Полин Боти – една блондинка в мъжкия свят
За Полин Боти , красивата русокоска, четяща Пруст (и не само), научих от романа " Есен " на Али Смит. Което е необичайно, не мислите ли? Помним имената на разнообразни дами с невероятна орис и гений, само че някак сякаш подсъзнателно ги отсяваме и колкото по-трудна и тъжна е нечия орис, толкоз по-лесно и благосклонно резервираме името в паметта си, като че ли за известността би трябвало да се " поизмъчиш ", с цел да " извиним " и приемем. За хубавиците, жизнерадостно минаващи през живота, без значение от интелекта и гения им, сме запазили други страсти.
Полин Боти, родена на 6 март 1938 година в семейство на католици от междинната класа в южен Лондон, е най-малкото от четири деца. Единствено момиче с трима братя. Въпреки неособено огромния възторг от страна на татко си тя въпреки всичко получава позволение да се запише в Училището по изкуства в Уимбълдън през 1954 година, където печели стипендия. Наричат я Уимбълдънската Бардо – поради приликата и с Бриджит Бардо, и всички са влюбени в нея.
През 1956 година към този момент има интернационална тапия по литография , а през 1958 година и национална за дизайн на витражи. Преподавателят й Чарлз Кери я предизвиква да овладее техниките на колажа и Полин, която има още през цялото време на образованието си интерес към поп арта, стартира да опитва.
През 1957 година нейна творба е показана ревюто Young Contemporaries, дружно с творби на Роберт Дени, Ричард Смит, Бриджит Райли.
Заради по-малката численост на банкет на дами в секцията по живопис на Кралския лицей по изкуствата Полин Боти избира школата по витражи. Независимо от неприкрития сексизъм тя съумява да се подреди измежду мощните студенти в курса си. През 1958 година още три нейни произведения са подбрани за изложбата на млади съвременници, а през 1960 – едно от творбите й по стъклопис е включено в пътуващата галерия " Модерни витражи ", проведена от Съвета по изкуствата.
Сприятелява се с Дейвид Хокни, Дерек Бошер, Питър Филипс и Питър Блейк. Занимава се с редица извънкласни действия, танцува, пее, играе, разгласява лирика в различно студентско списание. Има интерес към новата вълна в европейското кино. Активен участник е в придвижване срещу новата английска архитектура, считана за обидна и с неприятно качество.
Най-продуктивна е в двете години след завършването на колежа. Разработва собствен различим жанр и иконография в поп арта. През 1961 година взе участие в считаното за първо английско поп арт шоу през ноември 1961 година в изложба ALA в Лондон, дружно с Блейк, Портър и Рийв. Там са изложени 20 нейни колажи, в това число " Птица ли е, аероплан ли е? Роза е, роза е ", показвайки склонността й да употребява като ентусиазъм както известни мостри от известната просвета, по този начин и лирика от висока класа, в тази ситуация съчетава Супермен и поема от Гертруд Щайн.
През пролетта на 1962 година Боти е снимана в документален филм за придвижването на поп арта във Англия, дружно с Питър Блейк, Дерек Бошер, Питър Филипс, само че на излъчването му на 22 март тя не получава опция, за разлика от сътрудниците си мъже, да приказва за работата си и кино лентата.
Поощрявана от мъжете в живота си, Полин Боти играе в много пиеси в разнообразни лондонски театри, снима се в епизод от сериала " Мегре " на Военновъздушни сили, постоянно може да бъде забелязана на клубните подиуми, танцува, само че макар положителното възнаграждение тя усеща, че актьорската игра отвлича вниманието й от рисуването и й пречи. Не се помирява с упованията да се откри на по-приемливото за една жена занятие да бъде актриса. Противопоставя се на подклажданото от пресата мнение, че триумфите й на създател се дължат не на гения й, а на външния тип.
Руса, красива и единствена жена в английското поп арт придвижване, Полин Боти има неповторимия късмет да изрази в творбите си митинга срещу сексизма в живота и изкуството, да осмее шаблони, да изрази себе си. Ранните й картини са витални, чувствени, еротични, празнуващи сексуалността от женска позиция. В платната на ослепителен декор постоянно могат да бъдат видени огромни червени цветя, хипотетичен знак на женския пол.
Рисува идолите си, както мъже – Елвис, Жан-Пол Белмондо, писателя Дерек Марлоу, по този начин и дами – Моника Вити, Мерлин Монро.
Има още...
Полин Боти, родена на 6 март 1938 година в семейство на католици от междинната класа в южен Лондон, е най-малкото от четири деца. Единствено момиче с трима братя. Въпреки неособено огромния възторг от страна на татко си тя въпреки всичко получава позволение да се запише в Училището по изкуства в Уимбълдън през 1954 година, където печели стипендия. Наричат я Уимбълдънската Бардо – поради приликата и с Бриджит Бардо, и всички са влюбени в нея.
През 1956 година към този момент има интернационална тапия по литография , а през 1958 година и национална за дизайн на витражи. Преподавателят й Чарлз Кери я предизвиква да овладее техниките на колажа и Полин, която има още през цялото време на образованието си интерес към поп арта, стартира да опитва.
През 1957 година нейна творба е показана ревюто Young Contemporaries, дружно с творби на Роберт Дени, Ричард Смит, Бриджит Райли.
Заради по-малката численост на банкет на дами в секцията по живопис на Кралския лицей по изкуствата Полин Боти избира школата по витражи. Независимо от неприкрития сексизъм тя съумява да се подреди измежду мощните студенти в курса си. През 1958 година още три нейни произведения са подбрани за изложбата на млади съвременници, а през 1960 – едно от творбите й по стъклопис е включено в пътуващата галерия " Модерни витражи ", проведена от Съвета по изкуствата.
Сприятелява се с Дейвид Хокни, Дерек Бошер, Питър Филипс и Питър Блейк. Занимава се с редица извънкласни действия, танцува, пее, играе, разгласява лирика в различно студентско списание. Има интерес към новата вълна в европейското кино. Активен участник е в придвижване срещу новата английска архитектура, считана за обидна и с неприятно качество.
Най-продуктивна е в двете години след завършването на колежа. Разработва собствен различим жанр и иконография в поп арта. През 1961 година взе участие в считаното за първо английско поп арт шоу през ноември 1961 година в изложба ALA в Лондон, дружно с Блейк, Портър и Рийв. Там са изложени 20 нейни колажи, в това число " Птица ли е, аероплан ли е? Роза е, роза е ", показвайки склонността й да употребява като ентусиазъм както известни мостри от известната просвета, по този начин и лирика от висока класа, в тази ситуация съчетава Супермен и поема от Гертруд Щайн.
През пролетта на 1962 година Боти е снимана в документален филм за придвижването на поп арта във Англия, дружно с Питър Блейк, Дерек Бошер, Питър Филипс, само че на излъчването му на 22 март тя не получава опция, за разлика от сътрудниците си мъже, да приказва за работата си и кино лентата.
Поощрявана от мъжете в живота си, Полин Боти играе в много пиеси в разнообразни лондонски театри, снима се в епизод от сериала " Мегре " на Военновъздушни сили, постоянно може да бъде забелязана на клубните подиуми, танцува, само че макар положителното възнаграждение тя усеща, че актьорската игра отвлича вниманието й от рисуването и й пречи. Не се помирява с упованията да се откри на по-приемливото за една жена занятие да бъде актриса. Противопоставя се на подклажданото от пресата мнение, че триумфите й на създател се дължат не на гения й, а на външния тип.
Руса, красива и единствена жена в английското поп арт придвижване, Полин Боти има неповторимия късмет да изрази в творбите си митинга срещу сексизма в живота и изкуството, да осмее шаблони, да изрази себе си. Ранните й картини са витални, чувствени, еротични, празнуващи сексуалността от женска позиция. В платната на ослепителен декор постоянно могат да бъдат видени огромни червени цветя, хипотетичен знак на женския пол.
Рисува идолите си, както мъже – Елвис, Жан-Пол Белмондо, писателя Дерек Марлоу, по този начин и дами – Моника Вити, Мерлин Монро.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ