За пореден път тук се води дебат за заплатите на

За следващ път тук се води спор за заплатите на депутатите, само че те се отнасят освен за нас, а за над 500 души висши държавни чиновници в разнообразни комисии, Министерски съвет, президентство, омбудсман и така нататък Дебатът през днешния ден буди отчаяние с претекстовете, които изтъквате.Това съобщи водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова в Народното събрание, представена от пресцентъра на Българска социалистическа партия, оповестява 24chasa.bg.

Първият претекст, който се чу беше – хората се нервират. Това е тежко неосъзнаване на същността на казуса. Би трябвало да си понижим заплатите не тъй като дразним хората, а тъй като не е заслужено. Не е стопански обосновано, обществено ангажирано и морално да ни се подвигат заплатите автоматизирано на всеки три месеца с растежа на междинната заплата, без това да регистрира труда, който сме положили. Защото основата на правото написа, че заплата се дава за труд. Вторият мотив който чухме, че е рецесия и би трябвало да бъдем солидарни и съпричастни. Защо единствено в рецесия, уважаеми ръководещи и депутати от Движение за права и свободи? Не би трябвало ли да сме съпричастни въобще към тези 2 млн. българи, които живеят под прага на бедността.

Не е рецесията повода да създадем тази стъпка, нито поради конюнктурното решение. Въпросът е кардинален, доста по-голям и политически, и честен. Ще прочета нещо:
„ Ако те вършат смели поръчки, че искаш да промениш система, модел, да сложиш завършек на прехода и да поведеш страната в друга посока, би трябвало да започнеш от себе си, би трябвало да дадеш персонален образец.
Знаем ли всички, че пропастта сред политици и народ се усилва? Знаем. Знаем ли всички, че сме обрасли с привилегии?
Предлагаме и ще внесем смяна в Правилника за организацията и активността на Народното събрание, която лишава всички привилегии на народните представители. Знам какво ще ми кажете: нашите сътрудници депутати в Германия работят за по-високи заплати. Германският народ получава по-високи заплати. И в случай че ще се съпоставяме с немските депутати, дано първо да съпоставим народите по какъв начин живеят.
И не ми казвайте, че това е популизъм! Защото ви запитвам: кой българин, с изключение на политическия хайлайф на страната, работи на заплата, която зависи от растежа на междинната заплата в страната? 99% от българския народ работи на закрепена заплата, а ние ще си подвигаме заплатите всякога, когато се увеличи междинната. С кое право? Това не е популизъм! Това е парламентарен принцип за равни права. Това е принцип за правдивост, а не популизъм.
Колко души в България почиват над 70 дни? 240. Как може един миньор за тежък физически труд да почива 30 дни, а депутатите да почиват 70?
Знам, че не го приемате, сътрудници, само че ние ще го внесем. Ако го отхвърлите, си е ваша воля. Някой ден, когато управляваме, това ще стане факт. Аз ви го подсигурявам. Това се споделя не „ популизъм “, а „ правдивост “. Това се споделя „ самоосъзнаване “. Това ще покаже дали сме разбрали, че народът ни не приема привилегированата класа. Това ще покаже дали желаеме да развържем това кълбо от обвързаности на политика, на бизнес, на пари и на ползи и на привилегии. Дали ще бръкнем вътре в тази топка и ще я разкъсаме, или народът ще изрита тази топка от терена на политиката и ще пусне новите тимове тук, които да му подсигуряват по-добро бъдеще?
За разлика от вас – тези, които не приемате тези хрумвания, няма да ви квалифицирам, няма да ви показвам като антиевропейци, както вършат те, щом не са съгласни с нас. Ще ви прикани за едно: сигурна съм, че несъмнено 100% в залата споделят тези мисли мислено. Сигурна съм, че всеки от вас ги е чувал, когато е обикалял страната и си ги мислите мислено. Малцина са тези, които ще си позволим да ги изречем, и още по-малко са тези, които ще ги свършим тези неща!
Обръщам се към тези малко в тази зала и отвън нея. Малцина, уважаеми сътрудници и уважаеми българи, малко на брой в света са променяли страните си! Тези малко на брой през всички години са наричани „ водачи “ и „ водачи “. Колкото и да сме малко, приканвам тези, които споделят сходни мисли, които са подготвени и смели да ги осъществят, да бъдем водачите на народа си, които той чака.”

Цитатът е от 18 април 2018 година, стенограма на Народното събрание, който съм произнесла преди 2 години. И през днешния ден стоя зад всяка една от тези свои думи. Отново споделям: въпросът не е преходен, а кардинален. Въпросът не е дали да дразним народа си, а дали сме осъзнали неравенството като проблем и дали търсим пътища да го решаваме. Разликата сред вашите и нашите оферти е – вие вършиме оферти единствено за времето на изключителното състояние с очакване по-късно да върнете още веднъж статуквото, което е огромният проблем. Ще преодолеем заболяването. Всички дружно ще се оправим, само че по-късно ще върнете статуквото. Нашето предложение е за смяна в правилника и то е трайно със или без рецесия. Заплатите на политическият хайлайф в България да не се усилват автоматизирано с растежа на междинната, а да се дефинират на база минималната заплата. Ние предлагаме нов механизъм за пресмятане на заплатите. Разбира се, воля на всяка парламентарна група е по какъв начин ще гласоподава през днешния ден. За нас това е непрекъсната политика от 2017, 2018 и 2019г. и рано или късно ще стане факт.