безнаказаността в резултат на похищението върху персоналната благосъстоятелност, моделите на ръководство на обществените и частните бизнес процеси в страната.
От друга страна 56,9% от българите за нищо на света не биха погазили закон, даже от това да имат материална или друга изгода, сочи изследването, представено от БГНЕС.
На противоположната страна, обаче, са останалите 43,1%, които имат очевидни настройки за неспазване на законодателството, и в случай че не се опасяваха от следствията, елементарно биха нарушили нормите.
Едра 32 на 100 считат, че законите на страната са добре написани и елементарно използвани на процедура. Според създателите на проучването това е знак, че българското общество е с повишена сдържаност към народните представители като законодателен орган, и към законите като правни правила. Резултатите от това изследване демонстрират, че по-голямата част от обществото към този момент слага изискване – законите ще бъдат спазвани, в случай че са съответни, обслужват интереса на обществто и са използвани на процедура, демонстрира още изследването.
Близо 19,8% от запитаните са безусловно съгласни, а над 41% - съгласни до известна степен с изказванието, че в случай че даден закон им пречи, ще намерят метод да го заобиколят и да реализират своите цели. Почти 53% от българите пък считат, че до момента в който има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност. За над 65% от обществото сивата стопанска система е най-бързият метод да се изкарат пари.
Проучването сочи и още: че работодателите, и даже служащите имат по-голяма податливост да съблюдават и зачитат законите. А учениците, безработните лица, и даже домакините са по-склонни да имат по-фриволно държание и намерено да не зачитат и съблюдават актуалното законодателство. Така в обществото се насажда мнението, че неспазването на законите е естествена и разумна реакция на възможната цялостна с пропуски и недостатъци законова среда.
Според проучването, в последните години в българското общество могат да се откроят осем социологически типажа съгласно държанието на хората:
34% от изследваните се самоопределят като конформисти – т.е. поддават се на натиска на обществото и бързо се съгласяват с него;
6% смятат себе си за иноватори;
4% - за хора, които наложително съблюдават избрани повтарящи се ритуали;
10% - за пасивни в обществен смисъл;
6% - като бунтари;
16% - като преувеличаващи;
18% - като неутрализатори;
и 6% - като изключително избухливи.
С изключение на хората, които се поддават на натиска на обществото, останалите модели на държание съставляват отклоняване от обществено допустимите правила и морални разбирания и податливост към нарушение на разпоредбите.
Според проучването на учените, това разделяне на групите в обществото е вследствие на безнаказаността в резултат на похищението върху персоналната благосъстоятелност, моделите на ръководство на обществените и частните бизнес процеси в страната.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ